Христо Панчугов, политолог от НБУ, пред „Труд news“: ПП и ДБ са убедени, че всички трябва да им се поклонят и да признаят техния кандидат

За пореден път разговорът се върти около хора, които нямат никакви шансове

Имаме една почти неподлежаща на контрол изпълнителна власт

Наблюдаваме реабилитация на калинките

Навършиха се сто дни от встъпване в длъжност на правителството на Румен Радев. Според г-н Панчугов ситуацията сега е такава, че нито на едната, нито на другата страна от уравнението, наречено опозиция има тема, по която Румен Радев да не буди повече доверие в хората. Панчугов казва още, че сме изправени пред някаква предопределенност, в която ще имаме очевидно двама различни кандидата като алтернатива на Румен Радев, но нито един от тях има сериозни шансове да се противопостави на Илияна Йотова на балотажа.

- Станаха сто дни правителство на ПБ, господин Панчугов. Беше ли му спестено нещо? 
- Това правителство дойде с изключително сериозен публичен комфорт. Видя се дори в начинът, по който обществото прие един бюджет, който на практика беше почти същия като бюджетът, който събори предишното правителство. Това е ситуация, в която имаме една напълно нова и почти неподлежаща на контрол изпълнителна власт. Което би следвало да буди известни притеснения и подозрения. Но ние виждаме точно обратното - рейтингът на правителството дори и да пада е несъществен от гледна точка на крайния резултат. И рейтингът на Румен Радев се запазва горе-долу на нивата на одобрение, които той имаше в президентската институция.

- Това значи ли, че опозицията я няма никаква?
- Румен Радев успя да привлече гласовете на всички, които преди това бяха обгрижвани, радикализирани и държани в политическото пространство на битката за отвоюване на държавата от мафията, за битката срещу Борисов и Пеевски. Радев успя да олицетвори това по-добре от тях. И когато той се сдоби с политическо мнозинство, всъщност се оказа, че опозицията е останала без тема. Имате „Възраждане“ от едната страна, която от години ярко прокарва руските политически интереси в българската политика. Радев очевидно също прави това, но хората, които одобряват подобен тип политика, разчитат на него повече, отколкото на Костадин Костадино и „Възраждане“. От друга страна имате ПП и ДБ, които се разделиха в началото на този парламент. Управляваха с Борисов, но не осъществиха обещанението си да вкарат в затвора Пеевски и Борисов. От тази гледна точка хората, които биха искали да видят това да се случи, биха разчитали повече на Радев. В този смисъл, нито на едната, нито на другата страна от уравнението, наречено опозиция, има тема, по която Румен Радев да не буди повече доверие в хората, които биха подкрепили подобен тип политика. Те не намират изход към този момент от тази ситуация. Виждаме странни опити да се разграничават на всяка цена, като например по темата с американските самолети, с която служебното правителство нямаше проблем, а то беше на ППДБ, но изведнъж тази опозиция в този парламент започна да има проблем с това, че ще има американски самолети, само защото Румен Радев е подписал този договор. Това не буди по никакъв начин нито доверие в способностите на тази част от опозицията, нито генерира политическа подкрепа сред обществото, за да може да се противопоставят тези политически формации на безконтролната и абсолютна власт. И разбира се, имате ГЕРБ и Бойко Борисов, който няма съюзници, изправен е пред сериозни вътрешнопартийни проблеми и трябва да удържи на всяка цена влиянието си върху местната власт сега, за да може на следващите местни избори партията да започне да се възражда от някъде. В този смисъл те нямат нито времето, нито желанието да се противопоставят на Румен Радев.

- От тази гледна точка ГЕРБ трябва ли да има кандидат за президент? 
- Това е по-особена тема. Разбира се, най-добрият възможен сценарий е да видим кандидата за президент, който успява да обедини всички от споменатите, без Костадин Костадинов. Да се намери фигура, която не просто да обединява партиите, а да обедини избирателите и да създаде алтернативен разказ на това как да изглежда управлението, противопоставяйки се на разказа, който идва от „Прогресивна България“, който става все по-абсурден, разпрокъсан и за съжаление водещ ни в посоки, които нямат нищо общо нито с демократичното развитие на България, нито с мястото ù в ЕС.

- Но от ПП и ДБ беше заявено, че те съвместна кандидатура с ГЕРБ няма да имат...
- Този сценарий става все по-малко вероятен. Аз не мисля, че ГЕРБ могат да си позволя да не издигнат кандидат за президент. Партия, която току- що е загубила изборите по този брутален начин, трябва да се пребори да запази влиянието си върху местната власт, да демонстрира, че има още лостове и политическо влияние, което може да предостави на кметовете в тяхната битка за следващите местни избори, трябва да направи всичко възможно да покаже, че гласовете ù не продължават да изчезват. И в този смисъл, ако те не издигнат кандидат за президент, а просто подкрепят някой, това няма да бъде добър сигнал нито към техните избиратели, нито към въпросните кметове, които ще се чудят дали отново да се явят на изборите. Така ние сме изправени пред един самопишещ се сценарий, пред някаква предопределенност, в която ще имаме очевидно двама различни кандидата като алтернатива на Румен Радев. И нито един от тях със сериозни шансове да се противотостави на Илияна Йотова на балотажа.

- Озоваваме се горе-долу в ситуацията на 2001 година, когато имаше един силен ляв кандидат като Първанов и много десни срещу него, които разпокъсаха гласовете... И сега имаме един силен ляв кандидат - Илияна Йотова, срещу нея ще има двама десни, а може и повече? 
- Всъщност има един кандидат, който знае къде стои и изигра картите си за да стигне до тук. Имаше време да се окаже в ролята на президент, нещо, което до този момент Илияна Йотова нямаше лукса да бъде. А с назначаването на служебното правителство тя подаде ръка и към демократичната част от обществото. Тя се опитва да играе на всички полета, но това ще става все по-малко успешно оттук нататък, тъй като ще трябва да започне да се определя спрямо различни теми по доста по-категоричен начин, особено когато има вече други кандидати на терена. Всъщност най-големият комфорт, който към този момент прави нейната победа да изглежда почти сигурна, е липсата не само на какъвто и да е друг алтернативен кандидат, а и разговор за това как би следвало да се управлява тази държава. Дали тя е точно силният кандидат, какъвто беше Първанов, не съм сигурен, но това, че няма алтернатива на „Прогресивна България“, че няма други кандидати и че политическите формации не могат да преодолеят себе си за пореден път, прави нейния комфорт още по-видим и неоспорим.

- Това ли различава президентските избори на 25 октомври от всички досегашни - един силен кандидат, който е на път да спечели дори от първи тур, и разпокъсана опозиция? 
- На първи тур е много малко вероятно да видим победа на Илияна Йотова по много причини, най-вече тази, че на него се изисква да са гласували над половината от гласувалите на парламентарните избори на 19 април. Не съм сигурен, че такава мобилизация може да бъде постигната на фона на това, което се случва в момента в българското общество. Така че шансът да видим избран президент на първи тур като че ли не е много голям, но това не отменя факта, че Йотова е сигурен участник на балотажа, което вече е доста сериозна преднина спрямо всички останали, които още дори не се виждат на терена.

- Какво все пак пречи на демократичната общност да има общ кандидат - егото, ненавист, омраза между тях? Как ще накараш избирателите на ППДБ да гласуват за кандидат на ГЕРБ и обратно? 
- Първостепенният въпрос е защо за пореден път разговорът се върти около хора, които очевидно нямат никакви шансове. И за пореден път „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ се държат като хората, които държат единствено печелившата ръка. Те са убедени, че това, което правят, е добро, че няма друг ход, че няма друг кандидат и че всички ще бъдат принудени да го признаят и да им се поклонят.
Аз имам такова усещане. Разбира се, според мен е очевидно, че Андрей Гюров няма абсолютно никакви шансове най-вече защото като служебен министър-председател той беше зает от сутрин до вечер да разгражда модела Бойко Борисов и ГЕРБ. Няма уважаващ себе си избирател на ГЕРБ, да не говорим за партията, който може да преглътне това и да подкрепи този кандидат за президент, аз просто не мога да си представя в кой сценарий всъщност това сработва, така че да бъде работено в тази посока. Освен това смятам, че ще е изключително голяма грешка, ако следващата битка бъде превърната в битката на някой срещу Румен Радев.

- А то не е ли така? 
- Следващата битка трябва да се води от човека, който може да олицетвори как изглежда алтернативата на Радев. Човекът, който със самата си личност, с начина си на говорене, на участието си в българската политика и в обществения живот, казва - хора, за мен паметниците на съветската армия не са паметници срещу фашизма. Защото тази армия олицетворява всичко това, което не понасяме - безсмислената загуба на човешки живот, избиването на милиони, по същия начин, по който това го олицетворява и фашизма. Но това изисква човек, който участва в тези разговори. Андрей Гюров участва ли? Не, няма го никъде.

- Според вас изборът на Бургас пред София за „Евровизия 2027“ подкрепа на кмета на ГЕРБ срещу този на „Продължаваме промяната“ ли е? Има такива подмятания...
- Те отразяват всъщност разбирането на тази част от политическото пространство, че светът се върти около тях, но той все по-малко се върти. Нямам представа какво е довело до избора на Бургас пред София, но не съм далеч от мисълта на фона на управлението на Терзиев в София, че всъщност на Бургас се гледа като на място, което е управлявано доста по-добре. В София няма политическо решение, което да не бъде блокирано от Общинския съвет. Няма неизпуснат срок за доста важни съществени части от обслужването на столичната община, като например този за боклука и търга за него. Така че според мен изборът на Бургас е свързан с оценката за управлението, а не толкова с това кой е кметът, който управлява.

- Вие сте специалист по Унгария. Какво според вас постигна тази страна след победата на Петер Модьор? 
- Доста решително бяха взети бързи и съществени решения, които да демонстрират волята на управлението да смени посоката на модела, по който се управляваше Унгария до този момент. И вместо да виждаме хвърлени в пространството безумни идеи, там има конкретни действия. А у нас правителството към този момент само хвърля в пространството няколко неща. Първото беше това за справедливите цени. Нещо последва ли? Не. Нито тълкувание на това как изглежда справедливата цена, нито кой ще я определя, нито дали е изобщо е възможно това да стане. Не виждаме овладяване на ценовия скок, дори напротив. Втората заявка бе за смяната на ВСС, но и там до никъде не сме я добутали. В този смисъл тук е точно обратното на това, което се случва в Унгария. Там се говори много по-малко, но се прави много повече. Тук, напротив, виждаме хора, които от сутрин до вечер се опитват да ни убедят, че дължим на това ново управление някакво време, в което те да се съберат и да направят каквото трябва. Никой не му дължи нищо. Радев не е нов за българската политика, дори напротив - той управляваше през служебни кабинети повече от две години и голяма част от „заслугата“ за това да сме тук, е и негова. И това трябва да се каже ясно, за да спрем да смятаме, че сякаш като минат стоте дни ще стане друг човек. Не, няма. Той е това. Извинявам се, но голяма част от състава на неговия кабинет е, за съжаление, некомпетентен за позициите, които заема. Наблюдаваме реабилитация на калинките.

- Какво ви направи впечатление от програмата за управление на правителството? Въведен бе и нов термин - деолигархизация...
- Това е поредица от същите клишета, които ние сме чували през годините много пъти. Само че те говорят за деолигархизация, защото ако го кажат по начина, по който го казваха всички досега - битка с корупцията, или борба с мафията, или там как то още се наричаше през годините, българинът ще си каже, че това е още от същото. Затова са изнамерили нов модерен термин - деолигархизация. Но има големи въпросителни. Например за стратегическото място на въглищните централи в басейната на Марица. Нито има оценка колко стратегическо е това място, нито има разговор за това до каква степен може да се разчита на тези централи, без да се прави нищо друго в енергетиката. Липсва какъвто и да е сериозен разговор и за българското образование, особено на фона на събитията от Банско и Пловдив. За мен това са доста по-стратегически въпроси, отколкото привличането на чужестранни инвестиции. Външната политика почти я няма в тази програма, а това е доста сериозно предизвикателство за позицията на ПБ на фона на всичко, което се случва в съвременния свят.

- А деолигархизацията?
- Идеята там е да се създаде черен списък на фирми. Това не е битка за добро управление на публичния ресурс, което да направи невъзможна олигархията, а за създаването на поредната регулация, която да дава възможност на правителството да решава кои са добри и кои лоши. Това е класически инструмент за изнудване. Дори да не е замислен като такъв, той ще превърне в това, защото така става всеки път, когато някакви хора започнат да си мислят, че те са единствените, които владеят истината. А олигархията в България беше сведена от ПБ до двама души - Бойко Борисов и Делян Пеевски. А какво правим с всичките БСП олигарси? Какво правим с хората, които от години знаем, че минаха през всички власти? Тази управленска програма за пореден път показва, че има наши и ваши и ние ще направим всичко възможно да се отблагодарим на нашите, докато съсипем вашите.

- Какъв очакваш да бъде следващия вице-президент? От коя част на политическия спектър? 
- Трудно ми е да преценя. За първи път това ще е интересен казус. Защото имаме много пресен случай как вицепрезидентът стана президент и българските граждани сега могат да бъдат убедени, че вицепрезидентът има значение и това ще бъде използвано за кампанийни цели. Представям си го като мъж, яхнал бял кон във военна униформа, който ще олицетворява поредния спасител.

Нашият гост
Христо Панчугов е преподавател по политически науки в НБУ от 2007 година. Завършва магистратура в Централно европейски университет - Будапеща и е бакалавър по политология от СУ “Св. Кл. Охридски”. Експерт в областта на политическите партии, политически комуникации и политически маркетинг, европейска интеграция и международни отношения, както и политическите организации и гражданско образование. През годините е бил е председател на партия “Синьо единство”, зам. главен секретар на СДС и председател на младежката организация на СДС.