Труд
Автор:
Труд news
Въпрос: Може ли работодателят да ми откаже неплатен отпуск и има ли ограничение за колко дни мога да го ползвам?
А. Николова, гр. Пловдив
Отговор: По действащата уредба в чл. 160 от Кодекса на труда работодателят, по искане на работника или служителя, може да му разреши ползването на неплатен отпуск. За разлика от платения годишен отпуск, неплатеният отпуск по общия ред не е субективно право, което работникът може едностранно да упражни. Необходимо е работодателят да го разреши. Той не може и по своя инициатива да изпрати работника в неплатен отпуск, без такова искане.
Ползването на неплатен отпуск не зависи от това дали работникът вече е използвал платения си годишен отпуск, нито от продължителността на придобития трудов стаж. Кодексът на труда не определя и общ максимален размер на неплатения отпуск по чл. 160, ал. 1. Това означава, че може да бъде поискан и по-продължителен период, но работодателят преценява дали и в какъв размер да го разреши.
Изключение е предвидено в чл. 160, ал. 2 КТ. Работодателят е длъжен да разреши еднократно неплатен отпуск до една година на работник или служител, който е в правоотношение с институция на Европейския съюз - извън случаите по чл. 120а КТ, с Организацията на обединените нации, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Организацията на Северноатлантическия договор или с друга международна правителствена организация. При наличие на тези законови предпоставки работодателят няма право по своя преценка да откаже отпуска.
Работникът или служителят следва да поиска неплатения отпуск от работодателя, като в практиката искането се прави писмено, с посочен период на ползване. Разрешението също следва да бъде обективирано писмено - например със заповед или друг акт на работодателя. Не бива да се започва ползването на отпуск, преди той да е разрешен.
Важно е и как неплатеният отпуск се отразява върху трудовия стаж. Съгласно чл. 160, ал. 3 КТ до 30 работни дни неплатен отпуск в една календарна година се признават за трудов стаж. Над този размер периодът се зачита само когато това е изрично предвидено в Кодекса на труда, друг закон или акт на Министерския съвет. Същите до 30 работни дни по общото правило се зачитат и за осигурителен стаж без внасяне на осигурителни вноски съгласно чл. 9, ал. 2, т. 3 КСО.
Д-р Тодор Капитанов, юрист, вицепрезидент на КНСБ, консултант и специалист по публични лекции в областта на трудовите и социални въпроси, комуникациите и публичния сектор.
