Проф. Михаил Константинов пред „Труд“: Избирателната система на Слави я няма даже в Сенегал

Според експертното мнение на проф. Константинов историческата практика по целия свят е показала, че при мажоритарната система най-голямата партия взема най-много гласове. Нейното основно предимство е, че резултатът е разбираем, понеже веднага се вижда. Който кандидат има повече гласове, той печели.

- Проф. Константинов, може ли да обясните като за един обикновен човек - защо при евентуален мажоритарен вот в парламента ще влязат внушително много кандидати на ГЕРБ? Ще се явят с някакви удивителни кандидатури, що ли?

- Историческата практика по целия свят е показала, че при този вид избори най-голямата партия много често обира всичко. И не е нужно да спечелите с много, достатъчно е да имате повече от останалите. Сега ГЕРБ има ли повече от останалите? Ами има повече от останалите. Следователно шансът да спечели много повече мандати, отколкото са му процентите влияние, е огромен. България има два много пресни примера. Първият пресен пример е от 2009 година. Имаше 31 мажоритарни района, от които ГЕРБ спечели 26, ДПС спечели 5, а БСП - втората политическа сила - нула. ДПС тогава спечели 5, защото имаше регионално влияние, което никой не може да им отнеме. Имат предимство в пет района и си ги печелят. А ГЕРБ в останалите 26 района би кандидатите на БСП, къде с много, къде с малко. И какъв беше резултатът - катастрофа за втората сила. Това е пример, при който БСП загуби. И един по-далечен пример, при който БСП спечели. През 1990 г. при изборите на Велико народно събрание имаше механично смесена система 200 на 200. Двеста депутати бяха избрани по системата, която аз наричам „Славчо-Тошко”.

- Каква е тази система?

- Тошко е един човек, който нещо работи по изборите. Едно момче сценаристче. Няма лошо. Тук в България има такива специалисти по изборите. Славчо и Тошко са двама от тях... Та тогава системата през 1990 г. произведе следния резултат: БСП имаше 47% - висок процент, но под 50%. И взе повече от половината мажоритарни кандидати. В резултат на което си докара абсолютно мнозинство в парламента. Тогава БСП спечели, защото бяха най-големите. През 2009 г. бяха в полза на ГЕРБ, защото бяха най-големите. Мога да продължа с примерите.

- Как е по света?

- Един път във Франция преди известно време при система, подобна на „Славчо-Тошко”, политически блок с 40 на 100 от гласовете прибра 80 на 100 от мандатите. При друг случай във Великобритания пак с малко гласове взеха мнозинство. Има го, разбира се и обратния момент, само че в много редки случаи - да имате по-малко гласове, а пък да вземете мнозинство. Това се получава при подходящо райониране на страната. Подходящо е в кавички. Това е т.нар. саламандър на Джери. Много поучителна история от 1812 година. Докато Наполеон нахлува в Русия и погубва армията си в безкрайните руски простори, в Америка имало избори в щата Мичиган. Губернаторът Джери така районирал Мичиган, за да спечели неговата партия, че картата заприличала на шарен саламандър. Оттам „саламандърът на Джери” и дошъл глаголът gerrymandering - така да районираш страната, че с по-малко гласове да спечелиш повече мандати.

- Това не е ли парадокс, проф. Константинов?

- Парадокс – непарадокс... никъде по света няма такава система. Това е важният въпрос. Къде се среща системата „Славчо-Тошко”. Тази система се среща в Таджикистан, Узбекистан, някои бивши съветски републики.

- Знаете ли, по повод вашето сравнение с Таджикистан мернах коментар в мрежата, че страната била много по-напреднала от нас и нямало нищо лошо в това да я последваме и да я настигнем...

- Нищо лошо няма, аз много уважавам тези държави, но искам да ви кажа, че в Таджикистан и Узбекистан втори тур никога няма. Защото кандидатът на правителството винаги печели първия тур с 99 на 100 - там е написана на хартия системата „Славчо-Тошко”, но тя никога не стига дотам да се задейства, понеже управляващата партия взема всички мандати на първи тур с голямо мнозинство. И да продължим. Малко хора знаят, но изборната система в Народна република България от 1953 до 1989 г., през всичките тези светли години е била точно тази - система тип „Славчо-Тошко”. Така е записана в документите. Тогава винаги се е явявал само един кандидат и винаги е печелил на първи тур. Но системата е била така написана, както в референдума. Това е историческата справка. Аз отдавна вече не искам да казвам кое е добро и кое лошо. Аз казвам къде се среща. Това е обективен факт. Математически факт почти. Ако някой е срещал на друго място, моля да ми каже.

- Казват, че подобна била че била френската система.

- Пълни глупости. Отговарям - не, френската система не е такава. Тяхната система е с относително мнозинство, а не с абсолютно. На втори тур там можеш да спечелиш с 34% при трима кандидати на втори тур и с 26% при четирима кандидати. Някой ще попита - ама как така трима кандидати на втори тур? Ами така - при френската система могат да отидат и трима, и четирима. Как става точно, да не го обяснявам. И накрай най-обичам следния кретенски аргумент. Да, точно кретенски. Ама ние избираме президенти и кметове по този начин. Не, не избирате президент и кметове по този начин. Те могат да бъдат избрани единствено с мажоритарна система, защото те са един човек и не можете да го разделите. Може ли да разделите президента от кръста надолу за едната партия, а кръста нагоре - за другата. Не, не можете. И затова президент, кмет естествено се избира мажоритарно. Пропорционално няма как. Да се избира кмет пропорционално, е кретенизъм. Там изборът може да бъде само мажоритарен. Но когато избирате колективен орган на управление, каквото е Народното събрание, общинския съвет, каквото е един корпоративен съвет например, там изборът трябва да е пропорционален. И накрая за забавление на публиката, едно от обещанията на Еманюел Макрон, който блестящо спечели изборите във Франция, е да промени тяхната избирателна система. Защото такива системи се срещат само в Таджикистан и Узбекистан. Ама това е г-н Макрон за разлика от дуета „Тошко-Славчо”.

- А как възприемате идеята за машинно гласуване?

- Веднъж като въведем системата „Славчо-Тошко”, да въведем и масово машинно гласуване, от каквото в Холандия се отказаха. Високотехнологичната Холандия се отказа, изхвърли всичките машини и гласува с хартии. А пък в не по-малко технологичната Германия машинното гласуване е забранено от Конституционния съд. А ние сега ще го въведем и освен старите автомобили на холандците сега ще им внесем и старите машини за гласуване. И да го вапцаме съвсем положението.

- Какво наложи да се прави референдум за мажоритарен вот? Това шоуменска приумица ли беше, или политически ход?

- Въпросът е с изключително повишена трудност. Отговора не го знам. Нека отново припомня, че съм математик и говоря само верни работи. Ако за нещо не съм сигурен какво е, не го говоря. И затова всичко, което казвам, винаги е вярно. А по теми, за които не съм компетентен мълча. Когато говоря какви избирателни системи има в Таджикистан и Узбекистан, значи съм проверил и знам. Не съм сигурен за Бурунди. Някакъв колега спомена, че в Бурунди била такава. Възможно е. Даже и в Сенегал и други такива прогресивни африкански държави избирателната система не е като тази на „Тошко-Славчо”... Така че на въпроса защо някой иска система като в Таджикистан, аз не мога да отговоря. Както са отбелязали колегите по форумите, Таджикистан е хубава държава...

- Вие се шегувате, но за да гласуват толкова много хора за мажоритарната система, значи намират някакво основание. Какво е то?

- За втори път ще ви отговоря - не, не знам! Много е лесно да кажеш, че те не са разбрали за какво гласуват. Така си позволяват да говорят някои политици и анализатори. Аз обаче много уважавам българския народ и никога не бих казал, че той не е знаел за какво гласува. Впрочем единственото, което ще кажа, е, че всеки е осъден да изживее бъдещето, което сам си е създал. Казвам го в най-добрия смисъл. Изработиш ли добро бъдеще, ще живееш в добро бъдеще. А като си изработиш калпаво бъдеще, ще живееш в калпаво бъдеще. Това е обективният закон за развитие на обществото.

- Вие като математик какво удовлетворение намирате в заниманията си с избори, избирателни системи и пр.?

- Има една много важна математическа теория и тя се нарича теория на гласуването, която има отношение само към професионалното гласуване. То е интересно в математически аспект. При мажоритарното гласуване математика няма. Там големият взема всичко. Там само броите гласовете. Нямате последващия алгоритъм, който да превръща гласовете в мандат. Сега без всякакъв майтап се смята за основно предимство на мажоритарната система - при нея резултатът е разбираем. Веднага се вижда. Гласуваш и който кандидат има повече гласове, той печели. Мажоритарната система е разбираема, и се опасявам, че това е основното й предимство.

- Защо смятате, че един избирател с леви убеждения, да речем, никога не би гласувал за десен кандидат, ако той има достатъчно качества? Толкова ли избирателят е пленник на политическите си предразсъдъци?

- Нищо подобно. Именно защото няма предразсъдъци, левият избирател гласува за ляв кандидат. А десният - за десен кандидат. А мажоритарното гласуване е най-партийното гласуване. Там се гласува за партийните кандидати. Как си представяте аз като десен избирател да гласувам за някоя социалистка, защото е красива и умна. Как ще гласувам за кандидат от партията опонент. Абсурдно. Ще я поканя тая красива социалистка на вечеря с цел после да ми приготви закуската, но няма да гласувам за нея.

Нашият гост

Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София. През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към БАН. Автор на 600 научни труда, включително десетки книги. Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 г. Член на централните избирателни комисии (ЦИК) за парламентарни, европейски, президентски и местни избори от 1991 до 2011 г. Заместник-председател на ЦИК за парламентарни, европейски и местни избори от 2003 до 2009 г. Председател на съвета на директорите на „Информационно обслужване” АД.

Публикувано от Милена Бойчева

Този уебсайт използва "бисквитки"