Устата й тиха, очите й замъглени

Идва време, в което на БСП й е нужно да бъде в опозиция. С този рефрен соцръководството скришом обясняваше на по-непримирими свои другари отказа след парламентарните избори на 5 октомври да се върви към широка управленска коалиция с ГЕРБ, подобно на германския модел.

Хубаво, но вече два месеца опозицията създава впечатление, че сякаш не съществува. Или по-скоро се крие от светлината на прожекторите. Нямаше врява дори и заради плана на кабинета държавата да поеме нов дълг от 8,1 млрд. лв. през т.г., нямаше дори ясна, навременна позиция за спорната възможност за прехвърляне на пари от частните пенсионни фондове в НОИ.

Самите ГЕРБ "изразяват загриженост", че лявото било или беззъбо или въобще липсвало. Това безпокойство може да се тълкува като знак за лицемерие, но и като осъзнаване, че без добър коректив управляващите могат да допуснат нежелани грешки.
Нетипичното отсъствие на БСП от публичното пространство може да бъде оправдано донякъде с опитите на обновеното ръководство на "Позитано" 20 начело с Михаил Миков да „си изчисти къщичката" и да се върви към консолидация в соцредиците. Процесът вече започна с рязане на неоправдани разходи, тъй като след тежката загубата на последните избори годишната държавна субсидия за Столетницата и множеството й коалиционни партньори бе намалена наполовина и падна до близо 5 млн. лева. Предстои да се направи и опит за вътрешна реформа, която да мотивира редовите партийни членове за битката на местния вот. Сред мерките са подобряване на диалога и субординацията между централата и местните структури, като ще се правят и вътрешни референдуми по ключови въпроси.

До тук добре, обаче в къщата на „Позитано" 20 още личат дебели следи от бившето ръководство в лицата на Сергей Станишев, Димитър Дъбов и Евгени Узунов. Властовият въпрос в най-голямата лява формация у нас не изглежда напълно уреден - оттеглилият се преди шест месеца от върха на БСП Сергей Станишев още има влияние върху някои процеси за бъдещето развитие на партията. Добре е да има приемственост и конструктивна критика към наследника, но за мобилизацията на Столетницата е нужен само един властови център. Въпреки че дългогодишният зам.-председател на БСП Димитър Дъбов, който бе обвиняван, че дърпа конците при някои решения, вече не е на поста си и не може да е фактор, сочени за близки до него хора и в централата, и по структурите още са на същите позиции. Да не говорим, че близо три години след като сдаде лидерския пост в БСП-София, Румен Овчаров още хвърля дебела сянка върху най-голямата структура на соцпартията.
И докато трае преходът в смяната на властта в БСП, в редиците й вместо да има обединение пак си личи старата практика "Всяка коза на свой крак". Разделенията не са толкова по идейно-тактически различия, колкото заради лични амбиции и интереси. Всъщност това е и най-голямото предизвикателство пред столетницата - да се опита да преодолее вътрешнопартийните дрязги, борбите за надмощие и опитите за влияние на някои социалисти или вътрешни кръгове върху дадени решения или върху определени партийни структури. Иначе нито опозицията може да е силна, нито партията - харесвана или привличаща млади хора, а напротив - вместо да продължи напред, БСП може да се самоизяде и да се стопи до изчезване.
Вероятно Михаил Миков е на прав път в намерението си да сондира за различни мнения в партията чрез вътрешни референдуми, което да помогне за изглаждане на дрязгите и за мобилизация на актива. Във вярната посока е и желанието в структурите на различни нива на БСП да влязат млади, кадърни хора, защото само така партията може да има бъдеще. Но тези хора не трябва да попиват старите практики и да бранят основно лични интереси, а да се научат да бъдат сега истинска, твърда опозиция, а някой ден и добри държавници.
Няма как обаче подмладяването на Столетницата да се случи само с привличане на млади кадри. За да има бъдеще партията, е нужно да се помлади и електоратът й, а това минава и през лансиране на нови, привлекателни идеи. БСП така и не можа да въведе прогресивния подоходен данък в мандата на кабинета „Орешарски", нито пък да направи мечтаната реиндустриализация - няма защо да продължава да дъвче толкова много тези теми и като опозиция. По-добре е да предлага алтернативни решения на проблеми, генерирани от сегашната власт.
Но за целта трябва спешно да излезе от сянката на прожекторите и да влезе в ролята си на опозиция. Защото и местните избори чукат на вратата, а БСП напоследък не показва, че има сили да пребори ГЕРБ в страната. Да не говорим, че на едни скорошни предсрочни парламентарни избори, каквито БСП няма реален шанс сама да предизвика, социалистите ще се окажат неподготвени - недообединени и недообновени, за да могат да ги спечелят. Нормално е една столетница да премрежва поглед към вечността, но ако целта е политическа вечност, пропиляването на реално човешко време топи силите за живот.