Руският звероукротител Финландия

РИЙД СТЕНДИШ, сп. “Форин полиси”

Съмнително е дали този модел е подходящ и за други страни

Когато финландският външен министър Тимо Соини се срещна с руския си колега Сергей Лавров за първи път след изборите през април миналата година, Лавров беше подготвен. Руският дипломат вече знаеше, че Хелзинки разработва доклад, на базата на който да прецени дали да се присъедини към НАТО.

Когато за говорим за балтийски отбранителни стратегии, това е истинско събитие. От военна гледна след Втората световна война Финландия винаги е била предимно неутрална, балансирайки между Москва и западните сили. Лавров не губи и секунда да разпита Соини за последствията от доклада, разтревожен от възможността тази над 60-годишна финландска външна политика да бъде прекратена.

Соини успява да успокои Лавров, че не е взето подобно решение: докладът все още е в процес на изготвяне и ще бъде оповестен през пролетта на 2016 г., когато бъде подложен на дебат във финландския парламент. Отмятайки въпроса за НАТО - засега - двамата външни министри продължили разговорите за двустранното сътрудничество в различни области - от съвместното изграждане на ядрени централи, до овладяването на бежанските потоци през общата им граница.

Срещата олицетворява противоречието, върху което са изградени отношенията между Москва и Хелзинки. През последните 25 години Русия се превърна в основен търговски партньор - мултимилиарден пазар за финландския износ на млечни продукти и технологии. Стотици хиляди руснаци всекидневно посещават Финландия за туризъм и пазаруване. Но ако географията превръща Москва в един от жизноненоважните партньори на Хелзинки, тя също така я прави и най-голямата потенциална военна заплаха. И заплахата сега е много по-голяма, отколкото когато и да е преди.

Страховете в Балтийския регион от конфронтация с Русия експлодираха след анексирането на Крим през 2014 г., избухването на войната в Източна Украйна и руската интервенция в Сирия. Южните съседи на Финландия тръбиха тревога, че техният регион може да се окаже следващото бойно поле на Русия. През септември министерството на отбраната на САЩ публикува доклад, според който ако подобна ситуация стане реалност Москва ще спечели. Разбиранията в руската столица видимо са същите, предвид последните провокации, сред които нахлуванията на руски бойни самолети в балтийското въздушно пространство. Швеция - най-близкият военен съюзник на Финландия и също не членуваща в НАТО - наскоро промени отбранителната си парадигма, милитаризирайки отдалечения си остров Готланд в Балтийско море, за първи път от Първата световна война насам. От Осло до Варшава държавите членки на Северноатлантическия договор призоваха за военна помощ от Вашингтон; Пентагонът отговори с планове за увеличаване на разходите си за отбрана в региона.

Едновременно с това Финландия остава изключение сред западните съседи на Русия и продължава да се възползва от икономическите предимства, които дават приятелските отношения, без да прави каквито и да е открити силови демонстрации. Как успява Финландия толкова успешно да укротява голямата мечка, която има за съсед? В интервюта за “Форин полиси” високопоставени финландски правителствени представители казват, че тайната на всяка малка държава, която граничи с Русия, е да намери начин да устои на руските провокации, без да провокира допълнителни. Обвинения са отправяни към Хелзинки, че подобна позиция е равносилна на политиката на умиротворяване (бел. ред. - водена от британското правителство на Невил Чембърлейн през втората половина на 1930-те спрямо Германия на Адолф Хитлер), но финландските представители предпочитат да го наричат просто здрав разум.

“Като малък народ знаем, че когато се бият големите, по-добре да си в публиката, отколкото на ринга”, споделя Соини. “Каквото искате си мислете за Русия - ние също си имаме мнение, - но е изключително важно да се поддържат добрите отношения. Това е правилната политика.”

Изграждането на стабилни отношения с Москва е един от водещите приоритети за Соини като външен министър. Това е задача, казва той, която изисква да не се подценяват нито военните възможности на Русия, нито нейната решимост. “Икономиката им е в ужасно състояние, и все още има известни ограничения във военните си възможности. Но когато вземат решение, го правят. Нито една западна сила не може да се мери с това ниво на отдаденост, винаги трябва да имате на ум това.”

Руският президент Владимир Путин приветства водената от Финландия политика на сигурност заради осигурявания “оптимален модел за гарантирани и устойчиви добри отношения между необвързани страни”. В Хелзинки гледат на тези коментари като на прикрита заплаха срещу преследването на членство в НАТО. Но за мнозинството от Балтийските съседи на Финландия това е сигнал, че финландският неутралитет е отслабен откъм Русия.

Европейските правителства ще се съберат в края на юли, за да преразгледат действащите санкции срещу Москва. Балтийските съседи на Финландия, включително Литва, Латвия и Естония, се очаква да настояват за удължаването им, но Франция и Италия вече заявиха открито желанието си санкциите да бъдат свалени. Засега финландското правителство запазва мълчание.

Както през по-голямата част от ХХ век, Хелзинки не се опитва да разреши проблемите си с Русия, а да ги задържи на ниво, на което може да ги управлява. Финландските официални представители като Соини и бившия премиер и настоящ финансов министър Александър Щуб ясно съзнават, че руската мечка винаги ще е съсед и че Финландия има дълга история в “късането на синджира”. Горди са да признаят върховната сила на потенциалния агресор, смятайки, че с търговия, политика на сдържане и ловка дипломация ще избегнат гнева му. Но не е толкова ясно доколко това е моделът на поведение, който други в Европа могат или дори искат да следват.