19fortyfive: Руската подводница от клас „Кило“ е истински проблем за НАТО

Въпреки че оригиналната подводница от клас „Кило“ е проектирана през 70-те години на миналия век, постоянна поредица от подобрения поддържа актуалността на плавателния съд. Подводниците от клас „Кило“ продължават да са на въоръжение не само в Русия, но и във военноморските сили на няколко други държави.

Руските подводници клас „Кило“ са сред най-широко експлоатираните и изнасяни дизелово-електрически подводници от епохата след Студената война, пише 19fortyfive. Първоначално разработени за съветския флот в края на 70-те години, „Кило“ са въведени, за да заменят по-ранните подводници клас „Танго“, които също са дизел-електрически.

Клас „Кило“ влиза в експлоатация за първи път в началото на 80-те години на ХХ век. В конструкцията на подводницата се поставя акцент върху противокорабните операции и крайбрежната отбрана, с намерение да действа в по-плитките води на Балтийско и Черно море.

В допълнение към предвидената си роля на противокорабна и противолодъчна платформа клас „Кило“ изпълнява и някои задачи по събиране на разузнавателна информация. Той може да прави това благодарение на сравнително ниската си акустична сигнатура, която отдавна е довела до прозвището му „Черна дупка“.

„По време на Студената война новата по онова време подводница придобива репутация на незабележима, понякога с прозвището „черна дупка“. Терминът все още се използва и много се говори за нейната незабележимост дори и днес“, обяснява Х. И. Сътън, морски експерт.

Всъщност липсата на AIP (air independent power) ще ограничи цялостната скритост. Това не означава, че е шумна, Русия има опит в намаляването на шума и разполага с отлични анехоични плочки. Но етикетът „черна дупка“ се е превърнал в мит.“

В сравнение с предходния клас „Танго“ клас „Кило“ предлага значителни подобрения в сонарните характеристики, възможностите за скритост и обитаемостта на екипажа.

Откакто е представен за първи път, има няколко транша или варианта на клас „Кило”. По съветската номенклатура първоначално е наречен проект 877 „Килос“ и е построен предимно за съветския флот.

По-късно обаче е разработен вариант на „Кило“, предназначен за износ, известен като проект 636, и в тази подводница са включени някои актуализации.

Трети, по-модернизиран вариант, наречен Проект 636.3, се основава на предходните варианти и включва модернизации като цифрови системи за управление на огъня и възможност за изстрелване на крилати ракети „Калибр“.

Това означава, че подводницата има възможност да атакува наземно базирани цели, а този вариант има и разширени възможности за прожектиране на енергия.

Една-единствена експериментална подводница от клас „Кило“, В-871 „Алроса“, е оборудвана с помпено-струен двигател. „Това е необичайно за неядрена подводница, тъй като помпено-струйните двигатели по принцип са оптимални за по-високи подводни скорости“, пише Х. И. Сътън. „Възможно е да е било за тестване, тъй като подобни помпено-струйни двигатели са монтирани на някои руски подводници с балистични ракети. Въпреки че използването му на борда на „Алроса“ е съмнително, той остава монтиран след неотдавнашния (и продължителен) ремонт на подводницата. Тя остава единствената дизел-електрическа подводница с помпа-реактивен двигател.“

Обновеният проект на подводницата е замислен като неядрена подводница от следващо поколение с подобрена скритост, по-висока степен на автоматизация и внедрена технология за въздушнонезависимо задвижване (AIP), която позволява удължаване на издръжливостта под вода без излизане на повърхността. Теоретично клас „Лада“ ще предлага сходни характеристики с някои от по-напредналите западни проекти с AIP и дизелово-електрически двигатели.

Подводниците от клас „Кило“ са доказали своята гъвкавост и устойчивост, особено за военноморските сили, които имат нужда от подводни операции в по-плитки крайбрежни води. Като се имат предвид първоначалните проблеми с клас „Лада“, клас „Кило“ може да служи още много години.

Кейлъб Ларсън е американски мултиформатен журналист, живеещ в Берлин, Германия. Работата му обхваща пресечната точка на конфликта и обществото, като се фокусира върху американската външна политика и европейската сигурност.