Култура през уикенда преди свършека

Пропастта между просветените и лумпенизираните части на обществото става непреодолима

Ширещата се прогноза за предстоящия свършек на България е съпътствана от футуристичен пейзаж: цивилизованото население е изцяло концентрирано в големите градове, оградени със защитни устройства. Комуникациите между тях се извършват посредством специално обезопасена инфраструктурна мрежа (магистралите неслучайно се строят така припряно). На останалата (преобладаваща) част от територията са хаотично пръснати колонии от вторично подивели хуманоиди (от цигански етнос предимно). Досегът между двете човешки разновидности е взривоопасен и са предприети крути охранителни мерки той да бъде възпрепятстван.

Признаци, че тази зловеща фантастика е осъществима, дават стотиците все още пулсиращи (макар и слабо) затънтени селища, съсипвани от разбойнически набези.

Означава ли това, че обитателите на защитените градски зони ще съставляват общество еднородно? Не за съжаление. Там ще властват нормите на друго разделение, не по-малко страховито от вече описаното. Неговите проявления са отсега видими и за най-простото око, което все още може да чете.

Обществото на цивилизацията (от civil - град) ще се състои от две категории, между които контактът се явява тъй невъзможен, че всякое взаимно изолиращо го съоръжение е излишно. Самото им естество произвежда вакуум помежду им.

Да поднесем сега аргументи от текущия печат. Да съпоставим два седмичника - в.” Култура” и в. “Уикенд”, като официози на две ментално противостоящи съсловия.

“Това, което ми се струва константно, е усилието писането да бъде подтик за себенадмогване. Има една вълна, тръгнала от поемите на Омир, която трябва да мине през нас и да продължи напред до края на собствената ни цивилизация. Тази вълна е рожба на езика и живее в него, но е не-езиковото в него, онова, което го надхвърля, без да го преодолява” - се произнася от високия връх представителят на “патрициите”.

Ехото му е тутакси погълнато от мощно паралелно озвучаване от плебса: “Малък Тошко пак пикае на улицата! Пиян-залян, внукът на Тато се изходи пред централния вход на столичен мол.” (” Уикенд”)

Става дума за не-езиковото поведение на малък Тошко, което се превръща в рожба на езика, увековечен в писменост. Една чудесна възможност за дискусия, която и двете страни изпущат поради липсваща настройка на звуковите вълни.

Ето, от висините се лее: “Трябва да имаме смелост да удържим в изкуството полъха на нищото, но не като хитрост на Бога, а като открита възможност - както за спасение, така и за пълно унищожение. Да припомня ли, че физиците вече са изчислили деня, в който животът на нашата планета ще умре и вече изчисляват хипотезата за край на Вселената.”

Не полъхът, а самото нищо е тук. Хитрува като Гявол, спасението не му е грижа, унищожението не го тревожи, понеже неговата си Вселена е абонирана за безсмъртие (ако ли не, всяка седмица му я купува от лавката). Но диалогичен допир не се състои, понеже отдолу са увлечени в хипотези по разгадаването: Кой, Кой, Кой е “Тайният любовник на Ивана”. Същевременно се налага и да разтърват две от храмовите си жрици. “Николета пак нападна баджаначката си: “Алисия е вампир!”. Бившите жени на Валери Божинов се обиждат жестоко” - разбунено е племето. Бивало пък и да остане безучастно към такава кризисна ситуация.

То, долното, не вдява как размишляват отгоре, но с някакви свои атавистични сетива се опитва да имплантира на своя почва съждението им: “Ако нещо се е променило в ситуацията, това е усещането за реалността на злото, за неразрешимостта на конфликтите в обществата”.

А конфликти в епични омировски мащаби се разразяват в плебейските селения: “Емилия превзема империята на Коко Динев. За ужас на бившата си съпруга Анелия Коко Динев продължава бавно, но славно да прехвърля бизнеса си на настоящата си жена Емилия. Бизнесменът назначи жена си за управителка на “Кошарите!”. Не стига това, ами “Криско не понася Фънки”, “Калина Паскалева си изгори косата”, а като капак на всичкото “Жесток вирус нагази кабинета. Кунева натръшка правителството. Успяла да зарази част от министрите, като най-пострадала от прилепчивата инфлуенца била земеделската шефка Десислава Танева”.

А горните хал хабер си нямат и нехаят. От една страна, д-р Николай Михайлов им е казал, че за разлика от лошотията, която подлежи на вразумление, глупостта е пожизнено състояние. А от друга страна - кога са ги нагазвали тях подобни страховити кахъри? Те са изцяло обсебени от някаква тяхна си измишльотина “комедия на ситуациите на фона на утопичната стъклена архитектура, изживяла бум в началото на миналия век, но постепенно прераснала в драматичен сюжет с архетипни персонажи и старозаветни препратки, които авторът изпуска от контрол и така и не завършва”.

Ако между горни и долни имаше макар и бегла чуваемост, от низините някой мутант с непривично устроен мозък би апострофирал оседяващите поднебесните терени: “Не чиста комедия, а трагикомедия наблюдаваме в дадените ситуации. Фонът е антиутопичен, архитектурата кирпичена, проектирана в днешния век и прераснала в абсурден сюжет с реални персонажи и футуристични препратки, изпуснати от контрол. Пита се Кой е Авторът?”

Автора, автора-а-а! Къде е, да се покаже, да го освиркаме! Покрил се е лукавецът. Скатал се е във вакуума.

И хоп, отгоре чуват и отговарят:

“Твърдият лост на реалността се оказва разтеглива дъвка от рекламни послания, телевизионни атаки, политически песнопения, риалити реалност; тук - локална война, там - глобални приоритети, някъде - безкраен рай, но не и тук.”

Нито тук, нито сега, нито утре.

В човешката история огромни разстояния неизменно са делили просветените, сведущите, издигнатите духом от невежите и нисшите. Но все някакъв досег се е получавал, понеже са съжителствали заедно. В сегашния наш случай съжителството е на биологично равнище, а културно-духовната пресечна точка изглежда невъзможна също толкова, колкото при успоредните прави в Евклидовата геометрия. Тягостна историйка, но блещука надежда. Съществува все пак и неевклидовата геометрия, в която двете успоредни прави някъде в безкрайността се пресичат. Но да спотаим тази надежда, да не се насочат и към нея маркучи на пожарогасители… Поне още можем да съпоставяме, напук на вакуума и свършека на българския свят. Все е нещо, за повече да не ламтим в гьола на минимализма.