Защо Скопие не отделя бизнеса от политиката?

Престъпление ли е да бъдеш роднина на премиера Мицкоски и да правиш бизнес в България, която той не обича?

Властите в Северна Македония трябва да направят така, че предимствата на ЕС да станат достояние на гражданите ѝ

Така се случи, че миналата седмица бях поканен в една от големите столични телевизии да коментирам репортаж на колега от медията. Той беше се захванал да разследва вестта, че сестрата на съпругата на премиера на Северна Македония Християн Мицкоски има българско гражданство.

Български лични документи имал и съпругът на въпросната сестра, иначе казано, баджанак на Мицкоски. Та, те надлежно са били адресно регистрирани в моя роден град Петрич и оттам, от едно от селата в общината, си въртели своя бизнес.

Това е рамката на историята, която след излъчването на репортажа предишната вечер стана повод за разговор в студиото. Но сама по себе си тя вече бе обходила социалните мрежи, предимно у нас. Старателно бях преровил и адресите „оттатък“, но там особена реакция нямаше. Не знам причината, но се досещам - повечето от медиите са под контрола на властите и вероятно лично на Мицкоски, та какво толкова да го раздухват. Останах с впечатлението, че историята с противоречието между антибългарската позиция на премиера на Северна Македония и българската „принадлежност“ на едни от най-близките му роднини си остана за наша, родна вътрешна консумация.

Има и друга причина за това. Българското гражданство на балдъзата на Мицкоски не е новина. Това беше известно, както вече казах, още от миналата година. Тя е от Струмица и съвсем нормално е да се регистрира адресно в Петрич, където има хиляди като нея. Петрич и Струмица са двата града от двете страни на границата, които имат особено здрава, бих казал жилава връзка помежду си, която годините не променят.

Може да я поставят временно на изпитание, каквито случаи е имало в историята, но никога тя не се е предавала. Дори в известен смисъл има и негласно съревнование между двата града кой ще върви по-напред, кой ще осигурява повече поминък или условия за добър живот на своите граждани.

Да, всичко това си има своята предистория. Съдя и по моята лична сага - майка бе родена тъкмо там, в Струмица, и всичките ѝ роднини бяха и още са там. Струмица е била повече от всеки друг град в днешна Северна Македония в състава на българската държава. Когато през 1922 г. Великите сили все пак решават и този град заедно с общината да дадат на победителите от Първата световна война - Кралството на сърби, хървати и словенци, дядо ми Трайко, роден в село Моноспитово, не се колебае да избяга и премине в България. Къде, къде, разбира се, в най-близкия до границата град Петрич.

Майка ми е бебе и баба ми Поликсена я носи на ръце, когато дядо ми ги изтегля в Петрич. Остават там с надеждата, че когато Великите сили променят становището си в името на справедливостта, те лесно и бързо ще се върнат обратно в Струмица. Нали е най-близо… Както се знае от историята, на въпросните „Велики сили“ хич не им е било да преосмислят вече взетото срамно решение да дадат Струмица на Белград и по този начин да издигнат границата между двете държави - едната е страната на победените, а другата, алчната, е страната на победителите.

Такива случаи има десетки и стотици в Петрич. Всяка бежанска вълна от началото на миналия век, пък и после, независимо дали е от Вардарска Македония или от Гърция, е оставяла трайни демографски следи в родния ми град. И до днес цели махали носят имената на селата или градовете, от които предците на днешните петричани са дошли. Родовата памет е силна и слава Богу, че е така. Така че никак не е за учудване новината, която излезе преди години, че хиляди граждани на Република Северна Македония имат адресна регистрация в Петрич. Дали при роднини или близки, няма значение. Имат я. И общината ги знае. Както се знае къде е адресно регистрирана кметицата на Скопие, която също има българско гражданство. Както и други важни фактори. Кметът Димитър Бръчков, който има определено отношение по този въпрос, ги знае отлично. И може да ги разкаже, ако някой прояви интерес.

В предишните години, когато Зоран Заев бе премиер, всяка стъпка - негова или на братята му, се знаеше в Петрич. Заеви са от Струмица и това обяснява много неща. Знаеше се коя петричка финансова къща обработва документите на фирмите им, знаеше се кога Зоки, премиерът, идва в Петрич, всичко се знаеше. Там, в онзи район близо до границата със Северна Македония, всичко или голяма част от нещата, са известни.

Колегата от въпросната наша телевизия си беше свършил работата с разследването. Баджанакът на Мицкоски има добър бизнес у нас, в което няма нищо лошо. Стига да си плаща данъците и другите задължения, които законите в България изискват. Той е един от многото граждани на Република Северна Македония, които очевидно се възползват от предимствата за по-лесна комуникация или свобода на движение, които членството ни в Европейския съюз дава. Като управляващите в страната им не могат да го осигурят, защо да не се опитат да го получат чрез съседната държава, с която имат толкова общи исторически връзки.

Да, странно е, че тъкмо сестрата на съпругата на Мицкоски и нейният съпруг са тези, които се възползват от членството ни в ЕС. Човек си задава въпроса: на семейните сбирки, ако все пак ги има, те не се ли питат защо е така? Не разговарят ли като близки и роднини? Защо баджанакът, който все повече се утвърждава като едноличен управител на фирмата „Северна Македония“, не направи така, че достъпът до предимствата на членството в ЕС да стане еднакво лесен и удобен за всички граждани на държавата?

Или пак ще се пусне в употреба изтърканата опорка от времето на Бранко Цървенковски, който по непоносимост към България и българите е на същия терен като Мицкоски, въпреки че уж са от различни идеологически платформи, че интересът към българското гражданство е само и единствено от икономически съображения. Дори и да е вярно, а то не е, защо ти като премиер не направиш така, че тези икономически съображения да станат достояние и практика на всички твои съграждани. А сатанизираш всяка проява, която е насочена да се излезе от този кьорсокак, в който Цървенковски някога, а сега и Мицкоски, вкарват и държат държавата си и гражданите в нея като заложници на своя антибългаризъм. Всеки, който има българско гражданство, е обявяван за „предател“. Това е един от универсалните етикети, които в обществото край Вардар се лепят най-лесно.

Не знам дали присъствието ми в студиото или пък този текст хвърлят достатъчно светлина върху „казуса“, но ми се иска да кажа, че лично аз не виждам никакъв проблем в това граждани на Северна Македония да правят бизнес у нас, ползвайки придобитото си българско гражданство. Защото трябва да се знае, че каквито и да е Цървенковски и Мицкоски да управляват край Вардар, връзките между хората от двете страни на границата са някъде там, на хоризонтално равнище и стават все по-здрави и реални. В това съм убеден. Въпреки заклинанията на една от най-близките до Мицкоски личности в партията и в правителството - министърът на транспорта Александър Николовски, който мине не мине, отправя заплахи към подобни хора.

Може би този текст излезе повече личен, отколкото обществен. Какво пък, мисля си, от време на време трябва да се появяват и такива публикации. Иначе ще се затворим в омагьосания кръг на „високата“ политика, от която нищо не се разбира. И нищо не произтича, за съжаление.

Не е ли така?