Ненчев пак тича след бомбите

Около 30 жертви вследствие на близо 20 взрива през последните 25 години. Това е приблизителната равносметка на инцидентите, станали в оръжейните ни фабрики и площадки за съхранение на боеприпаси.

След всеки взрив и всяка жертва следва и нов призив за инициативи. В събота стана инцидент на полигона в казанлъшкия кв. Анево, при който загина един американски гражданин. И след като се изказаха всички важни люде в държавата, дойде ред и на военния министър Николай Ненчев. Той мъдро отсече: „Трябва да се предприемат законови промени“. Така де, няма да стоим със скръстени ръце. За да не предизвика нов етап от хибридната война, Ненчев не отрони и дума в каква посока на законодателни промени са насочени неговите мисли. Военният министър дори забрави, че правителството, на което той е член, само преди няколко седмици взе едно много важно решение – забрани вноса и транспортирането на стари боеприпаси на територията на страната ни. Именно от тези стари боеприпаси идват всичките беди. Да, стават аварии и при производството на нови продукти, но те са много по-малко, а щетите са несъизмерими с инцидентите, които причиняват старите мини, бомби и снаряди.

Държавата трябва да прояви строгост и да сложи край на един смъртоносен бизнес, от който полза имат само неколцина души, превърнали се в мултимилионери за броени години. Това са хората, които се занимават с реновиране на стари боеприпаси. Схемата е проста. Внасят се тонове боеприпаси, които биват изхвърляни от армиите на страните от бившия СССР и Варшавския договор. Боеприпасите са произведени през 80-те и 90-те години на миналия век. Те се преглеждат, пребоядисват в нашите оръжейници, лепят им се нови дати на производство, след което поемат към Африка или към държави, които все още не са влезли в ембаргов списък за търговия с оръжие. Цената от купуването до продажбата може да стигне и 300 пъти увеличение. Може да купиш една мина от Чехия за 50 ст., а да я продадеш в Индия за 55 щатски долара, доверяват оръжейници. Печалбата е изключително за търговеца. Оръжейницата, в която са реновирани боеприпасите, печели жълти стотинки. С две думи - този бизнес не допринася нищо за икономиката ни.

Законодателството наистина трябва да бъде променено. Освен изричната забрана за внос на стари боеприпаси в страната ни, трябва да бъде забранено и извършването на утилизация там, където има и производство на нови изделия. Като цяло утилизацията не може да бъде забранена, тъй като тя е свързана с производството. Във всеки завод за боеприпаси има и брак, който трябва да бъде унищожаван. За тази цел има и площадки, и полигони, на които контролирано могат да бъдат взривявани некачествените продукти. И ако контролът е по-висок и се спазват всички разпоредби, ще се намали значително рискът от нови взривове и инциденти.