Яж, кради и празнувай!

Седя си късно вечерта пред телевизора и гледам филма „Да изчезнеш за 60 секунди“. Водещите актьори са Никълъс Кейдж и Анджелина Джоли.

Персонажът на Кейдж е Мемфис - изкусен крадец на коли, който се е оттеглил временно поради молбата на майка му. Тя не иска и вторият й син да тръгне по лошия път. Не щеш ли, вторият син тръгва точно по лошия път и Мемфис е принуден с бандата си да открадне сто луксозни автомобила за една нощ, ако не иска брат му да умре.

Гледам и се вълнувам - ще успее ли, няма ли да успее. И по едно време се задавих от смях. Естествено, че ще успее - нали съм го гледал хиляда пъти този филм. Смея се обаче не защото съм наясно с финала на филма, а защото само преди няколко часа са откраднали семейния автомобил и съм минал през чистилището на разпити, разговори със застрахователи, лизингова компания. Никакъв повод да симпатизирам на който и да е мръсен крадец. Толкова е мизерно да ти бъркат в личното пространство, че дълго се чудех дали да не платя 100 лева на някоя вещица, за да направи смъртни заклинания на крадците, но се отказах временно.

На следващия ден и в квартала знаеха за кражбата и разпитваха. Аз пък разбрах още колко много коли са изчезнали от столичния квартал „Бели брези“. Стана ясно колко гуми, стъкла, фарове се изпаряват седмично. Както е казала непорочната Мария, „Чак като надуеш корема, разбираш колко бременни има по улиците“. До един всеки от съседите се кълнеше, че има информация коя е бригадата - там някъде в Перник, защото това се оказва столицата на резервните части на България. Добре структуриран бизнес на една магистрала „Люлин“ от София.

Бизнесът не е случайно събитие, инцидент. Това е повтарящо се действие в рамките на позволеното от закона и очевидно тези, дето бранят закона, са в час с този бизнес. Кражбите в България не са изключение, а норма и буди размисъл защо това се случва у нас, а при съседите например не е в такива размери. Никога не ме е било страх да си оставя колата на улицата в Македония, в Косово, в Албания, в Румъния, в Турция, но дори и застрахована, сърцето винаги ми се свива, като поглеждам на улицата сутрин или пък се прибирам от почивка у дома. И домът е застрахован и има надлежните стикери на СОТ, но пак подозираш, че някой смрадливец е напоил пространството с нечистата си сила.

Ако се върна пак към онази Мария и нейното „Чак като надуеш корема, разбираш колко бременни има по улиците“, мога смело да кажа, че държавата ни е надула корема от престъпност. България е бременна с лошотия. Оставете крадците - лоши хора винаги ще има. Ще има и хлапета, които са повлияни от филми като „Да изчезнеш за 60 секунди“ и смятат, че ако гепят някоя луксозна кола (не като моята), в скута им ще седне Анджелина Джоли. Ще има и наивни момичета - такива, дето се смятат за анджелинки с надутите си от хиалуроновата киселина клюнчета, с изрусените на вафлички косички и униформените си гърди. Те ще се кълнат в новите си обувки, че лошите момчета са до един като младия Кейдж или който там си харесват. Нито едните, нито другите осъзнават, че неморалният им свят рано или късно ще се превърне в тяхната мизерна трагедия - мизерна, в смисъл че всичко се връща с добавена стойност.

За да има толкова много млади хора, които смятат бандитизма за норма, означава, че проблемът е много по-сериозен и може би някакво оправдание е, че не младите са създателите на този вирус. Той е същностен, той е разболяване на националната ни личност. Защо в Тирана можеш да си оставиш колата незаключена с отворени прозорци и не се притесняваш, а тук е обратното? Само народопсихологията може да даде обяснение. В едната държава е въпрос на чест да не крадеш, а в другата се превръща в предимство.

Сами по себе си кражбите са дребна шарка. Малко воля, малко законодателство, малко мускули и кражбите ще се свият до поносими норми. Останалото ще си е за сметка и на собствения риск на бандитите. Ще поживееш няколко месеца като баровец, преди пак да посетиш затвора. Това е смисълът на схемата „престъпление и наказание“. Крадеш, живееш малко като баровец, ловят те, мачкат те, спихваш се в килията. При нас очевидно няма такава логика, няма такава последователност при събитията - прегрешение и изплащане на сметката.

Проблемът е в идеологията на беззаконието, което става властваща норма в нашата държава. Тази идеология започна да се заражда в деня, когато тези, дето са завършили висшето си образование благодарение на физкултурата, взеха предимство пред тези, дето в себе си носят някаква култура. Идеологията стана властваща, когато анцузите станаха официална носия в България.

Днес у нас се счита, че си неудачник, ако не караш престижна кола, при това без никаква условност дали автомобилът е нов или стар. Просто трябва да носиш емблемата, така както тя присъства на любимия ти анцуг. Просто казано, ако момичето няма силикон, а момчето беемве тройка - сватба няма да има. Но как да надскочиш себе си, ако нямаш пари? Затваряш си очите за това какво притежаваш, какво си придобил и как го поддържаш.

Днес се счита, че си глупак, ако си купиш резервни части от магазина, вместо да си купиш втора ръка.

Днес се счита, че си глупак, ако не се възползваш от някоя схема, вместо да получиш достойни пари за достоен труд - физически, умствен, творчески, комбиниран. Достойнството се подменя от хитруването - такова едно андрешковско, низко, но пък хитруване, което мимикрира в богатство.

Мислите ли, че кражбата като философия щеше да процъфтява, ако е срамно момиче да погледне крадец? Мислите ли, че този бизнес ще съществува, ако всеки си знае мярата и си поддържа колите с нови резервни части? Мислите ли, че ще има обири по домовете, ако те е срам да си покажеш крадения телевизор, дето уж си купил изгодно втора ръка?

Циганите били крадливо племе? Пълни аматьори в сравнение с това, от което боледува нацията ни. Такъв бизнес не може да се случва в тези си размери, без да е захранена цялата хранителна верига - от крадците, през търговската мрежа, протекция от хора в полицията, политиката и държавата. И все пак нека хвърля капка признание върху бандитите, защото само те понасят някакъв осъзнат риск, защото как да съдиш кражбата на кола, когато в България можеш да откраднеш безнаказано декари апетитни имоти на столицата, да откраднеш с подпис милиарди, цяла банка, предприятия при осъзнатото свидетелство на обществото. Определено лъвчето в герба ни трябва да надене анцуг.

Публикувано от Емил Спахийски

Този уебсайт използва "бисквитки"