Gripen дава възможност на Швеция да демонстрира, че членството ѝ в НАТО не е само на думи, пише The National Interest. Когато Швеция взе решение да се присъедини към НАТО - това най-накрая стана официално на 7 март 2024 г. - това беше нещо голямо, тъй като тази страна беше запазила неутралитет през целия период на Студената война и в продължение на три десетилетия след това.
Тази политика на „неутралитет“ обаче не бива да се тълкува като „беззащитна“ или напълно пацифистка. Имайки предвид опита от Зимната война (1939-1940 г.) на скандинавския си съсед Финландия, която също се присъедини към НАТО след много десетилетия на официален неутралитет, шведите винаги са имали предвид възможността за война със Съветския съюз и съответно са поддържали внушителна и боеспособна армия. Това важи с особена сила за шведските военновъздушни сили, което се проявява в техните изтребители като Saab 37 Viggen („Thunderbolt/Tufted Duck“) и Saab 35 Draken („Dragon/Kite“) навремето, а напоследък и в четвъртото поколение Saab JAS 39 Gripen („Griffin“).
Произведен от Saab Group, Gripen извършва първия си полет на 9 декември 1988 г. и официално влиза в оперативна служба в шведските ВВС на 9 юни 1996 г.
Като допълнителен показател за постоянно затоплящите се отношения на Швеция в рамките на алианса на НАТО, на 1 април 2025 г. в гореспоменатата военновъздушна база в Малборк, известна още като 22-ра военновъздушна база, се състоя церемония по откриването на шведски и британски принос в Полша. На нея шведският министър на отбраната Пел Йонсон беше приветстван от полския си колега Владислав Косиняк-Камиш. Както каза Йонсон в официалната си реч:
„Исторически важно е да имаме шведски изтребители тук, в Полша. Полша, Обединеното кралство и Швеция са обединени от нашата мисия и намерението ни да защитаваме Алианса. НАТО пази мира в Европа още от създаването на алианса“.
Кристиан Д. Ор е бил старши редактор по въпросите на отбраната в National Security Journal (NSJ) и 19FortyFive.