Липсата на морал – невидимият убиец

Винаги след трагедии отново и отново се повдига въпросът доколко са адекватни законите ни към актуалностите в днешните години

Стигаме до липсата на съвест, до оскотели хора, забравили що е то човешко отношение

Няколко много тежки случаи разтърсиха страната ни през последната седмица. 21-годишният Виктор Илиев се вряза с автомобила си в автобус на градския транспорт, убивайки един и ранявайки тежко още 6 човека, трима – с опасност за живота. Все още не е уточнена категорично скоростта, но е била между 170 и 200 км/ч. Ако това се беше случило през деня, при пълен автобус, жертвите щяха да са десетки. Според събраните до момента свидетелски показания той се е държал изключително агресивно, като самите му спътници в автомобила са отправяли молби да намали скоростта, но даже я е увеличил.

Вече е установено, отново по показания на свидетели, че непосредствено преди катастрофата е дишал райски газ, в автомобила му е открита и бутилка с химичното съединение. Илиев има и 6 нарушения още преди да вземе книжката си – тоест, шофирал е без наличието на такава, а след като я е получил, за краткия период до катастрофата, е направил още 6. Профилът му в социалните мрежи е пълен с клипчета на скъпи автомобили, високи скорости, дрифтове, пачки с банкноти, алкохол и дишане на балони. И цинично, нагло и арогантно поведение.

Ден преди трагедията, която предизвика Илиев, 18-годишният Никола Бургазлиев от Несебър помете с АТВ три дечица и трима възрастни, качвайки се на тротоара, където те са вървели. Майка и синът A още се борят за животите си, като дори да оцелеят, има вероятност да останат инвалиди за цял живот. Първоначалната версия, която Бургазлиев поддържаше беше, че спирачките му са отказали. Впоследствие стана ясно, че не е преценил скоростта и т. к. вероятно – по твърдения на очевидци, в момента на сблъсъка е правил клипчета с телефона си, не е успял да овладее превозното средство и за да не се блъсне в насреща идващия автомобил, ускорява и завива надясно.

Свидетели твърдят, че след като вече е минал през хората и се е ударил във фасадата на хотел, е дал назад, премазвайки повторно най-тежко пострадалите – Христина и нейния син Мартин. Не е оказал и помощ, даже не се е и поинтересувал как са. Мярката му е домашен арест, а към момента определението е за „средни телесни повреди“, макар че двама души берат душа в болницата.

За да стигнем до най-скорошната трагедия. 8-годишно детенце загина, след като атракционът, на който е бил с майка си – парашут, теглен от лодка, се е скъсал. По-точно, скъсал се е колан, към който е бил закачено момченцето. Именно протритият отдавна колан е причината за падането от височина 50 м. Първоначално малкият е бил жив, но тъй като ударът във водата изцяло е бил понесен от главата му, получените травми са били несъвместими с живота и малко по-късно е починал.

Към момента са задържани три лица, които предоставят и имат отношение към атракциона "парасейлинг", а по случая е образувано досъдебно производство.

Винаги след подобни трагедии отново и отново се повдига въпросът доколко са адекватни законите ни към актуалностите в днешните години – по-бързи коли, по-голяма употреба на различни и нови вещества, по-голямата безнаказаност и самочувствие, което властва - особено сред младите.

Повдигнатото обвинение на Илиев за убийство по непредпазливост е крайно нелепо, особено когато се касае за напълно преднамерени действия, свързани с безотговорно поведение, съвсем умишлено вдигната подобна буквално убийствена скорост в градски условия, употребата на райски газ и прочее. Тук законът наистина е необмислен, по-точно – несъвместим с профила на подобни лица.

Мярката „домашен арест“, която пък получи Бургазлиев, също буди редица въпроси. При двама души в кома, които са с опасност за живота, извършителят трябва да си е у тях ли? Още повече става дума за пометени на тротоар хора, от които три деца! Дали съдът не беше крайно снизходителен към него, само защото родителите му работят в системата, а Несебър е малък град и всички се познават. А как може да очакваме да се води безпристрастно дело на територията на същия град?

Допускането – явно законно – на малолетни лица, на рискови атракциони, също е спорно. При възникнал проблем, както се случи в трагедията от последните дни, очаква ли се едно детенце да успее да реагира адекватно.

Но извън явната необходимост от по-строги и адекватни правила и присъди, съществува и един друг, не по-малко важен момент. А именно, личната отговорност и съвест.

При случая с Илиев очевидно такава не е имало – това е лице, лишено както от най-елементарно чувство за съобразяване с нормите в обществото, така и с липса на необходимата доза интелект, с който да разбере, че качвайки се зад волана, носи отговорност и за останалите участници в движението. И райският газ няма как да е оправдание или обяснение, че не е намалил, защото не е осъзнавал какво върши. Съдейки и по десетките му клипчета в социалните мрежи, отлично е разбирал, но не го е интересувало. Камикадзе...

Стигаме и до автошколата, в която се е обучавал Илиев. Въпреки че на този етап не са открити нарушения, предоставен е и клипът с изпита по кормуване на въпросния, има очевидни проблеми. Първият е, че липсват данни за дипломата му. Тепърва предстои да се разбере има ли такава и дали не е фалшива. Излезе информация, че е учил в Професионалната гимназия по транспорт в София - първо във вечерната форма, а от есента миналата година е бил на индивидуално обучение. Обаче... не е ходил на изпити, а и три пъти поред е прекъсвал обучението си. Тоест, все още не е завършил гимназия.

Няма запис и от теоретичния изпит. А при внимателен преглед на практическия му изпит, веднага се забелязва, че минава предимно по малки улички без движение и без знаци, няма кръстовища, няма нерегулирани светофари, няма и нито един по-труден момент, в който той трябва да вземе някакво решение, свързано с шофирането.

Какво се оказва – лице без капчица морал и преценка, автошкола, съзнателно пропуснала между капките (вероятно й е платено за това) подобен екземпляр, може би, и служители на реда, които при предишните пъти са си затворили очите и той е минал само с предупреждение или по-малки глоби. И резултатът е налице – убит и няколко други, които се борят за животите си.

При Бургазлиев ситуацията не е по-различна, макар и с някои други нюанси – разглезен младеж, който знае, че мама и тати винаги ще го измъкнат при проблем. Футболист от местния клуб, свикнал да бъде харесван, хвален, одобряван, подкрепян. Младеж без трезва преценка за отговорности, задължения, явно и без необходимия морал, защото пледираше пред съда, че имало проблем в спирачките (което е лъжа) и искал да си отиде у тях. Емпатия към пострадалите нямаше, само дежурното – съжалявам.

Разбира се, при родители, работещи в системата - Георги Бургазлиев, началник от районното управление, ръководещ инспекторите, майката - Роса Ралева, работеща също в РУ Несебър. И изведнъж се оказва, че пробата на Никола за алкохол и наркотици не е взета на място пред свидетели, а във... въпросното районно, където работят мама и тати. На пострадалото семейство пък не е предоставен и запис от охранителната камера, на която се виждат действията на Никола Бургазлиев. Най-вероятно записът вече е изчезнал...

И всички тези лица – съдии, родители, служители, съзнателно погазват всякакви норми и морал, за да измъкнат извършителя. За него също се разбра, че няма съвест – в деня на определянето му на мярката, пред съда се бяха събрали негови съотборници, приятелката му и други близки, които обиждаха и даже почти не набиха обезумелия от мъка баща и съпруг, чието семейство в момента е в кома, с опасност за живота. Те, роднините на Никола, били се самоорганизирали, за да го подкрепят. Как го подкрепят – агресивно, безчовечно, жестоко. Толкова аморално поведение, на фона на трагедията, предизвикана от приятеля им, че човек губи ума и дума и само се пита – наистина ли стигнахме дотук. Готвят се и за следваща подобна „подкрепа“ - този петък, когато съдът пак ще се заседава.

А лицата, държащи атракциона в Несебър? Протритите колани, както стана ясно, не са от вчера, но никой от въпросните не е счел за необходимо да ги смени. Печалбата е на първо място. Едно детенце си отиде, защото същите нямат волята, нямат морала да откажат на родители, които са решили да качат децата си на подобни рискови и неподходящи за възрастта им съоръжения. Отново парите са по-важни, дори пред детските животи.

И в трите случая виждаме, че не само липсата на адекватни закони и по-сурови наказания е причината. И в трите случая, и в хиляди други още, винаги стигаме до липсата на съвест, до оскотели хора, забравили що е то човешко отношение. И каквито и закони да имаме, ако родителите не възпитават децата си, ако липсва обществото, като коректив на подобни прояви, нищо няма да ни спаси от още подобни и ужасни трагедии.