Арктика става нов театър за военни действия

Битката за Северния морски път се ожесточава

Като причина за всичко е виновно... световното затопляне

Руски командоси извършиха миналия месец десант на Земята на Франц Йосиф в Северния ледовит океан, който започна с уникален групов скок от 10 км височина, извършен за първи път в света в арктически условия. Свободното падане е било около 4 минути от среда със силно разредена атмосфера и температура до минус 60 градуса. Използвана е специална парашутна екипировка, кислородни системи и навигационна техника, предназначени да работят в тежки условия.

В понеделник подразделения от морската пехота на Русия десантираха на полуостров Средний в района на Баренцово море. Бяха задействани два големи десантни кораба и лека самоходна артилерия.

Арктика вече се разглежда като нов театър за водене на военни действия. Театър на военните действия (ТВД) - Според терминологията това е обширна част от територията на континент с принадлежащите му морета или пък акваторията на океан, заедно с островите и прилежащото крайбрежие, а също така въздушно-космическото пространство над тях, в границите на които се разгръщат въоръжените сили и могат да се водят военни действия със стратегически мащаб.

Такива ТВД предварително се оборудват с необходимите ресурси, инфраструктура, сили и средства. Създават се бази, организират се доставки, разгръщат се определени позиционни райони, отделят се необходимото количество личен състав, военна техника. Снабдяват се с необходимото оборудване за действие точно в този географски район. Следват провеждането на учения за сглобяването на различните подразделения и усвояването на специфични маньоври и така се сглобява цялостния замисъл за операциите. Всички тези мероприятия не могат да се водят по единично и „на парче“, за което е необходима единна държавна политика, която се изразява в т. нар. национална стратегия или доктрина.

Разбира се не става въпрос за директен и пълномащабен сблъсък в момента в Арктика между САЩ и Русия. В статията ще стане дума за това дали са налице изброените по-горе условия, от какво са продиктувани тези действия и каква е крайната им цел.

Както напоследък много пъти се използва като причина за всичко е виновно... световното затопляне. В този случай това не може да се отрече. Следствие на повишаването на температурите и увеличаването на арктическото лято огромните морски пространства на Арктика станаха проходими от средно два-три месеца преди 20 г. до осем месеца в момента. Тази тенденция се запазва и даже прогнозите са, че след 30 г. към 2050 г. през летните месеци вече няма да има целогодишен лед. Оттук се очертават няколко много важни перспективи.

На първо място това е увеличаването с пъти на товаропотока през Северния морски път (СМП). Разпростира се в Северния ледовит и в Тихия океан, главно по протежението на руския арктически бряг. Дължината му от Санкт Петербург до Владивосток възлиза на 14 280 км. Икономията от дистанцията достига до 50% в сравнение с използваните маршрути през Суецкия или Панамския канал. Потенциалът за превоз на стоки по този маршрут се оценява на 80 млн. тона годишно, като за 2010 г. размерът им е приблизително 3 млн. тона, през миналата година се е увеличил до 20 млн. т, прогнозите са до пет години този обем да нарастне до 50 млн. т. Свързването на Шанхай с Ню Йорк през СМП е с 3 700 мили по-кратко отколкото през Панамския канал, а с пристанищата на Северна Европа е със степени. 90% от световния търговски обмен се осъществява между Азия, Европа и Северна Америка, а СМП е най-краткият. Освен най-къс маршрут, Арктика предоставя и невероятни по обем залежи на газ и нефт.

Геологическата служба на САЩ оценява неизследваните запаси от газ и нефт в Арктика съответно на 30% и 13% от всички запаси в момента в света. Структурата на земните пластове показва и огромни залежи от полезни изкопаеми, злато, сребро и ценни метали и др. Това на практика е един цял нов континент, недокоснат от човешки ръце. Неслучайно Арктика е наричана Северното Елдорадо. Апетитите са огромни и те се засилват и заради неустановените точно държавни граници. Най-голяма прилежаща зона от Арктика притежава Русия, следвана от Канада, Норвегия, Дания, Исландия и САЩ през Аляска. Само прилежащата зона на Норвегия е голяма колкото териториите на Германия, Франция и Испания взети заедно.

За осигуряването на международна правова платформа при усвояването на ресурсите и опазването на околната среда на Арктика през 1996 г. се създаде Арктически съвет. Състои се от осем държави: Русия, Канада, САЩ, Дания, Исландия, Норвегия, Финландия, Швеция. Засиленият интерес към Арктика като международна зона с особено важно значение принуди държави като Франция, Германия, Нидерландия, Великобритания, Полша и Испания също да се включат в тази организация като наблюдатели. С особен статут бяха допуснати ЕС, Китай, Япония, Италия и Южна Корея. Все още се води спор за това по какъв начин ще се разглеждат зоните от шелфа и морската акватория.

Прилежащите държави настояват Арктика да се раздели секторално и от там да се обособят 200 милни ресурсни зони по принципа на Конвенцията по морско право. САЩ, които не са подписали Конвенцията, настояват да бъде разрешено разработването на ресурсите до там докъдето е технически възможно. Тези противоречия естествено засилиха опасенията във всяка една от държавите и въпреки, че Арктика е със статут на демилитаризирана зона, военната надпревара зад Полярния кръг е вече факт. САЩ, използвайки членството на Канада, Норвегия, Дания и Исландия, обявиха Арктика като зона за особено внимание на НАТО. Реорганизираха се военни структури и Дания, Норвегия, Канада и Исландия създадоха полярни сили за бързо реагиране. Проведоха се военни учения, най-голямото от което „Северен отговор“ в Норвегия мобилизира 16 000 души от 15 страни членки.

САЩ значително усилиха военния си контингент в Аляска. Освен най-големият позиционен район на Противоракетната отбрана, там бяха разположени мотопехотна и аеромобилна бригади, кораби на бреговата охрана, а 525-а ескадрила в базата Елмендорф-Ричърдсън беше превъоръжена с изстребители F-22 Raptor. Канада разположи бригада „Рейнджърс“ от 900 души в Арктик-бей и преоборудва базата си в Нийсивик с цел контрол над мореплаването в арктическите води.

Русия създаде цяло Обединено стратегическо командване „Север“, където освен 16 бази на арктическата авиация, 6 военноморски бази и 5 центъра за радиолокационен контрол, са включени ескадри на бреговата охрана, 2 постоянно базирани мотострелкови бригади, противокорабните комплекси „Бал“ и „Бастион“, комплексите от противовъздушната отбрана С-400 и „Тор-М2ДТ“. От 2016 г. функционира базата на ПВО „Арктически трилистник“, базите „Темп“ и „Енгелс“ бяха преоборудвани да приемат тежките стратегически бомбардировачи Ту-95 и Ту-160. На постоянно бойно дежурство се намират ескадрили с МиГ-31. Този самолет има възможност и да носи новите хиперзвукови ракети „Кинжал“. За демонстрирането на възможностите на руската армия за въздушни и морски десанти в арктическата зона вече стана въпрос в началото на статията.

За да завършим изискването за Театър на военните действия, двете държави разработиха Арктически стратегии и доктрини. САЩ я обновиха през 2019 г., РФ тази година. В американската доктрина ясно се казва, че САЩ разглеждат проектите на Русия в Арктика като сериозна заплаха за стратегията за доставка на американски втечнен газ за Европа. И това наистина е така. Много по-късите разстояния, липсата от влагане на големи инвестиции в газовтечнителни заводи могат да формират многократно по-ниска цена и много по-големи обеми месечно, отколкото пренасянето на американския газ през Атлантика.

Може да изглежда странно, но стратегия за Арктика има и Китай. Оказа се, че китайският морски път на коприната имал и арктически маршрут и по него се движат Северни дракони... Така се наричат двата ледоразбивача на Китай, първият е доста стар и правен в Украйна, докато вторият се строи от Финландия. Китай не иска да изостава от надпреварата за Арктика и се опитва да се кооперира с държавите от региона. Преди няколко години Китай предложи да изгради три нови летища в Гренландия за няколко милиарда долара. Впоследствие проектът беше спрян от САЩ като застрашаващ военната инфраструктура на НАТО.

Природните ресурси на Арктика ще принадлежат на този, които е в състояние да ги добие чрез необходимия флот. Северният морски път също зависи от броят на ледоразбивачите. Към момента Русия има 41 бр. действащи, 5 от които атомни и още 11 бр. в строеж. САЩ имат 3 бр. и 9 в проект, Китай 2 бр. Когато тези данни показват, че в икономическата надпревара няма шансове за успех, тогава в действие влиза военната надпревара и създаването на нов Театър на военните действия - Арктика.

Публикувано от Димитър Гърдев, коментатор на "Труд"

Този уебсайт използва "бисквитки"