Пенелопе Крус: Не съм си и мечтала, че ще правя пари като актриса

Ще участвам във филм за брака заедно с мъжа си

Флориан Зелер написа сценарий за мен и Хавиер Бардем

Педро Алмодовар промени културата в страната ни

Пиренейската прелест Пенелопе Крус навърши 51 години в края на април, а повечето модни и развлекателни издания и коментатори още я смятат за една от най-красивите, горещи и търсени актриси. И са напълно прави. Сега тя се събира на екран със своя мъж Хавиер Бардем за нов филм, озаглавен „Бункер“. А миналата година Киномания българската публика я гледа в драмата „Безкрайността“, представена в програмата на „Киномания“. Пенелопе остава сред най-популярните и успешни европейски актриси в световен мащаб. Тя все още е сочното олицетворение на гореща испанска жена. По-миналата година получи номинация за „Оскар“ с ролята си в „Паралелни майки”, режисиран от нейния любим творчески партньор Педро Алмодовар. После блесна в друга световна премиера, минала и през в родните кина – шпионската екстраваганца „355“. Пенелопе излъчва магията на Мадрид и изпълва кадрите със сексуално електричество и усещане за желание във всеки свой филм. Тя се снима в големи американски продукции за широка публика и в независими европейски фестивални произведения за ценители. От 15 години тя живее с колегата си Хавиер Бардем. Семейството отглежда две деца, а Крус управлява и бизнес в родния си град Мадрид.

- Пенелопе, режисьорът Флориан Зелер ви събира заедно с Хавиер Бардем за своя нов филм, озаглавен „Бункер“. Изненадахте ли се от неговото предложение?
- Флориан е чудесен. Той се срещна с нас и ни каза, че иска да разкаже история за брака и е бил много заинтересован да го направи с истинска двойка. Разказа ми, че е бил привлечен моментално от идеята да работи с мен и Хавиер. Все пак от дълги години ние сме познати и като двойка, но и с индивидуалните си филмови кариери. Флориан ни съобщи, че написал „Бункер“ за нас. По неговите думи това ще е филм, който ще предизвика границите на наратива и на емоционалната истина като замаже чертата между реалност и фикция по един начин, който се усеща близо до всеки един човек.

- Какво научихте за себе си през последните няколко години?
- Разбрах, че съм пристрастена към това да правя нещо, да се трудя, да създавам. Каквото и да става, аз искам да работя, да играя, да бъда на снимачната площадка и да се превъплъщавам в сложни, интригуващи персонажи. Но разбрах, че промяната също е важна и необходима. Всяка година, всеки ден дори, пред човек се откриват възможности за лична промяна. В същото време си мисля, че мистериите на вътрешния свят на всеки са недостижими. Невъзможно е да знаем всичко за себе си. Но е важно да сме честни със себе си. Аз съм от хората, които казват каквото мислят.

- Как съчетавате филмова кариера с майчинство?
- Нищо не може да се сравни с това да разговаряш с едно дете. Най-силните емоции, които някога съм изпитвала са били провокирани от начина, по който ме гледат децата ми. Да бъда майка за мен е като да гледам живота от различна гледна точка. Общуването с децата ме връща към моята детска среда и отдавна отминал свят. Виждам всичко през други, нови очи.

- Плаши ли ви остаряването?
- Остаряването трябва да се празнува. В Испания особено, всички обичаме да се чувстваме млади и темата за навлизането във възраст изобщо не е повод за тревоги и стрес. 

- Каква бяхте като по-млада?
- Бях пленена от танците. Танцът беше моето изразно средство и до голяма степен ме оформи като човек. Освен това винаги съм обичала да подстригвам косите на хората. Родителите ми имаха салон и се занимавах с това още откакто бях девет годишна. И до днес съм запазила тази своя страст, или по-скоро забавно хоби. Което обаче аз си взимам насериозно, независимо от оценките на хората за моя талант в тази област. И сега бих подстригала всеки, който ми позволи. Но тогава, преди години, не знаех, че моят път е в киното...

- И после попаднахте на режисьора Педро Алмодовар...
- Да. Още тогава имаше славата на смел и провокативен творец. Много хора бяха шокирани от нещата, които снимаше, но още повече хора знаеха, че той създава специално кино, които ще издържи теста на времето и ще бъде третирано като модерна испанска класика в областта на седмото изкуство. Както и стана. Без Педро моята страна щеше да бъде много по-бедна в културно отношение. Много хора на изкуството смятат, че той беше ключов фактор в прехода на Испания след смъртта на Франко в средата на 70-те години на миналия век. Те не могат да си представят този процес без него и неговото творчество.

- Вие винаги ще бъдете испанска актриса, но успяхте и в Холивуд. Как протече вашето „американско приключение”?
- Заминах с идеята да се върна след като участвам в един филм - всичко трябваше да отнеме три месеца. Но после веднага получих нова роля. Винаги ще обичам Испания, но мога да живея и в САЩ, където винаги съм се чувствала като гражданин на света. В Холивуд обогатих представата си за киното, снимах се в гигантски мегапродукции като поредицата „Карибски пирати”, където играх с хора като Джони Деп. Той е като паднал от Марс - една от най-големите звезди на планетата и в същото време толкова уникален, неповторим човек извън всичко познато. В един момент дори спечелих и „Оскар” за играта си във “Вики Кристина Барселона” на Уди Алън. Ако трябва да съм честна, не бих казала, че беше сбъдната мечта, защото никога дори не съм си и мечтала да бъда на тази сцена и да приема тази легендарна златна статуетка. Да правя пари като актриса беше научна фантастика за мен, какво остава за най-престижната и бляскава награда в киното. Трудно е да опиша с думи момента, в който обявиха името ми. Вече знам, че киното е моят живот и смятам да играя до дълбока старост.