Държавните служители ще получават по-високи обезщетения, ако сами плащат част от осигуровките си
Редица промени в данъчните закони бяха внесени от Министерски съвет в парламента. Сред тях са увеличение на данъчните оценки на имотите, да не плащаме, ако не ни дадат касова бележка, възможност да плащаме с банкова карта в ресторанти с поне две звезди. С въпроси за ефекта от предложените данъчни промени и по-добре ли ще бъде за държавните служители да плащат част от осигуровките си се обръщаме към Атанас Кацарчев, който е бил зам.-министър на финансите, отговорен за данъчната политика, а сега е главен икономист на КТ „Подкрепа“.
- Г-н Кацарчев, Министерският съвет внесе в парламента промени в данъчните закони, които предвиждат увеличение на данъчните оценки на имотите. Какво точно е предложението, с колко се предвижда да нараснат данъчните оценки и данък сгради?
- Предполагаме, че с около 50-60 на сто ще бъде увеличението на данъчните оценки и на данък сгради. Зависи от зоните и как ще ги актуализират общините, защото предложеният текст е доста общ. Първо трябва да започнем от там, че предвиждат промяна и на данъчната ставка - тя да бъде диференцирана не само по населено място, но и по вид на конструкцията на имота, което е много притеснително от гледна точка на това човек да планира колко ще му бъде данъка. След това има и актуализация на няколко коефициента, свързани с данъчните оценки на база на натрупаното повишение на цените по данни на НСИ, което прави нещата още по непредсказеуми докъде ще стигне нивото на данъчно облагане на недвижимите имоти. Тези предложения не са минали през Националния съвет за тристанно сътрудничество, което е нарушение на процедурата по Кодекса на труда, тъй като самите те оказват влияние върху жизнения стандарт на хората. Както знаем, две трети от домакинствата са на жизнен минимум, а една трета са под прага на бедност. Затова е много рисковано в момента да се качват имуществени данъци.
- Правилен ли е предложеният подход за увеличение на данъчните оценки - просто два коефициента да бъдат завишени?
- Промяната няма да отрази реалното състояние на имотния пазар в момента, предвид многото специфики, особено след ковид кризата, увеличението на лихвените равнища, което се очаква да се случи. Така че, честно казано, това е много на ангро увеличение на данъчните оценки. Би трябвало първо да се изследва пазара на имоти и след това да се види кои точно коефициенти да бъдат пипани. Защото тук имаме наслагване на два коефициента едновременно.
- Смятате ли, че увеличението на данъчните оценки на имотите ще доведе до повишаване и на такса смет?
- Обикновено води до увеличение на таксата за битови отпадъци. Тук рискът е още по-голям, той като тя е големият компонент в разходите на домакинствата, а не е ясно как общините ще реагират. Ако те не си направят труда правилно да изчислят при новите данъчни оценки какво би било равнището на приходите от такса смет спрямо необходимите разходи, населението ще плаща значително повече. Което също не е плюс за домакинствата
- Нормално ли е при увеличените разходи за живот да бъдат увеличавани и данъците на хората?
- Изглежда абсолютно неадекватно. Да не говорим, че има решение на Конституционния съд по отношение на диференцирането на ставката на данък сгради. Тази промяна не изглежда адекватна в момента. Няма как при криза и при неясноти относно следващата година от глобално естество да се пристъпва към рязко движение, особено в посока нагоре, на данъци и такси. Независимо дали са местни или държавни.
- В момента законът дава право на общинските съвети сами да увеличат ставката на данък сгради. Защо не го правят, а предпочитат да бъде увеличена данъчната оценка от парламента?
- Не ми стана много ясно, някои може да са на максимално позволената ставка. Но те имат право да променят зоните. Мисля, че промените са по предложение на самото сдружение на общините до министъра на финансите, но не стана ясно точно за какво са се разбрали. От текстовете е видно, че общините искат прекалено голяма автономия, което е в противоречие с решенията на Конституционния съд за определяне на данъка върху недвижимите имоти.
- Промените в данъчните закони предвиждат за част от доходите по граждански договори да се плащат данъци и осигуровки като за доходи от заплата. Одобрявате ли предложението?
- Категорично КТ „Подкрепа“ не одобрява подобни предложения по простата причина, че се нарушават права и противоречи на основни принципи. Промяната представлява приравняване на един вид договор към друг вид договор, при положение, че имаме основна разлика - в единя случай имаме работодател, за чиято сметка са основните разходи по отношение на работно място и материали, а в другия случай хората с граждански договори работят за собствена сметка. Да премахнеш нормативно признатите разходи, да увеличиш осигурителните рискове и да разшириш основата за облагане не е нито икономически, нито социално издържано.
- Една от идеите на Министерство на финансите е да бъдат обложени и бакшишите. Има ли някакъв шанс с предложените законодателни промени да бъде събран данък за тях?
- Вероятността, лично са мен, е минимална. Това означава някой сам да си признае. Реално погледнато и в момента има възможност да си признае това, но не виждам да се случва. Вероятно при данъчни проверки би могло да се установи нещо, но не е ясно как промяната ще се прилага. Поредното изменение, което дразни, но едва ли ще има някакъв ефект върху събираемостта на данъците и може би ще остане един мъртъв текст в закона.
- Една от идеите на Министерство на финансите е клиентът да не бъде длъжен да плаща, ако не му дадат касова бележка. Това ще доведе ли до увеличение на приходите в бюджета?
- Не, това също е пожелателен текст. Не виждам как ще се случи в реалния живот.
- Друго предложение предвижда на хората да бъдат връщани 0,5% от платения ДДС, ако събират касовите си бележки. Какъв ще бъде ефектът от промяната?
- Грубо сметнато, ако харчите 2000 лева на месец, а това означава, че заплатата ви е поне 2600 лв., и цялата отива за стоки и услуги, за които по списък на министъра на финансите имате право да ползвате така наречената отстъпка от ДДС, която е в много малък размер, на месец това би представлявало около 1,60-2 лева. Като го умножим по 12 месеца се получава крупна сума от максимум 24 лева на година. Позволяват отстъпката да е до 100 лева на месец, но това прави една сума от 100 хил. лева на месец да харчите, за да може да получите 100 лв. от платения ДДС. Не знам кой човек харчи 100 хил. лева на месец.
- Ако човек харчи 100 хил. лева на месец едва ли ще събира касовите си бележки.
- Да. Какви стоки и услуги може да купи човек за един месец, не говорим за недвижими имоти и превозни средства, така че да достигне оборот от 100 хил. лева. Предложението не е съобразено с реалността, няма никаква връзка с реалния живот.
- За да бъде запазена ставката на ДДС за ресторантите от 9% още една година от Министерство на финансите предлагат ресторантите с поне две звезди задължително да приемат и плащане с банкова карта. Смятате ли, че това ще има положителен ефект за приходите в бюджета?
- Част от ресторантите и сега приемат плащания с банкови карти. Но не всеки плаща с банкова карта. Ако задължиш определени ресторанти да имат ПОС-терминали, добре. Но пак зависи от това дали клиентът иска да плати в брой или с карта. Тоест изсветляването зависи от другата страна. Не вярвам нещо да се промени съществено, защото това е естествен процес и той ще продължи да се движи в посока разплащания с карти. Но към момента едва ли ще донесе някакъв значим допълнителен приход в бюджета и изсветляване на бранша. Може би разсъждават от гледна точка на това, че като го комбинират с това, че можеш да откажеш плащането, ще има някакъв ефект, но не вярвам да се получи точно така.
- Предложените промени предвиждат доходите от търговия с акции и дялове да бъдат намалявани с 10% нормативно признати разходи. Какъв ще бъде ефектът?
- Това ще намали данъците на хората, които търгуват с такива инструменти. Аз не знам масово народът да купува и да продава финансови инструменти. При ниските заплати средно в страната, парите на хората едвам стигат за изхранване, камо ли някой да купува финансови инструменти и да ги продава. Тук става въпрос по-скоро за хората, които се занимават обичайно с тази дейност или се занимават като хоби, защото имат свободен ресурс и го влагат в някакъв тип финансови инструменти. От чисто данъчна и икономическа гледна точка има смисъл да има нормативно признати разходи предвид таксите, които се плащат за обслужване. Така че има някакъв смисъл, но това няма да касае масата от хора. От една страна въвеждаме нормативно признати разходи за сделки с финансови инструменти, а наред с това премахваме нормативно признатите разходи за свободните професии и гражданските договори. И за двете би трябвало да има нормативно признати разходи. Но в едната посока се върви да се въведат, а в другата - да се премахнат. Няма логика.
- Предложената промяна няма ли да доведе до това, че дори да не се занимавам с търговия с акции, а просто съм собственик на голямо предприятие и продам част от акциите си, пак ще мога да ползван 10% нормативно признати разходи?
- Не става ясно, защото касае физически лица, които търгуват. Няма разграничение. Тоест, ако сте физическо лице и търгувате с финансов инструмент, имате право на 10 на сто намаление на базата за облагане.
- Министърът на финансите Асен Василев се похвали, че догодина пенсиите ще бъдат увеличени с 11%. Това добре ли е или просто е резултат от високата инфлация?
- Увеличението е резултат само от прилагане на „швейцарското правило“ и идва от инфлация плюс увеличение на средния осигурителен доход. Но това увеличение се изяжда през местни данъци и такси. Тоест покупателната способност няма да бъде чувствително засегната. Защото пенсионерите обикновено имат някакво жилище, в което живеят, голяма част от тях са сами и като платят данък сгради и такса смет не е ясно колко от това увеличение ще им остане.
- Беше анонсирано, че от 2024 г. чиновниците ще плащат част от осигуровките си. Подкрепяте ли такава промяна?
- Да, при определени условия. Ако се направи подобно предложение за промяна в законодателството, КТ „Подкрепа“ счита, че трябва да се изравнят и правата между служебни и трудови правоотношения. Тъй като в момента държавните служители нямат почти никакви права в сравнение с хората, които работят по трудови правоотношения. И естествено, трябва да бъде компенсирана разликата от преминаване от единя към другия начин за плащане на осигуровките, освен стандартното увеличение на заплатите. Не трябва да има спад в покупателната способност на дохода на държавния служител.
- Какъв е смисълът на такава промяна?
- От гледна точна на държавните служители промяната за тях е плюс, тъй като се увеличава осигурителната основа и те ще имат право на много повече пари, ако ползват болнични, взимат обезщетение за безработица. Основата за плащане на осигуровки се вдига и съответно сумата на всякакъв вид обезщетения се вдига. От друга гледна точка по този начин бюджетът ще премества от единя си джоб в другия една по-малка сума под формата на субсидия, която се предоставя на Държавното обществено осигуряване. Вместо да минават през субсидия, парите ще влязат директно в ДОО. Няма разлика по отношение на бюджета.
- За увеличението на заплатите в държавната администрация беше обявено, че ще бъде с около 10%, но не за всички. Имате ли конкретни искания за увеличаване на заплатите?
- Да. Има сектори, които са значително ощетени от години, особено второстепенните разпоредители с бюджетни средства, това са различни агенции. Те са с много ниски заплати. От години не се дават достатъчно пари за индексиране. Сега очакваме да видим дали тази година са предвидени достатъчно пари, за да се качат заплатите на хората. Знаете, че имаше доста протести, не само в сферата на културата. Имаше протести и в националната статистика. Там са доста смешни заплатите, а това са специалисти с няколко висши образования, които все пак би трябвало да получават адекватно възнаграждение за труда си.
- От Министерство на финансите излязоха с доста подробен анализ за читалища и библиотеки и сравняват дейността на отделните читалища с получаваните пари. Смятате ли, че това е удачен подход?
- От финансова гледна точка, може би. От гледна точка на живота е различно. Представете си едно населено място, в което се закрива училището и се премества в друго населено място. В едното населено място има читалище и в другото има читалище. Познайте в кое читалище ще има по-голяма активност. Когато се прави подобен анализ, трябва да се отчитат и субективните външни фактори, които влияят върху дейността на читалищата. Ако едно читалище случайно е вързано с исторически събития за България, например свързани с освободителното движение, тогава кой би взел решение да се закрие читалището. Трудно е. Министър Василев каза, че е оставил това като решение на министъра на културата. Чакаме да видим той какво ще предложи, по какъв начин да се процедира при разпределението на бюджета.
Нашият гост
Атанас Кацарчев е финансов експерт, бил е началник на политическия кабинет на министъра на земеделието, член на надзорния съвет на Българска банка за развитие, и зам.-министър на финансите. Има магистърска степен от Университета по архитектура, строителство и геодезия. Специализирал е данъчно облагане на неправителствени организации във Вашингтон и европейска фискална система и данъчна администрация в Мадрид. Бил е шеф в отдела “Имуществени данъци и такси” в Министерството на финансите, а след това и шеф на дирекция “Данъчна политика”. Като зам.-министър е отговарял за данъчната администрация, митниците, Агенцията за държавни вземания. Сега е главен икономист на КТ “Подкрепа”.