Тръмп, политическият праправнук на Джеймс Полк

Новият портрет в Овалния кабинет привлече вниманието заради неочакваната фигура на него

Президентът на САЩ смята да ги разшири също като предшественика си от XIX-ти век

Държавният глава №11 присъединява към страната си Калифорния, Орегон и Тексас

Доналд Тръмп винаги е събирал очите на политическите наблюдатели из Западна Европа с неговите символични избори и провокативни изявления, но преди няколко дни ги накара направо да онемеят. Случи се след като те изведнъж осъзнаха защо президентът е заменил в Овалния си кабинет стоящия точно зад бюрото му портрет на свръх популярния автор на Декларацията за независимост на САЩ и техен трети президент Томас Джеферсън. На неговото място високият мъж с русоляв перчем бе окачил портрет на държавен глава, за който много малко американци знаят нещо - властвалия по негово собствено желание само един мандат, между 1846 и 1849 г., единайсети по ред президент Джеймс Нокс Полк.

Освен че видяха в инициативата на Тръмп доста любопитен жест, пишещите за куп авторитетни вестници от големите столици на Стария континент коментатори си дадоха сметка, че изборът не е никак случаен, нито пък е продиктуван от естетически вълнения. Просто им светна, че зад предпочитането на масления портрет на Джеймс Полк прозира ясно политическо послание, вградено във визията за сила, авторитет и историческа предопределеност на Съединените щати. Онази, която изглежда Тръмп е приел определено като негова и съвсем естествено действащият президент демонстрира привързаност и почит към забравения си предшественик от XIX-ти век. Който също като него е бил атакуван с безмилостни критики, но е успял да изпълни на пръв поглед пагубните си, но изключително благодатни за бъдещето на великата страна предизборни обещания.

След като изненадващо печели през 1844 г. номинацията на Демократическата партия за президент, Полк печели вота на фона на предизборна кампания, съсредоточена върху програма за агресивна териториална експанзия. Като името му е неразривно свързано с пусналата корени сред голяма част от управляващия тогава във Вашингтон елит концепция за „Предопределената съдба“ на Съединените щати или вярата, че те са призвани да се разширят от бряг до бряг. По отношение на северната им граница Джеймс Полк заема жестока позиция под лозунга „54° 40' или война!“, с адресант владеещото земите отвъд този паралел Обединено кралство, претендирайки за САЩ цялата територия до границата с Аляска, тогава собственост на Русия. Но през 1846 г. Полк се съгласява на компромис с Лондон да се разпростре само до 49-ия паралел - стъпка, която му позволява да анексира днешния щат Орегон. В нещо като замяна вместо незавладените територии на север, президентът анексира на югозапад Тексас, който тогава е независима държава, но е смятан от Мексико за негов протекторат и съседната страна не приема присвояването му. Съответно главнокомандващият армията президент обявява война на Мексико, конфликтът завършва с умопомрачителна победа на американците, които успяват дори да окупират столицата Мексико Сити. И не само това - започват дълги двустранни преговори, които завършват с отстъпването от южния на северния съсед на над 500 хиляди квадратни мили територия или повече от 800 хиляди квадратни километра, включително цяла Калифорния, плюс Сан Диего, Аризона, Ню Мексико, Невада, Юта, част от Колорадо и Уайоминг. В замяна Съединените щати само опрощават мексиканския дълг към тях и плащат нещо като утешителна цена от 15 милиона долара. „Това е едно от най-големите заграбвания на земи в историята на света“ - ще отсече по-късно в нарочна книга за „завладяването на Запада и Юга“ видният историк Хамптън Сайдс, който е изучавал задълбочено Полк.

Не за първи път Тръмп използва символи от миналото, за да извести представите си за бъдещето, но избора на новия портрет за Овалния кабинет привлече вниманието именно заради неочакваната фигура на него. Полк не е сред президентите, които обикновено красят стените на американските институции, това е име, което рядко се появява в историческите анкети за популярност. И все пак за сегашния наемател на Белия дом той изглежда представлява идеалния модел на ефективен, прагматичен лидер, който е готов да предизвика системата, за да постигне ясно очертаните си цели.

Според източници, близки до екипа му и разпитани от американски правителствени репортери, Доналд Тръмп смята Полк за пример за това какъв трябва да бъде един президент - целеустремен, конкретно фокусиран, решителен, с програма за външна политика, която да донесе конкретни резултати. По-специално, Тръмп винаги е оценявал високо способността на Полк да разширява американската територия без половинчати мерки, изправяйки се решително срещу външни и вътрешни врагове. В наратива си президентът на САЩ №47  се сравнява още с Полк и заради начина, по който и двамата са представяни като аутсайдери, игнорирани или подценявани от вашингтонския и световния елит, но са единствените, способни да „творят история“ със силни, дори и понякога разединителни действия.

За разлика от други американски президенти, които оставят харизматичен и медиен отпечатък в историята, ако Полк е запомнен с нещо, то е, че е бил наистина работещ президент. Както бе споменато, той не е търсел преизбиране и затова си е бил написал конкретна програма, която е трябвало да изпълни за четири години и успява да реализира с изненадваща ефективност. Като прави външната политика и войната - особено войната с Мексико - основните инструменти за осъществяване на неговата визия за американско величие. И изглежда, че Тръмп вижда в Полк фигурата, която отразява неговата собствена - двамата са срещу идеологическите бръщолевения и в полза на мускулестата външна политика, която обаче е насочена изключително в защита на националния интерес. Ето защо не е просто съвпадение това, че сегашният президент многократно е намеквал за експанзионистични цели към териториите на Канада, Мексико или дори на Гренландия, като по този начин възобновява идеята за „американско величие“, моделирана по логиката на деветнадесети век. В този препрочит Полк почти се превръща в „политически прапрародител“, предшественик на доктрината на Тръмп, която отхвърля глобализма, за да прегърне по-цинична, но ефективна визия за власт. Следователно преоткриването на Полк от Тръмп не е носталгична приумица, а ключ към разбирането на бъдещата му визия за Америка, онази, която не се губи в компромиси, а действа, за да укрепи позициите си в света, дори с цената на разчупване на модели и баланси. За съжаление, изпълнил мисията си, Джеймс Нокс Полк, умира едва 53 годишен, само 190 дни след като сдава президентския пост на посочения от него и спечелил нужния вот приемник.