Историята няма време да се занимава с душевните особености на Бойко Борисов или с поетичната душа на Христо Иванов
БСП отива в историята, елитът ѝ се бори не за власт, а за място в парламента
ПП са децата на социалистическото дворянство
Един по-различен поглед върху отминалите поредни предсрочни парламентарни избори. Ще бъдат ли принудени ГЕРБ и ПП да направят правителство на голямата коалиция? Изненада ли е повторното влизане на ИТН в парламента? Кога войната в Украйна ще навлезе в третия си етап? На тези и други въпроси отговаря доцент Валентин Вацев.
- Имаше ли според вас изненади на отминалите избори, господин Вацев?
- Резултатите не би трябвало да изненадат никого, защото те са в рамките на нормалното очакване от миналия път. Единственият „позитивен“ резултат, по нова фактология, бе намалената избирателна активност. А иначе всички участници в тези избори бяха в рамките на плюс-минус два процента.
- Какво според вас показва тази ниска избирателна активност?
- За мен това е централният факт. Избирателната активност, когато намалява, означава, че политическата класа на България е непредставителна и оттам и несъстоятелна. Тя не може да представлява значими обществени слоеве, но тя всъщност не се и старае. Това не е голям проблем за тях, голям проблем е за обществото. Според мен изборите бяха ненужни, те не донесоха принципно нова истина, просто защото нямаше нова истина. Тези избори бяха направени поради лошо свършената работа от госпожа Херо Мустафа. Тя се оказа добродушна женица с много ниска степен на ефективност. Тя не можа да накара ПП и ГЕРБ да участват пряко своите омрази и предпочитания в едно правителство. Разходите за тези избори е най-добре да се пратят с чек или с някакъв платежен документ в Държавния департамент на САЩ, защото те се наложиха поради несвършената работа от Херо Мустафа. Не вярвам тези разходи да са непосилни за Америка. Но сега новият горски, който се е задал, ще оправи работата. На тях ще им бъде обяснено в достъпна за тях форма, че геополитическата воля няма време да се интересува от душевните особености на Бойко Борисов и на Христо Иванов. И че геополитическите задачи трябва да бъдат решавани без значение кой кого обича и кой кого мрази. И ще бъдат принудени да направят правителство на голямата коалиция, което да поеме отговорността за страната в навечерието на третия етап от войната в Украйна.
- Новият американски посланик е бил на мисия в Хаити..
- Да, това е човек със специфичен хаитянски опит и аз очаквам от него може би не да блъска по масата, а само да почука с пръст по нея, което ще даде същия ефект. Хаити е най-забравеният от Бога ъгъл на американския заден двор и за да бъдеш ефективен американски посланик там, трябва да имаш специфични умения и сръчности. Очаквам тези негови специфични умения и сръчности да са му полезни в България. Пращат ни човек, който да реши въпроса.
- Изненада е според мен, че ИТН отново влизат в Народното събрание, след като срутиха предишни два парламента...
- Не, никой не бива да се изненадва, тъй като социалната основа на ИТН се трупа в българското общество през последните 30 години. Това е една особена социокултурна прослойка, която ние с тебе не познаваме, но която има своите причини, основания, идеология, има своя глашатай и трубадур в лицето на Слави Трифонов. Така че те не са преходно събитие, те са дълъг културно-политически феномен, който занапред няма да намалява. Разбира се, Слави Трифонов направи всичко възможно да възмути политическата класа на България в последните години. Но това не променя същината на явлението. Това са новите българи, за които ние досега като сериозни хора отказваме да се заинтересуваме, а те се трупат и скоро ще имат и други говорители и идеолози. Те са носители на една цяла култура. Може ние да изчезнем, но те няма.
- Новите българи не са ли ПП, те поне така се представят?
- Не. „Продължаваме промяната“ са друг феномен. Те са децата на добрите квартали в София, където при социализма по традиция живееха хората по-първа ръка. В тези квартали се зароди новото социалистическо дворянство, което доведе българския социализъм до смъртта му. Наследниците на това ново социалистическо дворянство са тези деца, които са освободени дори от спомени за социализъм, но те си знаят, че са хора по-първа ръка. Няма никакво значение кой е спечелил с едни гърди или с един нос, с фотофиниш или не. Те с ГЕРБ са в една и съща опаковка, те са Ин и Ян на новата българска политика. Те ще бъдат заедно, докато не се появи трета сила в българския обществено-политически живот да ги измете, но тя още не се е задала. Но тя ще се появи, това е обективно и не зависи от нашата воля. Просто в обществото протичат дълбинни процеси, появяват се нови структури, така че ще има нова сила, която ще ги изрине и едните, и другите едновременно. Но на този етап ГЕРБ си остава градската партия на България, макар че бе изтласкана от София, не е столична, а градската партия на провинциална България. И те ще се опитат да се закрепят там. А в българските села много не ги обичат, защото не ги разбират достатъчно добре. Пък и половината от селото умря, другата половина се пресели в градовете и започна да захранва политически феномени от рода на ИТН. Но те няма да гласуват с ПП, те са хора с друг градски генезис, дошли в града да търсят препитание, докато другите са местни, кореняци софиянци, децата от добрите квартали.
- На изборите БСП вече твърдо се срина до пета политическа сила, господин Вацев?
- БСП отива в историята. Бих подчертал специално, че не толкова Корнелия Нинова е виновна, макар че всеки ръководител на партията носи своята специфична отговорност. Нинова не е визионер, тя е политически технолог и се справя не лошо. Но тъй като сме в края на политическата валидност на БСП е редно да си спомним, че тази партия няколко пъти се отнасяше крайно неадекватно към властта като явление. Трябва да си спомним как опитвайки се да избяга от опасността да се наложи да редят правителство след падането на Филип Димитров, колегите от един среднощен пленум номинираха един небългарски гражданин - Петър Бояджиев - за кандидат на БСП за министър-председател. Не бива да се заравя и особената атмосфера, при която изборите през 1997 година бяха предадени. Защото от „Позитано“ 20 към партията тръгне едно окръжно „13 процента са u много на тази скапана партия“!
- И въпреки това тогава БСП взе повече...
- Да, тя получи 24 на сто. Тогава партията бе голяма и в орготдела не бяха решили, че е дошъл момента да съкращават броя на партийните организации. Този момент дойде малко по-късно.
- Това същото може да се каже и за кандидатурата на Георги Пирински за президент през 1996 година, след като бе ясно, че той е американски гражданин по рождение и не може да бъде избран...
- Ама разбира се, че трябва да се каже. Това беше опит БСП да се измъкне от властта. Ръководството на БСП през последните десетилетия показва виртуозна сръчност, когато трябва да се избяга от властта и по някакъв начин тя да се насочи на друго място. Елитът на БСП се бори не за властта, а за място в парламента, където сенките са най-дебели, водата е най-студена и отговорността е най-малка. Идеалната парламентарна група на БСП е тя да е голяма, но без мнозинство за създаване на правителство и там трябва да бъде ръководството и добрите деца на партията, разбира се.
- Жан Виденов обаче се осмели да вземе властта и да управлява. Може би това е една от причините да бъде свален от своите?
- Една от причините, може би първата. Не твърдя, че е главната, но може би първата. Когато Виденов спечели изборите през декември 1994 година, на него му се каза:„Виденов, това няма да ти се прости“! И наистина не му се прости. Тогава институтът по история на БКП към градския съвет на БСП или нещо от този род излезе със специално вътрешнопартийно окръжно, че преходът е десен, уважаеми другари. Т. е. не бива да пипате властта по никакъв начин. И когато спечелиха властта, същия институт излезе с друго, направо паническо послание към партийната маса: вие сега да не започнете да отмъщавате! Някой е очаквал БСП да почне да отмъщава като е спечелила погрешка властта! Така че БСП има характерно от десетилетия много специфично отношение към феномена власт - винаги в законодателната и никога в изпълнителната. И когато Станишев сподели властта със Симеон и с Доган, това бе висша проява на смелост.
- Това отношение към властта си е чиста измама към електората?
- Електоратът все пак се сви от 980 000 през 660 000 до 130 000. Хората не обичат да ги лъжат и продължават да гласуват за БСП само тези, на които лъгането е почнало да им става приятно....
- „Левицата!“ не успя да влезе в парламента, остана на 2 процента?
- Нормално е. Няма как да влезе. Водещите физиономии на тази формация бяха тежко облъчени, отдавна те са радиоактивни. Единствения запазен и необлъчен в ръководството и водач на листа беше д-р Румен Петков (главен редактор на сайта „Поглед инфо, б. р.). А Татяна Дончева, Мая Манолова, към края на кампанията вече почнаха да развеждат и Георги Първанов, не са личности, които ще вдъхновят социалистическите маси, без да подценявам техните специфични умения и сръчности. Но те не са от естество да вдъхновят.
- Споменахте трети етап на войната в Украйна, кога според вас ще започне той?
- Очаква се да бъде във втората половина на април и да продължи някъде до май, когато ще започне голямото украинско настъпление, което би могло да промени пейзажа на битката, но би могло и да не го промени. Във всеки случай тенденцията е да се увеличава ескалацията на тази война. Това е обективна тенденция, която произтича от проблемите около Калининград, около Западна Украйна и около Приднестровието, около Румъния и Молдова. В третия етап се очаква войната да премине в открити форми, а не да остане война чрез прокси участници. В Западна Украйна се очаква полската власт да не издържи и да се включи във войната уплашена и разтревожена от това, че Украйна повече не може да се защитава. Това е казано в прав текст от полски министър. Приднестровието от една страна е много интересно, тъй като там са големите складове на 14-та съветска армия на генерал Лебед, която трябваше да защитава СССР от целия Запад. Част от тези боеприпаси са изгнили вече, но са важни от чисто военнотехническа гледна точка. От друга страна Приднестровието няма начин да се защитава с военни сили. То може да бъде превзето за един следобед от украински сили с участието и на молдовски. Очаквам Румъния на направи аншлус на Молдова, а Молдова - на Приднестровието. Русия няма възможност да го защити, тя няма обща граница с него - едната у към Молдова, другата е към Украйна.
- Тази територия остана като че ли забравена при разпадането на СССР?
- Нарочно. Там имаше една особена прослойка от руснаци, украинци и молдовани, които заедно воюваха за запазване на статуквото. В Приднестровието няма проблеми между руснаци и украинци. Те са нещо като своеобразен остатък от късния Съветски съюз. Но те стряскат с това, че са силно военизирани, имат университет с военен факултет, където са подготвили достатъчен брой офицери за своите въоръжени сили.
- Да се върнем отново на отношенията ГЕРБ-ПП. Ще могат ли те да работят в едно правителство?
- Ще работят и песни ще пеят. Когато един гербер и един пепист останат сами в асансьора, всеки един от тях ще се опита да бръкне с химикалката в окото на другия. Но те трябва да изпълнят световноисторическа геополитическа задача. И никой от носителите на хаитянския опит няма да се сети да ги пита: вие обичате ли се? Историята няма време да се занимава с душевните особености на Бойко Борисов или с поетичната душа на Христо Иванов. Историята не чака да види какво ще стане с тяхната омраза. Те могат това да го опишат в мемоарите си или да го изплачат на жените си. Но са длъжни да създадат работещо правителство, за да може България да влезе по най-успешния начин във войната. А може и да не се наложи това да стане ако третият етап, за който говорихме, се забави. Или ако междувременно започнат някакви преговори.
Нашият гост
Валентин Вацев е роден през 1950 г. Завършва Философско-историческия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Преподава геополитика в ПУ “Паисий Хилендарски” и европеистика в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив. Автор на множество публикации и политически анализи.