Убийството на Немцов вещае тревожно бъдеще за Русия

ЕДУАРД ЛУКАС*

Сталинските чистки тръгват от подобен атентат

Отгледаните от Путин хардлайнери го смятат за прекалено мекушав и удрят „предателите" 

Моят приятел Борис Немцов лежи мъртъв в московска морга. Смъртта му ме покруси и ядоса в петък, но сега вече просто ме е страх. Страх ме е от това, което убийството може да предвещава - или връщане към ужасяващото минало, или пропадане в едно още по-тревожно бъдеще. Защото руската история е напоена с кръв и сълзи и няма да е за първи път, ако едно убийство на известен човек доведе до период на масов терор.

Най-очевидният пример за това са сталинските чистки през 30-те години на ХХ век, в които са загинали безброй хора. Агентите на тайните служби НКВД извличали жертвите от леглата им посред нощ. Цели семейства са треперели при звука на приближаващите им по улицата черни автомобили, знаейки, че ако на вратите им се заблъска, ще последват мъчения и екзекуции в някоя тъмница. Някои са били депортирани като добитък да работят до смърт в най-отдалечените и замръзнали пущинаци на сталиновата империя на злото. Деца били изтръгвани от ръцете на родителите им и обричани на глад и мизерия в мрачните сиропиталища, запазени за потомството на предатели.

Претекстът за тези чистки е било зрелищно убийство - на един бонвиван на име Сергей Киров, бос на компартията в Ленинград. Той е бил голяма заплаха за бруталния и мнителен Йосиф Сталин, точно както през 2015 г. Борис Немцов - отявлен критик на руските власти, бе смятан за опасен глас срещу режима на Путин.

Макар и непримирим комунист, Киров е смятал, че съветската власт е отишла твърде далеч в гоненията на съветското селячество. И се противопоставял на маниакалното и параноично затягане на дисциплината в компартията от страна на Сталин. И това му струвало живота.

При мистериозно покушение на 1 декември 1934 г., макар и зорко охраняван в партийната щаб-квартира, Киров е застрелян. Сталин реагира с яростно осъждане на атентата и дори лично поема разследването. Но използва ситуацията като извинение за масова чистка в партията, а след това и в държавата. Истерични подозрения за предателство, тероризъм, саботаж и шпионаж вилнеят във всеки аспект на съветския живот. И в почти всички случаи те са били неоснователни.

Големият съветски невъзвращенец Виктор Кравченко, който изкара наяве ужасите на сталинизма в мемоарната си книга „Аз избирам свободата" (1946 г.), писа, че режимът незабавно е приписал убийството на Киров на „подли чужденци - естонци, поляци, германци и накрая британци". А след това официално, но все пак доста мъгляво са обявили убиеца за „свързан с настоящи и бивши последователи на стари болшевики дисиденти". Тогава терорът се разпрострял още по-нашироко и отнел живота на стотици, после на хиляди и накрая - на милиони. Само избухването на Втората световна война и отчаяното разбиране, че може да бъде победен от военната мощ на Хитлер, накарали Сталин да озапти глутницата от НКВД.

Сега друго убийство прати вълни от страх по московските улици. Брилянтният, очарователен, благороден, честен и смел Борис Немцов нямаше нищо общо с Киров. Той не бе кръвожаден комунистически апаратчик, а физик, влязъл в политиката от патриотични подбуди. Искаше Русия да превъзмогне ужасяващо грешния си завой към комунизма през 1917 г. и да реализира европейската си съдба - свобода и законност. Този кръстоносен поход му струваше живота. А официалната реакция на убийството му напомня зловещо за миналото. Руският президент Владимир Путин лично пое пълен контрол на разследването на смъртта на опонента си, което е толкова обидно, колкото и нелепо. Всичките убийства и побоища срещу критици на Кремъл през последните години останаха неразкрити заради заплахи, объркване и некомпетентност. И властите не показват с нищо, че ще се отнесат към този случай по различен начин. Следователите арестуваха приятелката на Немцов - украинска манекенка, и обискираха апартамента му, конфискувайки компютри и документи.

Истински смразяваща аналогия с убийството на Киров обаче навява отразяването в медиите. Русия вече е затънала в пропаганден ад, според който руската опозиция се е свързала с ционисти, фашисти, педофили и ЦРУ в сатанински заговор срещу свещената Майка Русия. Това е също като сталинската пропаганда през 30-те - несъгласието е предателство, контактът с чужденци е шпионаж, а враговете дебнат отвсякъде.

Смелата американска изследователка Карън Дауиша, която разкрива подробно в книгата си „Клептокрацията на Путин" връзките между властта и организираната престъпност в Русия, пише: „Когато Кремъл публично нарочи опозиционните лидери за врагове и бълва само омраза към онези, които имат право да искат свобода, убийствата са логичен завършек, независимо кой дърпа спусъка."

Сега, зловещо по сталински, официалните медии винят съюзниците на Немцов в опозицията за неговото убийство. По перверзната логика на Кремъл те са най-вероятните извършители, защото именно те ще извлекат изгода от обществения гняв след убийството. Но този гняв е доста ограничен - съботната демонстрация в Москва привлече десетки хиляди. Това са доста хора, но не достатъчно, за да разклатят режима. Убийството вся страх, вместо да надигне вълна от негодувание.

Много критици на Путин - в Русия и зад граница, се питат кой ще е следващата жертва. Евгения Албац, главна редакторка на едно от малкото останали независими издания в Москва - „Ню Таймс", казва, че „ловният сезон вече е открит".

Ужасяващо би било Путиновият режим да е организирал убийството на Немцов, за да го използва като претекст за чистка. Но още по-лоша би била друга възможност - атентатът да е бил дело на тъмни сили извън Кремъл.

Трудно е човек да си представи нещо по-неприятно от извратените призраци от вътрешния кръг на Путин. Но климатът, който те създават, е отлична среда за още по-омразни елементи. Сред тях са страховитите легиони на деспотичния чеченски лидер Рамзан Кадиров. След като загубиха войните за отцепване от Москва, войнствените чеченци вече залагат на Путин и в резултат на това имат растящо и зловещо влияние върху руската политика.

Подобни са и бунтовниците сепаратисти в Източна Украйна. Паравоенни разбойници, често с връзки с организираната престъпност, те приличат на хардлайнерите от поколението на религиозно-националистическия конфликт в Северна Ирландия. Също като ИРА и Асоциацията за отбрана на Ълстър те имат вкус към насилието и безкомпромисни екстремистки политически възгледи.

В случая на новите руски хардлайнери става въпрос за токсичен коктейл от носталгия по сталинизма, явен фашизъм, ултраправославна религиозност и горчива омраза към Запада. Някои дори членуват в рокерски банди с екзотични имена, като „Нощни вълци". Тези хора не смятат Путин за зловещ тиранин. За тях той е твърде мекушав. Те не биха изпитали никакви угризения от убийството на човек като Немцов, ако по този начин дадат знак на Кремъл, че ако режимът не удари с твърда ръка предателите, някой друг ще го направи.

Надявам се да не съм прав, но в Русия, изглежда, пуква зората на нова ера, която ще направи нарастващото през последните 15 години напрежение със Запада да прилича само на леко главоболие.

* Едуард Лукас е дългогодишен кореспондент на сп. "Икономист" за Централна и Източна Европа, отразил последните "залпове" на Студената война, падането на Желязната завеса" и сгромолясването на СССР. През 1998-2002 г. е шеф на московското бюро на "Икономист".