Юлиан Вучков: Аз имам 23 книги, осем са фундаментални!

Творческото наследство на Телевизионния ювенал

Епохата оплоди таланта на Вучков като тълкувател на нравите и безкомпромисен изобличител на остатъчните пороци и недъзи

На 15 май 2005 година Юлиан Вучков се обяви за гений. Направи го от екрана на телевизията. “Аз - извиси глас той - имам двадесет и три книги, от които осем фундаментални!”

Дарвин, Маркс, Айнщайн дишат прахта от маратонките на Вучков. Те остават в историята на световната мисъл с по едно, най-много две основополагащи съчинения. Нашият автор дотогава беше написал осем. После тиражира още, които грядущите поколения ще оценят по достойнство.

Как се случи така, че тъкмо майка България откърми гения на гениите? Какви биогенетични, социално-икономически, обществено-политически и нравствено-етични фактори обуславят явлението Вучков? Къде е тайната на неговата великолепна осморка?

“Живот с голяма и с малка буква”, обнародвана през 1965 г., е първата книга на екстраординарния талант. В нея Вучков направи дисекция на тогавашната младеж. Семантично маркира положителното с голяма буква, а отрицателното с малка. Посочи героиката на трудовия делник и бурените по пътя на младите хора. Бичува снобизма, еснафщината, златната среда, настъпателната посредственост.

Вучков преосмисли моралните рецепти, извади наяве източниците на скуката. Въстана срещу егоизма и безотговорността. Под ударите му попаднаха цигарите “Честърфийлд”, кълченията на Елвис Пресли и упадъчни филми като “Една звезда пада от небето”. За първи път у нас Вучков дефинира явлението културизъм. За първи път в света даде верен отговор на екзистенциалния въпрос “Защо съществувам?”

“Живот с голяма и с малка буква” беше посрещната възторжено от критиката. “Талантлива публицистика”, “Темпераментно и проникновено”, “Началото обещава”, “За комунистическата нравственост”, бяха отзивите в печата. Без съмнение първото Вучково съчинение е и неговият първи фундаментален труд. Авторът направи сериозна заявка за място във всемирната класика.

Нещата обаче не бива да се опростяват. Според самия Вучков свръхнадарените са сложно явление. “Те - учи той - не биха разцъфтели, ако не са стимулирани и дори ако не са предизвиквани от епохата, ако не са решили поне един от нейните съдбовни въпроси.”

И Вучков обясни своя случай: “Нашето поколение израсна непосредствено след 9 септември - в едно време на бурен революционен подем. Тогава нямаше място за интелигентско обмисляне и колебание. Това време се наричаше всенародно настъпление срещу остатъците от старото, за да възтържествува новото - пролетарската справедливост.”

Епохата оплоди таланта на Юлиан Вучков като тълкувател на нравите и безкомпромисен изобличител на остатъчните пороци и недъзи. Уникалното при него е невероятната сетивност към проблемите на обществото, тяхното демаскиране и разработване на механизми за промяна към по-добро.

Вучков изгради ярък афористичен стил, наситен с дълбоки внушения. Думите му бяха точни като куршуми, режеха със силата на меч. Мнозина преди Вучков са се мъчили над афоризма, но са ставали жертва на творческата немощ. Вучковата стилистика има само един аналог в човешката история - Децим Юний Ювенал.

“Дай на птицата небе, за да полети!”, казвали древните. Медиите широко отвориха двери пред феномена Вучков. Гласът му звучеше по радиото, харизматичният му анфас превзе телевизионния екран. Издателствата дебнеха кога ще сложи точка на поредния ръкопис. Чест за всеки беше да грабне текста и първи да го поднесе на нетърпеливия читател. Партиздат използва предимството си, за да тиражира най-доброто. Оформяше се великолепната осморка!

След “Живот с голяма и с малка буква” дойдоха “Човешки нрави”, “Изборът в живота”, “Изкуството да живеем”. После “Сезоните на възрастта или глад за обич”, “Капризите на живота”, “Загадките на любовта”, “Човешкият свят или храна за душата”. Много мастило и хартия ще отидат за една изчерпателна библиографска справка.

Със своите книги Вучков винаги беше там, където е нужен, където дългът го зове. Широко скроен, той посрещаше насъщните потреби на хората. Сочеше вредата от бензиновите пари, пропагандираше предимствата на диетичното хранене, прогнозираше разцветките на червилото, учеше какъв да е половият живот на българския пенсионер.

Средищно място във Вучковата поредица заема “Капризите на живота”. Този сборник съдържа 2001 полета на мисълта, заведени под съответен номер и систематизирани в тематичен показалец. “Афоризмите, наблюденията и размислите от тази книга са номерирани, поради желанието ми да улесня читателите, като им предоставя възможността да се насочат към текстовете и според своите тематични интереси”, обяснява авторът.

Изданието далеч не е само принос в мъдростта на вековете. Става дума за Втора библия, духовно помагало, което носиш със себе си за справки и съвети. Ако се почувстваш щастлив, но не си сигурен какво точно се е случило, показалецът те насочва към №428: “Щастието - резултатът от прегръдката на действителността с фантазията”. Ако усетиш милувка, №1310 веднага те информира: “Нежността - летенето в себераздаването”. Под №1697 е разтълкувано “Обаянието - излъчване, но и дихание”, а №1831 разкрива що е “Душевна младост - летенето в търсенето”.

Тези мозъчни продукти са родени в една рядко плодородна глава.

Ювенал изкова максимата “Хляб и зрелища”. Юлиан сътвори крилата фраза “Гледам и не вярвам на ушите си”. Римският оратор е автор на “Здрав дух в здраво тяло”. Българският му колега пусна в обръщение “Нема лево, нема десно”.

Ювенал се изправял пред римските граждани да прочете сатирата си “В котилото на порока”. Кога джобът на алчността е зейвал по-широко? Кога комарът е бил с по-голям размах? Кой в по-предишно време е издигал толкова вили? Кой от нашите деди е изяждал по седем гозби на обяд, бидейки самичък на трапезата си? Това са част от гневните въпроси на оратора.

Неговият телевизионен следовник сядаше пред целокупния български народ в култовото предаване “Времена и нрави”. Да изнесе своята версия на “В котилото на порока”. Кой докара пенсионерите до просешка тояга? Кой вдига вили и хотели? Кой се вози в мерцедесите? Кога ще се отървем от партиите кръвопийци?

Във вихъра на тази реторика зрителите попиваха всяка дума на Телевизионния ювенал. Най-старателните си водеха записки. После вдигаха телефона и студиото се превръщаше в парламент. Народът питаше, Вучков отговаряше. Градусът се качваше, кръвното се вдигаше, въздухът се нажежаваше до червено. Операторът носеше чаши с вода.

Огромната част от аудиторията беше единодушна с Вучков, приветстваше го и декларираше, че плътно стои зад идеите му. Само неколцина вдигаха телефона да изразят различно мнение. На недисциплинираните той задаваше въпроса: “Абе, аланкоолу, колко книги си написал ти, бе?!”

Зрителят се свиваше, защото и да е написал нещо, е много далеч от Вучковия фундаментализъм.

Публикувано от Росен Тахов

Този уебсайт използва "бисквитки"