„Да“ на явното гласуване, „не“ на тайното кадруване

„Да“ на явното гласуване и „не“ на тайното и немотивирано кадруване. Това изискване е залегнало в първия пакет с промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), които бяха приети от Министерския съвет на 2 март и от правната комисия в парламента преди ден. Става дума за измененията, които са пряко свързани с промените в конституцията. Те ще бъдат внесени в пленарната зала на Народното събрание и се очаква по думите на министъра на правосъдието Екатерина Захариева да бъдат окончателно гласувани до 22 март.

Неведнъж Висшият съдебен съвет (ВСС) е бил критикуван, че взема решенията си на тъмно и неаргументирано. Сега чл. 33, ал. 3 и 4 посочват, че решенията на колегиите в кадровия орган - прокурорската и съдийската, и на пленума на съвета се вземат винаги с явно гласуване.

Решенията на пленума по чл. 30, ал. 2, т. 2 и 6 от ЗСВ се вземат с мнозинство не по-малко от 17 гласа от всички 25 членове, а останалите решения - с мнозинство повече от половината от присъстващите. Първата група решения се отнасят до прекратяване мандата на членове на съвета, квалификацията на магистратите, изслушването и приемането на годишните доклади на органите на съдебната власт, управлението на недвижимите имоти на съдебната власт и предложенията до президента за назначаване и освобождаване на т.нар. Трима големи - председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд и на главния прокурор. Втората група решения засягат останалата част от правомощията на съвета - прекрояване на съдебната карта, определяне възнагражденията на магистратите, изготвянето на доклади за работата на Инспектората към Висшия съдебен съвет, за независимостта и прозрачността на съдебната власт, становища по законопроекти, поддържане на електронен регистър на всички свои решения и мотивите към тях с изключение дисциплинарните дела и др.

В съдийската колегия решенията се вземат с мнозинство не по-малко от осем гласа, а при прокурорската с не по-малко от шест гласа.

Става дума за въпросите по чл. 30, ал. 5, т. 1-4, когато съответната колегия назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите; прави атестации и решава въпроси за придобиване и възстановяване на несменяемост; налага дисциплинарните наказания; определя по брой, назначава и освобождава административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт с изключение на тримата големи - председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд и главния прокурор.

Всъщност гласуването не става с квалифицирано мнозинство, а с обикновено - половината плюс един. Съдийската колегия се състои от 14 членове - шестима съдии, избрани пряко от колегите си, още толкова избрани от Народното събрание (НС) и шефовете на двете върховни съдилища. Прокурорската колегия се състои от 11 членове - четирима избрани пряко от обвинителите, един от следователите, петима от НС и, разбира се, главният прокурор.

Останалите решения извън ал. 5, т. 1-4 се вземат с мнозинство повече от половината от присъстващите членове.

С промените в ЗСВ се слага и край на немотивираните кадрови решения. Наскоро министърът на правосъдието даде за пример нуждата от тази промяна с казуса с проваления избор за председател на Софийския апелативен съд на съдията Нели Куцкова. През април м.г. тя събра едва 9 гласа „за“, въпреки че след изслушването й 10 от членовете на съвета казаха, че ще я подкрепят, а други двама признаха, че са гласували за нея, което прави общо 12.

Сега ал. 3 на чл. 34 посочва, че „липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяна на решението“. И че решенията на пленума и на колегиите се мотивират.

Друг наболял проблем при кадруването в съдебната власт бе статусът „въздържал се“. Критиците смятаха, че с него се бяга от отговорност. Ал. 4 на чл. 34 в проекта не допуска въздържане от гласуване.

В новия ЗСВ е записано, че съдийската и прокурорската колегия се подпомагат от постоянни комисии по атестирането и конкурсите - една, отнасяща се до съдийската, и друга - до прокурорската колегия.

И при двете освен членове от съответната колегия участие ще вземат и редови магистрати с ранг на върховни. Те ще се избират на пленуми на Върховния административен и Върховния касационен съд - за комисията към съдийската колегия и на общите събрания на Върховната касационна и Върховната административна прокуратура. Мандатът на избраните членове на комисиите по атестирането и конкурсите е едногодишен. Но съдия, прокурор или следовател, който е бил неин член, не може да се преизбира повече от два последователни мандата. Постоянни са и комисиите по професионална етика към колегиите. Те извършват проучвания и изготвят становище за нравствените качества на кандидатите в конкурсите за заемане на длъжност в органите на съдебната власт.

И досега заседанията на Висшия съдебен съвет бяха публични. Сега обаче се предвижда заседанията на пленума и на колегиите в кадровия орган освен публични да се излъчват и пряко в интернет. Изключение ще се прави само в случаите, когато се обсъждат предложения за налагане на дисциплинарни наказания или документи, съдържащи информация, класифицирана по Закона за защита на класифицираната информация. Дисциплинарките и досега минаваха на изгасени екрани.

Всеки магистрат може

да избере член на ВСС

Кой да кадрува в съдебната власт може да предлага всеки съдия, прокурор или следовател. Това гласи чл. 29 в, ал. 1 от новия ЗСВ. Предложенията кой да влезе в състава на ВСС трябва да са писмени и мотивирани и да се направят не по-късно от два месеца преди произвеждането на избора.

Преди да бъдат обявени, предложенията ще минават през проверка на съответната колегия на съвета, която да прецени дали да допусне кандидата до надпреварата. Ако има отказ, отпадналият може да обжалва пред състав от трима съдии от ВКС и двама от ВАС, чието решение е окончателно.

Иначе членовете на ВСС ще се избират с интегрални бюлетини, отпечатани на бяла плътна хартия в БНБ. Вотът тук е таен.

Изборите се провеждат в две последователни съботи. В първата общото събрание определя избирателна комисия и избирателни секции и изслушва кандидатите. Следващата събота се провежда самият вот.

Новото при парламентарната квота е, че депутатите трябва да обявят в процеса на определяне на кандидатите становищата на професионални и академични организации за тях.

Публикувано от Владимира Георгиева

Този уебсайт използва "бисквитки"