Прагматичният датски модел за бежанците

С разнообразни мерки за възпиране и интеграция Копенхаген се опитва да се справи с мигрантската вълна

Дания се появи в непозната досега светлина в световните медии от края на 2015 г., заради изключително крайните мерки, предприети от правителството й, за да овладее растящия наплив на мигранти към нейна територия, повечето от които само преминаващи транзит към Швеция.

Извън страната беше поставен под въпрос самото съществуване на т.нар. датски социален модел, изграден върху излишно идеализирана представа за обществото. Въпреки това, отвъд официалните изказвания и позиции, широко разпространявани с цел да намалят привлекателността на страната, се крие съвсем различен подход, изграден върху прагматична и пресметлива организация за интегрирането на мигрантите, основен двигател на която е частният сектор.

Колкото брутални, толкова и емблематични правителствени политики

Датският модел, изграден от социалдемократите, традиционно издига държавата като гарант на социалната хармония. Мерките, предприети от правителството на Ларс Локе Расмусен през последните шест месеца са точно толкова брутални, колкото и емблематични, въпреки едва 20 000 молби за убежище в Дания, подадени през 2015 г., срещу 163 000 в Швеция. Те поставиха под въпрос съществуването на Шенгенското пространство, с възстановяването на 4 януари на граничните контроли между Дания и съседните й страни. Пътниците, които искат да достигнат Швеция от гарата в Копенхаген, вече трябва да сменят влак на летището в датската столица, където се проверява самоличността им, което от само себе си води до огромни затруднения в пътния трафик.

От вътрешнополитическа гледна точка „законът за бижутата”, който доби изключителна медийна публичност, позволява на датската полиция да конфискува от търсещите убежище валута и ценности, ако надхвърлят стойността на 10 000 крони (1340 евро). Това е само част от общ пакет мерки, по-непознати зад граница, като удължаването на срока за събиране на членове на едни и същи семейства от една на три години.

Тези разнопосочни решения са част от комуникационната кампания на датските власти, насочена към страните на произход на мигрантите, която се провежда в социалните мрежи или посредством платени публикации в местните медии.

Въпреки острите протести, подобна радикализация среща определена обществена подкрепа – крайно-дясната партия „Данск Фолкепарти” се превърна във втора политическа сила в страната след парламентарните избори през юни 2015 г., когато получи 21% от гласовете.

Има няколко възможни обяснения за този резултат: дългата история на страната, белязана от постоянни загуби на национална територия, които водят до идеализирането на една романтична и дефанзивна визия за нацията, привързването към скандинавския социален модел на преразпределение на благата, както и амалгамата от терористични нападения в Европа и самата Дания.

Остър протест на частния сектор

От есента на 2015 г. няколко големи датски предприятия се надигнаха срещу правителствените мерки, сред които изпълнителният директор на концерна Danfoss. Въведената в страната квотна система за локално разпределение на мигранти с документи за временно настаняване за период от три години беше подложена на остри критики заради неадекватното комбиниране на академични профили и местната икономическа тъкан.

Данните за професионалната квалификация на бежанците, събирани от датските имиграционни служби, не се използват достатъчно в планирането на географското им разпределение, въпреки че местните власти оповестяват публично от какво имат нужда, в зависимост от наличните свободни работни места.

Особено ярка е липсата на квалифицирани инженери в някои периферни региони на Ютланд, включително град Зондерборг, на германската граница, където е въведена специална програма за набор на работна ръка, в частност насочена към пребиваващите в района сирийци. 13% от настанените в Дания бежанци имат дипломи за висше образование, твърди справка на министерството на имиграцията, понякога в области, в които търсенето в страната е особено голямо (здравния сектор, информационните технологии, земеделието и др.)

Организиран и новаторски прагматичен подход

Интегрирането на бежанците на пазара на труда преминава през задължителното сътрудничество на локално ниво между частния сектор и местните власти. Местна асоциация, която обединява над 100 различни предприятия (Foreningen Nydansker) и е създадена още през 1998 г. разширява все повече проектите за интегриране, посредством менторска система, в която участват вече над 750 доброволци от цялата страна.

Благодарение на тези усилия е изградена цялостна програма, съвместно с местните власти, която предвижда няколко етапа: оценка на заинтересованите предприятия на цялата територия на страната, организирането на интензивни езикови курсове и обучения по спецификите на пазара на труда, стажове за трайно квалифициране, като цялата програма завършва с осигуряването на законна платена работа в рамките на най-късно до една година.

Различни граждански организации се включват със съпътстващи инициативи към тези програми, тъй като доброволческата работа е част от ежедневния начин на живот на датчаните. Социалните мрежи са мобилизирани до краен предел, благодарение на близо стотина местни асоциации, които подпомагат осъществяването на контакти и намирането на работа, посредством различни страници във Фейсбук.

Карта на всички вече съществуващи помощни структури, концентрирани предимно в региона на Ютланд и околностите на Копенхаген, се поддържа и обновява всекидневно на няколко езика от местна неправителствена организация Hj?lp En Flygtning.

Отвъд непривлекателната витрина, изградена от датското правителство в рамките на реформите и комуникационните стратегии, сериозна част от гражданите на страната, предприятията и някои политически партии възприеха организиран и новаторски прагматичен подход, демонстрирайки, че датският социален модел далеч не е мъртъв. Това ниво на ангажираност позволява най-разнообразни сътрудничества на местно ниво. Едновременно с това растящата роля на частния сектор в тази динамика създава опасенията от въвеждането на помощна система на две скорости, която се концентрира върху няколко печеливши икономически профила, докато публичната власт напълно игнорира основната част от мигрантите, с неподходящи или недостатъчни квалификации.

*Авторът е преподавател и изследовател в Института по културни и международни изследвания към парижкия университет Версай.

Превод от френски: Благовест Бенишев