Живот с COVID-19: план и реформи

Възстановяването на икономиката след шока - само ако се освободи стопанската инициатива от дебюрократизацията

Трябва цялостно преструктуриране на здравеопазването

През 1374 г. в германския град Аахен, в тогавашната Свещена римска империя, се случва странен и ненапълно обяснен и до днес социален феномен. Стотици хора излизат по улиците и хванати в кръг или поединично започват да се тресат, кълчат, подскачат. Танцуват без музика и не от веселие. Движенията им са неконтролируеми, самите „танцьори“ се измъчват, но не могат да спрат. Обикалят в лудешки ритъм дни наред без да се хранят, без да пият вода, без да спят. Докато не паднат от пълно изтощение, със счупвания на ребра и крайници. Мнозина умират. Скоро след това същото се случва в Лиеж, Утрехт и Метц и на няколко места в Италия.

Опитите на околните да усмирят танцуващите и да им помогнат са безуспешни. Удрят ги с тояги, събарят ги на земята, но те стават и продължават. Поставят им препятствия по улиците, за да се изтощят по-бързо.

След малко повече от век, през 1518 г., такива масови сцени се разиграват и в Страсбург. Местните власти пускат пред танцуващата тълпа музиканти и дори построяват сцена, на която да се съберат, с надеждата лудостта по-бързо да се уталожи, но ситуацията се влошава.

Това не са градски легенди. Тези случаи са документирани не просто от хронисти и разказвачи, а в административна документация и медицински дневници. В онези времена нарекли феномена „танцова чума“. Едни търсели причините в халюциногенното действие на спорите на някаква гъба, други в ухапвания от отровни паяци, а трети в ритуали на непозната религиозна секта. Никое от тези обяснения обаче не било обосновано. В днешно време преобладава разбирането, че става дума за прояви на масова истерия - хореомания, която е била отпушена от дълбока несигурност и депресии, причинени от чумните епидемии, от сушави и гладни години. Хората и властта са били не само безсилни пред природата и невидимото шествие на „черната смърт“, но и не знаели какво предстои утре.

Връщам се към тези исторически събития не за да се търсят самоцелни аналогии, макар че и такива са възможни, ако се вгледаме в масовите психози от сляпо тиражиране на фалшиви новини и конспиративни теории. По-важното е, че последствията от борбата с днешния „невидим враг“ - новият коронавирус - и особено дълбокият социално-икономически ефект на пандемията, са в състояние да нанесат още по-тежки поражения, ако няма ясен план за живота по време и след пандемията. Безвремието в криза пълни с чудовища обществения разум.

Все по-безпрекословно науката установява, че светът изживява бедствие с мащаби, които се доближават до чумната пандемия, вилняла на талази повече от триста години през средновековието. Алтернативните мнения, че ставало дума за „обикновен грип“ и опасността се хиперболизира ненужно, вече са маргинализирани почти до равнището на фантасмагориите, че земното кълбо е кухо и вътре живее друга цивилизация. Ако в сравнение с чумата смъртността поне на този етап е много по-ниска, включително заради мерките за социална изолация, то самата специфика на SARS-CoV-2 прави овладяването му много по-сложна медицинска и обществена задача.

Фаталното забавяне на Китай с близо месец да информира света и да затвори границите си, позволи на многолюдни пътнически потоци да разнесат заразата. Веднъж разрастнало се до пандемия, реалното разпространение на коронавируса е трудно уловимо. Някога при чумните епидемии е имало ясна граница - или си здрав, или заразен с чумната бактерия Yersinia pestis. Докато сега много от заразените с новия коронавирус могат да са безсимптомни, т. е. да разнасят вируса без да подозират. И ако доскоро се мислеше, че масовото тестване за антитела е работещото решение на този проблем, то опитът на Южна Корея, където се установи, че заболяването повтаря и то след отрицателни резултати от тестове, показва, че и това не е панацея.

Става все по-безпощадно ясно, че през следващите неясно колко години светът ще трябва да живее с коронавируса. Така, както е живял векове с тегнещата опасност от чумната бактерия. Докато науката стигне до ваксина. И тук опираме до нещо ключово: нуждата от план. От конкретна визия как обществото ще започне да възстановява ритъма си, адаптирайки се към новата реалност. Публично разчертани и оповестени. С етапи, мерки и посока на развитие. Това е отговорност преди всичко на властите, но и на експертната общност. В редица държави това вече се прави.

В САЩ администрацията на президента Тръмп представи насоки за предстоящи три фази на отваряне на икономиката и социалния живот в зависимост от конкретни показатели и критерии. За разлика от други мащабни кризи в САЩ, като например терористичната заплаха след атентатите от 11 септември, когато се налагаше централизиран отговор и концентрация на власт у президента по силата на извънредни кризисни правомощия, Тръмп възприе децентрализиран подход. Не иззе решаващата власт от щатските губернатори и кметовете. Това е по-адекватното решение при борбата с коронавируса не само заради конституционните особености на американския федерализъм, но преди всичко защото характеристиките на отделните американски щати са прекалено разнообразни - в Калифорния и Ню Йорк, например, социалната изолация е императив на този етап от кризата. Докато в двете Дакоти, Канзас или Уайоминг, където гъстотата на населението е малка и традиционно голяма част от хората живеят на голяма дистанция, мерките могат да са далеч по-меки. Затова и Белия дом оповести „насоки“ за щатските власти, които следва да ги прилагат според развитието на ситуацията на място и поетапно да възстановяват икономическия и обществен ритъм.

Първата фаза от плана на Тръмп предвижда отваряне на ресторанти, кина, спортни зали при спазване на стриктни санитарни мерки и строга социална дистанция. В тази фаза училищата остават затворени, а посещенията при близки в домове за стари хора и болници са забранени. Ограниченията за пътувания и за разходки в парка остават. При втората фаза се отварят училищата и организираните младежки дейности, падат ограниченията за пътуване и разходки, смекчават се изискванията за социална дистанция в театри, кина и магазини, но спортни зали и подобни големи съоръжения на закрито остават затворени, уязвимите групи трябва да продължат с изолацията, а работодателите насърчават работата от дома. При третата фаза всичко се отваря, но при спазване на необходим минимум на правила за социална дистанция.

Същото сториха и в Австралия. В Чехия, където сега са затворени всички търговски обекти без аптеки и хранителни стоки, приеха план за възстановяване, който предвижда пет етапа. Първо, ще отворят обектите до 200 кв. м., после ще отворят тези с площ до 1000 кв. м., които са извън моловете, а след това последователно през няколко седмици ще отворят фризьорски и козметични салони, музеи и галерии, а накрая и ресторантите, моловете и таксиметровите услуги.

На този фон, мерките у нас са по-меки. Но властта е длъжна да изработи и оповести план за отваряне на икономиката и социалния живот със специфични за всеки етап мерки за социална дистанция. Но заедно с това е добре да се мисли и по-стратегически. Има поне три ключови национални реформи, които България трябва да извърши в ускорени темпове, за да се впише успешно в новите коронавирусни реалности.

Първата е цялостно преструктуриране на здравеопазването като философия, организация и финансиране. Търговско-пазарният здравен модел трябва да бъде изоставен, като заедно с това се направят мащабни и целенасочени инвестиции в общественото здравеопазване - държавни и общински болници, и в спешната помощ. Тази задача трябва да бъде изпълнена дори с цената на замразяване на разходите в други сектори, като например модернизацията на армията.

Втората реформа е дебюрократизацията. България е тягостно бюрократизирана държава с камари от безсмислена бумащина и административни процедури. Това задушава и хората, и бизнеса. У нас да откриеш баничарница е почти толкова сложно откъм разрешителни процедури, колкото да се лицензира ядрен реактор. Възстановяването на икономиката след шока от коронавируса може да стане само, ако се освободи стопанската инициатива от ненужната административна тежест. Радикално трябва да бъдат съкратени сроковете, а преобладаващата част от разрешителните режими да станат уведомително-регистрационни. Има достатъчно модели за това в свободните икономики. И, разбира се, съществено съкращаване на държавната и общинска администрация. И третата реформа е всеобхватното въвеждане на „електронно правителство“.

План за действие и реформи за живот с коронавируса и с потенциални бъдещи зарази - това е нужно днес. За да има обществото ясна цел и да се мобилизира около това, което се очаква от всички нас.

Публикувано от Д-р Борислав Цеков, Институт за модерна политика

Този уебсайт използва "бисквитки"