Труд
Автор:
Труд news
Въпрос: Работя при условия, които създават рискове за здравето. В кои случаи работодателят е длъжен да ми
осигури намалено работно време?
И. Петров, гр. Пловдив
Отговор: Кодексът на труда прави разграничение между намалено работно време и непълно работно време. Намаленото работно време е законоустановена по-кратка продължителност на работния ден за определени категории работници и служители, без това да води до намаляване на трудовото им възнаграждение и другите им права. Непълното работно време, от своя страна, представлява работа за част от законоустановеното работно време.
Съгласно чл. 137, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) намалено работно време се установява за две основни категории лица. Първата са работници и служители, които извършват работа при специфични условия, при които рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време ограничава тези рискове. Втората категория са работниците и служителите, които не са навършили 18 години. За непълнолетните работници и служители
Кодексът на труда изрично предвижда 35-часова работна седмица и 7-часов работен ден. Намаленото работно време за тях е пълното им законоустановено работно време, а не форма на работа на непълно работно време.
Конкретните видове работи при специфични условия, за които се установява намалена продължителност на работното време, са определени в Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време. В чл. 2 от наредбата са определени работите, за които се установява 6-часов работен ден, а в чл. 3 - работите, при които се установява 7-часов работен ден.
Съгласно чл. 4 от наредбата право на намалено работно време има за дните, през които работникът или служителят извършва съответната работа най-малко през половината от нормалната продължителност на работното време, установена с Кодекса на труда.
Отделно, чл. 4а предвижда право на 7-часов работен ден за работници и служители с пълна загуба на зрение независимо от вида на извършваната работа. Кои конкретни работници и служители в предприятието имат право на такова работно време се определя с писмена заповед на работодателя. Тя се издава след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации, представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ, службата по трудова медицина и комитета или групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска. При въвеждането на намалено работно време месечното трудово възнаграждение и другите права по трудовото и осигурителното законодателство се запазват.
От намаленото работно време трябва да се различава непълното работно време. По принцип то може да бъде уговорено между работодателя и работника по реда на чл. 138 КТ. Законът допуска и работодателят едностранно да го въведе при определени условия. Съгласно чл. 138а, ал. 1 КТ, при намаляване на обема на работа работодателят може за срок до три месеца в една календарна година да установи непълно работно време за работещите на пълно работно време в предприятието или в негово звено. Преди това е необходимо съгласуване с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ.
По силата на чл. 138а, ал. 3 КТ продължителността на работното време не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за съответния период на изчисляване. Редът е уреден в чл. 9 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Работодателят издава писмена заповед за всеки отделен случай не по-късно от 10 работни дни преди преминаването към непълно работно време. В нея се посочват срокът, работните места, продължителността на работното време и данните за проведеното предварително съгласуване.
Д-р Тодор Капитанов, юрист, вицепрезидент на КНСБ, консултант и специалист по публични лекции в областта на трудовите и социални въпроси, комуникациите и публичния сектор.
