Да върнем българите от Украйна на дело, не със стратегии

Д-Р СПАС ТАШЕВ*

Почти всяко правителство след 1989 г. пише програми за сънародниците ни зад граница, които следващото забравя

Премиерът Бойко Борисов даде пример за национално отговорна политика, загърбваща партийните различия. На фона на непрекъснатато боричкане между ГЕРБ и БСП той и президентът на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев се обединиха около идеята да се помогне на българите в Украйна. Целта е те да получават бежански статут у нас по улеснена процедура. Борисов обяви готовност да разгледа промените в нормативната уредба, предложени от лидера на левите в Европа.

От действията на българските държавници е видно, че на тях не им е известно, че след 1989 г. в България на няколко пъти е обсъждан подобен въпрос, предприемани са конкретни действия и е натрупан опит, който за съжаление не е предаден.

За първи път през 1994 г. Министерският съвет (МС) решава да се оказва помощ на трайно завръщащите се в Република България лица от български произход. Разработени са Индивидуални норми за оказване на финансова помощ, но отпуснатите пари са малко. По тази причина през 1996 г. практически е прекратено изплащането на финансови помощи на трайно завръщащите се.

През 1996 г. е прието решение на Съвета по регионална политика, трансгранични инфраструктурни системи и местни власти при МС. Но то си остава едно добро пожелание.

През 1999 г. е разработен проект на Стратегия за трайно завръщане и заселване в страната на българи, живеещи извън България. За първи път в подобен документ хронологично е представено развитието на проблема от 1878 г. до момента и е обобщен натрупаният исторически опит при приемането на български бежанци и заселници. Поредната смяна на властта оставя и този проект да отлежава безполезно в МС.

След дълга пауза са приети Национална стратегия на Република България по миграция и интеграция (2008 г.) и Стратегия на България в областта на миграцията, убежището и интеграцията (2011-2020), в които се обръща внимание на миграционната политика по отношение на живеещите зад граница български граждани и лицата от български произход в чужбина.

Не е лесно да се оценят ефектите от тези програми. Според преброяването през 2011 г. в страната са се заселили 131 хил. души. От тях 37 хил. са с чуждо гражданство, като гражданите на Украйна са едва 3 хиляди. Лицата, декларирали, че притежават двойно гражданство - българско и друго, са 22 хил. души. По-голямата част от тях са с български произход, получили българско гражданство.

Разбира се, едно задълбочаване на конфликта в Украйна може да промени миграционните тенденции сред българското население там. Не е логично обаче да се очаква, че всичките 200 хил. българи ще се насочат към България. Независимо че говорят български език като майчин, той е в диалектна форма, за сметка на владеенето на руски. Поради тази причина, а и от близостта на границата с Русия, повече украински българи мигрират към Москва, отколкото към София.

Поставени в условията на заплаха за живота им, сред част от българите в Украйна се прокрадват изселнически настроения, в т.ч. и желание за завръщане в България.

Факт е обаче, че България и в момента изпитва огромни затруднения при овладяването на миграционния натиск от югоизток, така че едва ли ще бъде по силите й сама да се справи с новите предизвикателства. Шанс за намирането на решение е аналогичният проблем, който имат Полша, Унгария и Румъния със своите малцинства в Украйна. Като членка на ЕС България може да предложи провеждането на обща и синхронизирана политика на четирите държави, в това число да се търсят решения на европейско ниво и съответно европейско финансиране.

Търсенето на европейски средства за тези цели няма да е прецедент. В края на ХХ в. Атина с помощта на европейски фондове подкрепи репатрирането на понтийските гърци в Гърция.

Като използва добрия европейски опит, България трябва аргументирано да представи пред своите партньори историята и сегашното състояние на проблемите на българите в Украйна. Заплахата за живота им е достатъчно основание да потърсим всестранно цивилизовано решение, с което да защитим националния си интерес.

*

Авторът е асистент по демография в БАН. Защитил е докторска дисертация на тема „Имиграционна политика и демографски перспективи на България". В момента подготвя планова тема „Миграционен натиск и потенциални демографски ефекти".