Маниакални идеи битуват в наши дни, като вторични суровини за рециклиране, оцветени в отровнозелено или розово
Разговаряме с Христо Смоленов за „феномена“ Грета Тунберг и за това, че поколението u е взето на прицел от същите онези сили, които създадоха първо феномена Троцки, а по-късно и модела на неолиберализма. Смоленов стига до извода, че правото да продават себе си създава у бедните илюзията, че са господари на съдбата си. Но те пак остават ресурс за употреба (и злоупотреба) в системата на един нов колониализъм, който за благозвучие се нарича либерализъм.
- Г-н Смоленов, само вие досега не сте се произнасяли за глобалното затопляне и политическите му последици. Престанахте ли да се интересувате от екология, или пък толкова се впечатлихте от феномена Грета Тунберг?
- Глобалното затопляне топи не само ледовете на Гренландия. Разтопи се и замириса на гнило замръзналото кралство на одъртелия неолиберализъм. А само преди четири десетилетия той беше обявен за нов световен ред. Четиридесет години славословия за алчността и ползата от нея създадоха климат за развъждане на ГМО-елити. Като казвам „климат“, нямам предвид свръх-сложната система природни условия, за чиято сметка днес се упражняват стари и млади демагози. Мисля, че Пипи Дългото чорапче щеше да е далеч по-симпатичен образ на детско свободомислие. Но и Грета Тунберг върши работа, стига да наблегне повече върху учението. Ще е жалко, ако тийнейджърка с такъв „летящ старт“ в глобалния лобизъм неглижира училището заради разглезващата обич на фенове и корпоративни медии. Но дори в това си качество тя е парадоксален пример за въздействието на корпоративните медии върху младите хора със свойствения им идеализъм. Това си е недотам чиста проба на глобална машинация. Имам тъжното усещане, че поколението на Грета Тунберг е взето на прицел от същите онези сили, които създадоха първо феномена Троцки, а по-късно и модела на неолиберализма. Сега този модел се пука по шевовете и губи позиции в световен мащаб. И предстои да бъде сменен с по-нова версия на „новия световен ред“ - същия стар неолиберализъм, само че боядисан в отровнозелено. А предишните млади хора от края на ХХ век станаха ненужни на неолибералните кукловоди. Започнаха да мислят по-критично, да уважават старостта като свое недалечно бъдеще...
- Защо стана така? Да не би излъганите да поумняха?
- Индивидуалното им поумняване не решава въпроса! Не всеки човек, който е бил подведен да повярва в либералната утопия, ще бъде готов да си признае разочарованието. Още по-малко пък да се опълчи срещу манипулаторите, които са го вкарали в капан - това прилича на заложническата обърканост, известна като Стокхолмски синдром. За някои заложници е по-лесно да си внушат, че изпитват към похитителите топли чувства и дори „любов“. Така става и с част от възторжените в миналото последователи на глобалния либерален проект. Същото се случи и с немалка част от хората, повярвали още по-рано в други идеи за глобално господство - например троцкизма с неговата фикс-идея за перманентната революция. Не намирате ли прилика между либерално-глобалистката утопия и - от друга страна, троцкистко-болшевишкия модел? Някой би възразил, че този модел утвърждава държавния капитализъм, докато новия либерализъм цели ерозиране на държавността в интерес на частни транснационални корпорации. Но всъщност троцкистко-болшевишкият експеримент завърши именно с приватизиране на цялата държава! Десетилетия наред тя бе „угоявана“ с ниско платения труд на цели нации, за да попадне накрая държавната им собственост като прасе по Коледа в ръцете и търбуха на частни транснационални интереси. Трудно е да приемем, че от самото начало това е била целта на онези епични процеси, които протичаха отсам желязната завеса. Но крайният им резултат по времето на Горбачов и Елцин се оказа точно такъв - катастрофален преход в пълната противоположност на онова, с което Троцки и Ленин лъжеха младите революционери през 1917 година.
- Предполагам, че правите аналогия с настоящето. С кое по-точно - с неолиберализма или с различните зелени движения?
- Те са свързани - разлагането на либерализма подхранва зелената революция на оцеляването. Но от дистанцията на времето се откроява общ модел - перманентна масова манипулация, която може да се нарече „вампирясване на троцкизма“. И наистина, ленинизмът си отиде, но маниите на Троцки се възпроизвеждат с пари от същите източници, които навремето финансираха опита да се стартира глобална перманентна революция. Тези маниакални идеи битуват и в наши дни като вторични суровини за рециклиране, оцветени в отровнозелено или розово...
- Г-н Смоленов, вие отдавна изобличавате натрапването на неолиберализма през последното десетилетие на ХХ век. Има ли и други, които още тогава са били резервирани към тази глобална далавера?
- Мнозина забележителни мислители имаха доблестта още в началото да критикуват неолибералния проект. Най-яркият от тях беше самият папа Йоан-Павел Втори - той заяви, че либерализмът може би ще се окаже по-опасен за човечеството дори от комунизма! Всички очаквахме здравословния ефект на свободите, които по подразбиране се свързват с либералните идеи. Но постепенно бяхме обхванати от тягостно чувство, че събитията се разминават с нашите очаквания. Дори формално гарантираните свободи като че ли не бяха автентични и неусетно се превръщаха в своята противоположност. Например свободата на словото напоследък търпи абсурдни ограничения по линията от фанатизирани проповедници на т. нар. политическа коректност. Водещи университети отменят публични лекции, ако се очаква в тях да има забележки към новоизлюпените привилегии за богати и гласовити малцинства. И номинирането на филми за големи награди вече става по номенклатурни критерии - например новоприетите изисквания на BAFTA към културния живот в Обединеното кралство. В социалните медии се настани духът на цензурата... От друга страна, свободата за придвижване стана реалност за много хора, но и тя не изведе човечеството от пазарния концлагер. Правото да продават себе си създаде у бедните илюзията, че са господари на съдбата си. Но те пак си останаха ресурс за употреба (и злоупотреба) в системата на един нов колониализъм, който за благозвучие се величае като либерализъм. Глобалната му захапка накара мнозина да вярват, че това е краят на историята - вековечен и несменяем модел за световна далавера.
- Наистина ли това е краят?
- Не! Ето че 30 години след своята гала-промоция този глобален модел забуксува. Пейзажът след неолибералната утопия е унил: ерозирани държави с изкуствено отгледани елити, които предават националните богатства в ръцете на транснационални мафии и спекуланти. Конвулсиите на агресивния спекулативен капитал родиха глобален тероризъм. Нещо повече, те създадоха механизъм за неговото перманентно самонапомпване: Пари-страх- повече пари! Дестабилизация-терор-повече дестабилизация... Чудно ли е тогава, че войната срещу терора не води до пълна и окончателна победа над злото. Напротив, то отново и отново заема позиции и разширява завоеванията си: първо Ал Кайда, после ИДИЛ, и като че ли все с помощта на неолиберални финансови фактори. За тях дестабилизацията е като мътна вода, в която лесно се лови риба. Лесно да се манипулира изплашена общественост чрез масов страх. По време на Студената война преобладаваше страхът от ядрена война. След това като че ли този страх бе позабравен и се наложи да го заменят с друг дразнител - глобалният терор. Но ето че и този нов страх позаглъхна и вече не стряска претръпналото човечество. Затова сега на дневен ред се появи нова всеобхватна заплаха - глобалното затопляне! Не забелязвате ли, че корпоративните медии правят все по-оскъдни коментари и анализи на тероризма. Дали пък това не е, за да не би общественото внимание да се отклони от предначертаната сюжетна линия на бъдещи климатични катаклизми? Не че промените на климата не са обезпокояваща тенденция.
- Но ако е така, защо да мислим, че с тях се прикрива нещо друго? Не са ли те сами по себе си достатъчно лоша новина?
- Едва ли те са чак такава новина. Сериозните учени знаят, че са се случвали многократно и преди, в други геологични епохи. А тогава не са били резултат от действието на човешки фактор. Хората днес стават свидетели на процеси, които само до известна степен са резултат от индустриалната дейност на човечеството. Манипулират младите, че отказът от традиционни енергийни и производствени мощности ще е достатъчно условие за нормализиране на ситуацията. Но нито дума не се казва за ролята на финансовите олигархии в тези процеси, които остават необозрими и необяснени от позицията на Грета Тунберг и нейните ентусиазирани фенове. Обаче вината за това не е на младежите, които правят според силите си всичко възможно. Тяхната тактика е „чрез скандали - към прогрес!“ и тя дава вече някои надежди. И тук отново ще дам израз на опасенията, че поколението на Грета Тунберг е на прицела на същите глобални сили, които създадоха троцкизма, а по-късно и неолиберализма. Сегашните манипулации прикриват грандиозна социално-икономическа перверзия: вихрещите се по цял свят пари са десетки пъти повече от всички потребителни стойности, които хората произвеждат! Оттук идва най-голямата дестабилизация и за обществото, и за глобалната еко-система. Човешкият фактор нанася вреди на природната среда не само чрез остарели индустрии, а и чрез болната световна финансова система. Тя страда от садо-мазохизъм и се самостимулира чрез насилие. Оттук идва и глобалния тероризъм, и регионалните войни, и конфликтите с уж ниска интензивност...
- Да си дойдем на думата: добавяте нов щрих към картината на широко дискутираното екологично статукво. Младите хора обаче, не обичат думи, завъшващи с „изъм“ или „крация“. Може ли да го разкажете като за феновете на Грета Тунберг?
- Да не подценяваме младежите - те може би ще се окажат еволюционно защитени от политическото лицемерие, надявам се и от перверзиите на „политическата коректност“. Това второто като че ли е по-трудната част от битката, която им предстои. Екологията за тях може би е необходимата им закалка. Надявам се да имат търпение, за да се ориентират в сложната обстановка на един свят, доминиран от лъжа и алчност. Кухите пари на глобалните спекуланти се втурнаха да търсят спасителни пояси - приложения, които да изглеждат приемливи за обществото. Насочват ги към нещо, което само по себе си е обективна реалност: промените на климата са факт. Но дори по този въпрос обществото е подложено на невиждани манипулации. Вменяват му комплекси за вина - сега за по-ефектно са ги вапцали в зелено. Изкарват хората единствени виновници за климатичните промени, които са реални, но може би се дължат не само и дори не толкова на човешкия фактор. Може би обезпокоителната динамика на климата е въпрос на циклични изменения, които Земята е претърпявала и през други епохи. Странно защо медиите не дават гласност на тази алтернативна визия за глобалното затопляне. И защо стоварват цялата отговорност за проблемите само върху традиционната индустрия? А отклоняват вниманието на обществеността от ролята на финансовата олигархия - включително онази част от нея, затънала в спекулативни далавери. Напоследък дори търговията с прословутите квоти за въглеродни емисии заприличва на такава далавера. Сега се заговори за „зелена сделка“ в размер на един трилион евро! Само на мен ли ми се струва, че ако всички гледат на нея с телешки възторг, то пътят към ада пак ще се окаже покрит с добри еко-намерения? Така или иначе, глобалният либерализъм създаде патогенно-модифициран елит, който ерозира самата европейска цивилизация. Спекулативният капитал започна да поглъща индустриалния, което си е проява на канибализъм. Плавайки в същата спасителна лодка, останала вече без провизии, той сякаш настройва останалите корабокрушенци да изядат един измежду тях. В случая тази участ се пада на традиционната индустрия. Отчужден от реалното производство, спекулативният капитал се впусна да печели от т. нар. „деривати“ - финансови инструменти, обслужващи самоцелния водовъртеж на парите. Но тази маневра го лиши от реалните стойности, които осмислят (валоризират) колоните от нули и единици в електронните пари без покритие. Дали пък точно такива пари няма да превърнат зелената сделка в зелена далавера?!
- Кой да се противопостави на всичко това?
- Кой, ако не младата непримиримост, ще се противопостави на глобалната лъжа и измама?! Кой, ако не младите хора по света, ще изхвърлят отровнозеленото от палитрата с всички други нюанси? Известно е, че от всички цветове зеленото има най-много отенъци и нюанси. Знаят го художниците и физиците - време е да го разберат и политиците.
Нашият гост
Христо Смоленов е експерт по антитероризъм. Инициатор е за създаването на “Екогласност” и на Русенския комитет през 1988 година. Бил е парламентарен секретар на Министерството на отбраната през 1995-1997 г. и народен представител в 38-ото Народно събрание. Специалист е по логика и евристика. Завършил е Московския държавен университет “Ломоносов”. През 1991 г. е стипендиант на фондация “Александър фон Хумболт” в Германия, а преди това гост-професор в Университета на Монреал (Канада). Почетен професор във Висшето военно-морско училище “Н. Й. Вапцаров” във Варна.