„Историята“ на братята боляри Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното българско минало
Средновековните български крепости и манастири в днешна Сърбия са добра основа за сътрудничество между учените от двете страни
Средновековният град Браничево и неговата област не са (напълно) непознати на българския читател. Те „присъстват“ в учебници, общи курсове по българска история и т.н., но, ако направим анкета сред „широката публика“, резултатите надали ще бъдат добри… Този някогашен български град се е намирал при дн. Костолац в Сърбия, а мястото му е окончателно локализирано едва след предприети от сръбските археолози проучвания едва през 2011 г. Браничево влиза в пределите на Българското царство още през IX в., а през XI-XII в. е епископски център на Охридската архиепископия „… на цяла България…“
Градът е на фронта на византийско-унгарските военни сблъсъци през XII в., а след възобновяването на средновековната ни държава скоро след 1186 г. е освободен от царете Петър и Асен. Браничевският епископ Власий е сред българските архиереи в кореспонденцията между цар Калоян и папа Инокентий III през 1202-1204 г. През 1213 г. областта е окупирана от Унгария, но през 1218 г. цар Иван Асен II я връща в пределите на България. В Бориловия Синодик са споменати браническите епископи Яков, Порфирий и Йоаникий.
Като самостоятелна политическа формация „Браничевската земя“ излиза на историческата сцена през последните десетилетия на XIII в., когато българската държава преживява една от най-тежките кризи в своята история. Именно тогава в тогавашния българския Северозапад се появяват братята боляри Дърман и Куделин, които през 70-те – 90-те години на столетието създадават българско по население и политическо съдържание местно „княжество“, просъществувало около три десетилетия. Братята са потомци на дошлите по тези места през 1241 г. кумани. Бягайки от татарската инвазия, големи маси кумани, водени от своя владетел Кутан (Котян), напускат днешните украински степи и търсят закрила от унгарския крал Бела IV. Скоро обаче Котян е убит, а част от хората му прехвърлят Дунав и се установяват в пределите на Иван-Асенова България. Както е известно, от средите на куманската аристокрация, сродена с българското болярство, произлизат царските родове на Тертеровци и Шишмановци. „Дърман“ е куманско име, оставило следа в селищни имена като Дерманци, Ловешко, Дърманци, Врачанско, и др., и съответства на българското „Стоян“. „Куделин“ не среща при куманите и вероятно е вариант на старобългарското „Гудел", изчезнало днес, но отразяващо българо-куманското потекло на двамата братя.
През 1273 г, използвайки политическата криза в Унгарското кралство, Дърман и Куделин отхвърлят чуждата власт. Дотогава Браничевската област е в поделена в два унгарски „баната“ – Браничево и Кучево. На съдбата ѝ напоследък обърна внимание д-р Живко Войников в книгата си „Между меча на Симеон, скиптъра на Душан и короната на свети Ищван“ (2021 г.). Дърман и Куделин избират за резиденция крепостта Ждрело на р. Млава (при едноименното село в община Горняк, Сърбия) – избор, мотивиран поради по-трудния планинския терен на Ждрело в сравнение с равнинния на крайдунавското Браничево, предвид унгарската военна заплаха.
През 1282–1284 г. унгарците правят няколко опита да се справят с непокорните боляри, но са разбити от Дърман, при което в плен попадат няколко унгарски „барони“. Крал Ладислав IV Куман (1272–1290), по майка внук на споменатия Котян, се опитва да привлече обратно българите от Браническата област. Преговорите са водени от кралския сановник магистър Георги, но без резултат. Тогава кралят изпраща още военни сили, благодарение на които унгарският пълководец има известни успехи и дори успява да плени „… един от приятелите на Дърман …" За да подчини областта, магистър Георги получава нови подкрепления от трансилванска пехота и куманска конница. В случая става дума за останалите в Унгария кумани, които са предци на т.нар. куни – една от унгарските етнографски групи и днес. Въпреки всичко, масираното настъпление „… срещу Дърман и българите…" завършва с пълна катастрофа. Явно Дърман е способен военачалник, който успява да изтласка нахлулите мощни вражески войски. Нещо повече, заплашва останалите унгарските владения южно от Дунав – областта Мачва, а и силната крепост Белград (днешната сръбска столица). В унгарските източници се говори за „… Дърман и българите…", като в случая очевидно става дума не само за местното население, но и за самата българска държава, която никога не се е отказвала от тези свои земи. Явно Дърман и Куделин получават военна помощ от цар Георги I Тертер (1280-1292). Така, под една или друга форма, Браничевската област отново влиза в пределите на Българското царство, в която е в продължение на столетия.
Уви, ситуацията около Браничево се променя, когато кризата в България се изостря. Унгарците внимателно следят обстановката и през 1290 г. решават да дадат реванш. Този път борбата с непокорните Дърман и Куделин е поверена на бившия сръбски крал Стефан Драгутин (1276-1282), принуден да абдикира, и като полунезависим господар и „сремски крал“, подчинен на унгарската корона, управлява областта Мачва до смъртта си през 1316 г. Както разказва сръбският архиепископ Данило, „… братята Дърман и Куделин, от една майка родени, много се хвалеха със своята сила /.../ и не даваха никой да има власт около техните предели..." Драгугин под претекст за техния „зъл заговор" срещу него ги напада с „… цялата си сила…" „Земята Браничевска" обаче се оказва „... силно укрепена…", крепостта Ждрело издържа обсадата, а Драгугин „… не могъл никаква пакост да им стори, нито да ги прогони от тези предели..." Тъй като не могат да получат помощ от търновския цар, братята се обръщат към могъщия татарски хан Ногай, което може би става и с посредничеството на Търново. Ногай разрешава на Дърман и Куделин „… срещу много злато…" (факт, който показва сериозните финансови възможности на „Браничевската земя“) да наемат татари и кумани от неговите владения в днешна Украйна и Молдова. С тези сили братята нахлуват в Мачва, разгромяват Драгутин и присъединяват тази „де юре“ унгарска област към своето княжество! Жадните за плячка татари обаче не се задоволяват с даденото им злато, нахлуват в южните райони на Унгария, където обаче са разбити от кралския пълководец Угрин Чака.
Окупацията на Мачва и татарската намеса усложняват положението на браничевските господари. Драгутин, който намира убежище при своя брат, тогавашния сръбски крал Стефан Урош II Милутин (1282–1321), търси реванш. С унгарска благословия е подготвен съвместен поход, а през 1291 г. вражеските войски нахлуват във владенията на Дърман и Куделин. Този път храбрите боляри са победени и трябва да бягат при Ногай. Браничевското княжество престава да съществува и е присъединено към територията на Драгутин, т.е. отново попада под върховната власт на унгарската корона. Явно цар Георги I Тертер не е в състояние да се намеси, а единственият опит за отвоюването на тази българска област година по-късно предприема видинският владетел „благоверният цар“ Шишман, навярно близък сродник на Георги Тертер. В Търново вече царува узурпаторът Смилец (1292-1298), когото Шишман не признава. С подкрепата на Ногай видинският господар освобождава „Браничевската земя“, но е разбит и на свой ред търси закрилата на татарския властник. Дали Дърман и Куделин са участвали в акцията на Шишман, е неизвестно, както е непозната и по-нататъшната им съдба.
Миналото на Браничевската област е неразривна част от историята на средновековна България, но по обясними причини е слабо проучена. Интригуващо е, че в района на Ждрело – „столицата“ на Дърман и Куделин,– са съществували и няколко средновековни манастира. Всичко това ни кара да се надяваме, че историята на някогашната „Браничевска земя“, а и на източната част на западната ни съседка, е добра основа за сътрудничество между учените от двете страни. Нещо повече, че ще ни изненада с непозната и важна информация за средновековното минало.