Политическият лабиринт пред руското оръжие за Сирия

Башар ал Асад е готов на безразсъдна дружба с Москва

Методите на диктатурата в Дамаск не предизвикват затормозяване у Кремъл

АРТЬОМ КРЕЧЕТНИКОВ*

Заедно с безпрецедентната вълна бежанци в ЕС един от най-актуалните проблеми през последните дни стана увеличаването на руската активност в Сирия.

На 8 септември България отказа въздушен коридор на насочили се към Сирия военнотранспортни самолети, а на 10 септември такова решение взе и Украйна.

Защо около въздушните коридори се получават толкова спорове и какво е тяхното значение? Ако се погледне картата, най-краткият въздушен път от Русия към Сирия минава над Черно море и Турция. Само че заради неприязънта на Анкара към режима на Башар ал Асад този вариант не се разглежда. През 2012 г. се разрази скандал, след като се изясни, че пътнически самолет, летящ от Москва за Дамаск и принуден да кацне в Турция, превозвал руско електронно военно оборудване, предназначено за ПВО.

За това теоретично на руските самолети сега им остават два маршрута, за да стигнат до Сирия. Първият е извиващият се заобиколен маршрут над неутралните води на Черно море, Румъния, Сърбия, Македония и Гърция. Букурещ, Белград и Скопие засега не са вземали отношение по въпроса, но не бива да се забравя, че Румъния е членка на НАТО.

Вторият е над Каспийско море и Иран. Само че Иран няма пряка граница със Сирия, заради което ще се наложи и прелитане над Ирак. Засега е неизвестно дали ще се съгласят иракските власти да предоставят въздушен коридор.

Остава морски път, водещ до сирийското средиземноморско пристанище Латакия, което е под правителствен контрол. Статутът на Босфора и Дарданелите от 1936 г. се определя от Конвенцията от Монтрьо, съгласно която бойни кораби от всякакъв клас на страните с излаз на Черно море в мирно време безпрепятствено минават през проливите при условие да бъдат уведомени предварително турските власти. А Турция има право да блокира проливите само в случай на война или пряка военна заплаха към нея самата.

Според анализатори проблемът не се е появил случайно точно сега. “Има влияние увеличаването на доставки, свързани със ситуацията, която има в Сирия”, заяви пред руската редакция на Би Би Си директорът на аналитичния център на близкоизточните конфликти на института “САЩ и Канада” на руската академия на науките Александър Шумилин. “Вече го няма правителството на “Сирия”, армията на Асад понася загуби, противниците му контролират около 80% от държавата.”

“Става дума не за контранастъпление, а за оцеляване на режима и следователно за запазване в някаква степен ролята на Русия в най-развитата западна част на Сирия: морското крайбрежие, Дамаск и Тартус”, разсъждава Шумилин. И прави извода, че изтичането на информация може и да не е било случайно.

Както е известно, шум се вдигна, след като в края на август пресслужбата на сирийската армия разпространи видеокадри от Латакия, където правителствени войски воюват срещу ислямските бунтовници. На записа експертите видяха най-новите руски бронетранспортьори БТР-82А. За разлика от доста по-старите БТР-80 такава техника Русия не е доставяла официално на Сирия.

Появата в Дамаск на БТР-82А беше свързана от наблюдатели с десантния кораб на руския Черноморски флот “Николай Филченков”, който на 20 август мина през Босфора и се предполага, че е стоварил в Сирия военна техника. Доколкото сирийските военни не са запознати с БТР-82А, се появиха подозрения, че Москва тайно изпраща там и личен състав, който да ги обучава.

На 5 септември държавният секретар Джон Кери телефонира на руския си колега Сергей Лавров и изрази загриженост от действията на Москва, които според Кери могат да доведат до ескалация на конфликта и увеличаване броя на жертвите.

Руското МВнР съобщи само за провеждането на разговора, а съдържанието бе коментирано след два дни. “Лавров потвърди, че подобна помощ винаги се е оказвала и че руската страна никога не е крила, че доставя военна техника на сирийските власти за борба срещу тероризма, каза говорителката на министерството Мария Захарова.

На 4 септември, още преди позвъняването на Кери, руският президент Владимир Путин заяви във Владивосток, че “Русия оказва на Сирия достатъчно сериозна поддръжка с техника и подготовка на военнослужещите и доставка на оръжия”, но да се говори за директно участие в битката с “Ислямска държава” било преждевременно.

В четвъртък в. “Комерсант” публикува подробности от споразумението за военнотехническа помощ на Дамаск. Както съобщили на медията информирани руски източници, “в дадения момент се извършва или е близо до завършване доставката в Сирия на партида стрелково оръжие, гранатомети, бронетранспортьори БТР-82А, военни камиони “Урал” и друго въоръжение за водене на локални бойни действия и прехвърляне на личния състав на сирийската армия”.

Сирийският режим, въпреки сегашната му слабост, е особено ценен за Москва. Ако Кайро, Рияд и Техеран водят своя игра и отношенията им с Русия напомнят поведението на плувец, внимателно проверяващ с крак температурата на водата, то Асад е готов на безразсъдна дружба. Защото няма друг избор.

Към “Ислямска държава” Западът и Русия имат еднакво отношение. Само че Америка и Европа вярват, че и Асад трябва да си отиде, тъй като той е не жертва, а причина за войната. “Недопустимо е да бъде оказвана каквато и да е поддръжка на режима на Асад. Вместо да помага на сирийския народ да се обедини срещу екстремизма и халифата, Русия продължава да поддържа режим, чиито продължаващи злодеяния просто подхранват увеличаването на екстремизма”, заяви говорителят на американското посолство в Москва Уилям Стивънс.

Русия отговаря, че светските демократи в Сирия трябва да бъдат търсени с фенер на дневна светлина и че в борбата с радикалните ислямисти може да се разчита само на властта в Дамаск. “Сирийските правителствени войски са най-действената сила, противопоставяща се на “Ислямска държава” и другите терористи”, заяви на 7 септември Мария Захарова.

“В Русия, господа, има само две сили - болшевиките и ние (белите)”, каза през 1918 г. Михаил Булгаков. Точно така и в Сирия, според мнението на Кремъл и Смоленския площад, има две реални сили - “Ислямска държава” и Асад. А диктаторските методи на последния не предизвикват морално затормозяване у руския елит.

* Материалът е публикуван в страницата на руската редакция на Би Би Си и е преведен от БГНЕС.