Министерството на отбраната на Канада в момента води преговори с шведския производител на отбрана SAAB относно възможна доставка на изтребители Gripen E/F от четвърто поколение, като на 6 април главният изпълнителен директор на Saab Микаел Йохансон потвърди, че преговорите продължават, пише Military Watch Magazine. Gripen ще замени 98 доставени от САЩ изтребители CF-18A/B Hornet на Кралските военновъздушни сили на Канада, които за първи път влязоха на въоръжение в страната през 1982 г. и отдавна се смятаха за остарели. През март 2022 г. Канада избра F-35A за наследник на своите F-18, като закупуването на 88 изтребителя е планирано на цена от 14,2 милиарда долара, около 161 милиона долара на самолет. Решението за възобновяване на преговорите за закупуване на алтернативен изтребител е стимулирано преди всичко от рязкото влошаване на отношенията със Съединените щати, главно поради заплахите за налагане на високи мита върху вносните канадски стоки. Изявленията на президента Доналд Тръмп относно възможното анексиране на Канада към Съединените щати допълнително стимулираха антиамериканските настроения в страната. F-35 е силно предпочитан пред конкурентните самолети, включително Gripen, в търгове по целия свят и въпреки че е значително по-скъп, неговата комбинация от способности за стелт, много по-мощен набор от сензори и превъзходни мрежово ориентирани военни способности се счита, че го правят по-рентабилен самолет за операции с висока интензивност.
Въпреки че прехвърлянето на плановете за доставка от F-35 към Gripen би било мотивирано предимно от политически фактори, шведският изтребител запазва редица предимства пред американския си аналог. Известно високите оперативни разходи на F-35 за изтребител с един двигател означават, че през целия живот на флота се очаква да върне на канадското министерство на отбраната близо 39 милиарда долара допълнителни разходи извън първоначалните разходи за доставка. Оперативните разходи на Gripen са доста под половината от тези на F-35, което в съчетание с много по-ниски разходи за доставка би позволило над два пъти по-голям флот да бъде използван на подобни разходи или излишък от финансиране да бъде разпределен за осигуряване на поддържащи активи като AEW&Cs. Могат да бъдат направени и по-големи инвестиции в закупуването на по-големи количества крилати ракети с голям обсег, за да се компенсира липсата на способности за стелт на изтребителя и лошата пригодност за проникване в силно защитеното вражеско въздушно пространство.
По-малките нужди от поддръжка на Gripen гарантират, че нивата на готовност остават много по-високи от тези на F-35, което означава, че дори ако бъде закупен подобен брой изтребители, значително по-голям брой самолети ще бъдат готови за бой по всяко време. Gripen също има предимството да може да действа по-ефективно от импровизирани писти, включително редовни магистрали, без обширно укрепване или други модификации, което намалява уязвимостта за насочване на въздушни бази. Ограничената ситуационна осведоменост на изтребителя потенциално може да бъде компенсирана чрез свързване в мрежа с F-35 на военновъздушните сили на САЩ, базирани в Аляска, тъй като военновъздушните сили на двете страни действат заедно под командването на Северноамериканското въздушно-космическо отбранително командване. Това позволява на F-35 да споделят данни за насочване и друга ключова информация, която не може да бъде уловена от много по-ограничените сензори на Gripen, като двата класа изтребители потенциално са силно допълващи се, когато работят заедно.