Роберт Атанасов, професионален ловец, пред „Труд news“: Пантерата не е агресивна към хора, по-скоро е срамежлива

Стопанинът ѝ вероятно е местен велможа с много пари

Шофьорът е най-опасният хищник у нас

Шести ден България със затаен дъх следи издирването на черна пантера (черна пума, черен леопард - и за каквато още голяма черна котка се сетите - б.р.), забелязана в парка „Шуменско плато“ от случайно минаващи хора. Информацията измести даже политическите и военни новини, а полицията отцепи огромен район, за да не пострадат любопитни. Животното обаче се крие умело и изглежда от доста време живее в района. Дали е толкова опасно и може ли да бъде съхранен животът му, разговаряме с Роберт Атанасов.

- Г-н Атанасов, пантера ли е животното, което се крие в Шуменското плато и за което се вдигна толкова много шум?
- Пантерата, ако е черна, може да е 2 вида – ягуар или пантера-пантера, която произлиза от шарения леопард. Цветът е проява на меланизъм – определени гени се струпват така, че животното става черно. Такъв цвят са около 12% от леопардите. Това са една малка част от тях, предимно около Екватора, в джунглата, а не в саваната, защото се забелязват в жълтата трева и не могат да ловуват. Не се знае какво точно е животното в Шумен. Първоначално се говореше, че е пума, но черни пуми няма, а меланистите са само при ягуара, който е в Северна и Южна Америка, в Азия и Африка. Това животно, според данните, е домашно и този ентусиазъм, с който сега е ловувано, не прави чест на никого. Още повече, че леопардът не е агресивно към хората животно. Той е срамежлив спрямо тях и напада единствено в случаите, когато е подразнен, наранен и притиснат до стената. Навремето Джим Корбет описа много случаи на леопарди-човекоядци, с които той се е справял, но това са индийските леопарди. Зависимостта към човешко месо се развива само в райони, където има определени бедствия, като чума и т.н. Мъртвите не са били погребвани, а изхвърляни и вследствие на това леопардите развиват интерес към човешкото месо. Така че животното в Шумен вероятно е силно притеснено и единственият способ да бъде отреагирано правилно в ситуацията не е да се мобилизират ловци и ловни дружинки, а да се направят проходни капани, които да осигурят бързото му преместване в някой зоопарк.

- Може ли да се наложи голямата котка да бъде убита, ако нападне някого, докато се опитват да я хванат?
- И човек, ако нападне човек, може да бъде убит, аз не казвам, че е невъзможно. Но животното може да нападне, само ако е притиснато от обстоятелствата. Нормалното му поведение не е да нападне човек, а по-скоро обратното. На 2 пъти то е засичано, единият път в нива. Тогава му извикват нещо и то рязко сменя посоката – както беше тръгнало към пътя, изведнъж се обърна и хукна обратно. Никое животно не търси контакт с човека.

- Откъде, според вас, се е взело това диво животно?
- Много е вероятно да е отрасло в домашни условия, да е свикнало с човешкото присъствие. Така че тази истерия, която е в момента на Шуменското плато, за спирането на достъпа, е абсолютно излишна. Това е една демонстрация, че държавата си върши работата, но е ненужно напрягане на ситуацията. Животното може да бяга оттам, където е държано и да се прибира пак. В новия брой на сп. „Български ловец“ ще има 3 описани такива случаи. Единият е за лъв, който 2 пъти бяга от двора, където е държан.
Възможно е и да е било пуснато, след като е нанесло някаква щета на човек. Може да се е държало дружелюбно до едно време и някой да е прекалил с милувките, целувките и глезенето и в един момент то да е реагирало агресивно. Това е диво животно. Заради това трябва да се подхожда внимателно, не трябва да се притиска. Работата с транквилантно оръжие е доста особена, аз съм завършил такъв курс в Австрия. То може както да приспи, така и да убие, ако не се направи правилната пропорция на антидота и на самата приспивна съставка. Хищниците, като цяло, падат по-лесно от такива оръжия, отколкото преживните животни. В България не са много хората, които могат да работят с транквилантно оръжие, макар че раздадоха такова на доста стопанства. Малцина са тези, които адекватно могат да работят и с химическия състав, и със самия отстрел, защото стреличката трябва да попадне в голяма част на мускулатурата, а не в главата или врата. Хубаво е да бъде уцелено в задния бут, защото там нараняването е най-малко и след това животното няма нужда от възстановителен период.

- Безопасно ли е човек да си гледа такова животно вкъщи?
- Не смятам, че което и да е животно, което превишава със силата и ловкостта си човека, е безопасно да бъде гледано. Вие виждате, че един овен или дори едно тревопасно, като бика, може да убие човека и това се случва, та камо ли, когато става въпрос за хищник. Котките, като цяло, не приемат човека като господар или стопанин, а като партньор, не са като кучетата. Донякъде изключение прави гепардът, но това не е гепард определено.

- Разрешено ли е в България да се отглеждат подобни екзотични животни?
- Само ако притежаваш частен зоопарк, но за целта трябва да регистрираш минимум 40 вида животни. Така, че не е разрешено и се санкционира. Имаше един случай, когато българският президент (Георги Първанов - б.р.) беше намерил едно вълче и си го отглеждаше, беше станало домашен любимец, но общественият натиск го принуди да се откаже от него. Щом държавният глава не може да си позволи това, откъде накъде някой друг ще може.

- Това означава, че пантерата е внесена нелегално в България, така ли?
- Има варианти не само да се внесе, но и при раждане в зоопарк да се преброят „грешно“ наличностите. Примерно казват - едното умря и го продават на черно. Така че в този филм може да участват много актьори, не само вносители, но и местни лица. Може да се е родило и в частен зоопарк. Не е толкова лесно да вкарваш нелегално животни в България, а и в цяла Европа.

Повишават се стандартите, положението се затяга, когато става дума за отглеждане на такива животни. Малцина въобще имат желание да се занимават с това, защото е голяма грижа. Трябва да си неотлъчно до него, или да наемеш човек, което изисква и време, и финансови средства. Трябва да се вика и ветеринар, да му се плаща, а е и длъжен да докладва. Не е една беля. Явно в конкретния случай животното е на местен велможа, който си позволява такива неща и има възможностите, има парите. Така че трябва да се търси човек с високи доходи и интерес към дивите животни, може и да е ловец.

- Вие сте професионален ловец, какво означава това?
- Ние сме десетина човека в България с такава професия. Това означава, че организирам ловни експедиции в България и по света, включително в Африка, където ходя поне веднъж годишно. Организирал съм над 70 сафарита за мои клиенти, стигал съм от групи по 13 човека. Достъпът на българи до Африка беше доста ограничен и с появата на хора с възможности се увеличи и шансът да пътуват до екзотични дестинации. Човек там може да се научи на много неща. Този див лов, който е бил в края на 19-ти век, вече не е такъв. Животните се отглеждат, правят им солища, сондажи, за да могат да вадят вода и да се грижат за тях.

- Не е ли жестоко човек да убива животни?
- Ловът е нещо много древно, той е възникнал, за да оцелее човек. Някой път на трапезата е слагано това, което те е нападнало, друг път ти си нападал някое животно. Не е нужно всички сега да стават ловци, но трябва да се поддържа този инстинкт – за оцеляване, за справяне с тежки ситуации, защото ловът е и контакт с природата, отговорност към нея. Със сигурност тези умения ще ни потрябват. Не искам да давам негативни примери, но ловът подготвя мъжете за война. Виждате какво става по света. В България има около 150 000 ловци. И, повярвайте ми, това е единствената реална армия, която притежава страната ни. Ние сме тези, ако не дай Боже нещо се случи, които имаме готовността, познанията и тренировката да реагираме. Така че ловецът е полезно животно за България. Повечето от нас живеят хармонично с природата.

- Кой ви запали по лова, семейството ли?
- Запалих се от малък, след като прочетох книгата на Джон Хънтър „Саваните на Кения“ и оттогава ми беше мечта да отида в Африка. Бащата ми беше много жалостив човек и си върна пушката, отказа се от лова. Така че аз трябваше да се самообучавам.

- Каква е ловната култура на българина в сравнение с колегите му по света?
- Имахме негативно наследство от социализма, едно мръвкарство, хората отиваха само за месо и не възстановяха това, което взимат от природата. Сега новото поколение ловци вече оценява, че за да вземеш, трябва да дадеш – да изграждат солища, хранилки, в тежки зимни условия да отъпкват пътеките на животните, за да не замръзнат. Отделно ловът те учи да оцеляваш, да оценяваш природата. Ние, ловците, сме любители на животните, ние не мразим животните. Не искаме да ги унищожим, а да има все повече и повече. Виждам, че на повечето места дружинките проявяват все повече грижи, младите ловци са заинтересовани от това да развиват дивеча.

- Вярно ли е, че напливът за ловци е толкова голям, че трябва да умре някой, за да се освободи място в ловна дружинка?
- Не, това беше преди. В днешно време е свободен достъпът. Но трябва да се положат изпити, които не са шега работа. Едно време можеше да се минава с „този е мой човек“. Но сега вече има изпити с камери, по същия начин, както се правят шофьорските курсове. Бракониерите са все по-малко. Най-голямото бракониерство беше в началото на 90-те, след като избухна демокрацията. Тогава всеки стреляше каквото види, нямаше никаква отговорност, никакъв отчет.  А най-голямото безобразие се организира от една частна компания, която беше под държавна шапка. Тя изнасяше в периода на най-голяма криза дивечово месо за Германия и избиваха страшно много благородни елени, вследствие на което популацията им намаля под 9000 бройки. Трябваха ни 30 г., за да я възстановим, сега вече има около 35 000.

- Какво трябва да направи един турист, ако срещне диви животни в планината, например мечки, от които са пропищели в Родопите?
- Да смени посоката, без да бяга, защото това задейства инстинкта на плячка. Що се касае до мечките, последната, която беше отстреляна по линия на организирания ловен туризъм, беше преди десетина години в Априлци. След това вече влезе забраната и тя стана защитена. От години се говори, че мечката има популация под 1000 животни. Но има проста математика. Да речем, че 500 от тях са женски. Ако половината от тях раждат по 2 мечета, това означава, че годишно има прираст от 500 мечки. За 10 г. те са станали 5000. Като махнем тези, които умират или се избиват от бракониери, в момента има 2500-3000. Тази численост е значително по-висока за този вид животни, за да съществуват нормално, защото мечката е териториално животно и тя прогонва младите, които започват да търсят отдалечени места, а това са села и градове. В Чепеларе разговарях с един бензинджия, който каза, че няколко пъти се е заключвал, защото мечка минавала оттам и събаряла кофи за боклук. Всяко животно търси лесния вариант за прехрана. Така че трябва да им се промени статутът. При един регулиран обстрел ще намалее популацията им в границите на разумното и тогава те ще имат територия, без да навлизат в границите на хората. Още повече, когато има проблемно животно, което напада добитък и е опасно, няма да има нужда от синхронизиране на отстрела с Министерството на околната среда и Министерството на земеделието и горите. В момента трябва да се мине една много сложна процедура, докато издадат разрешителното, животното вече се е изместило в друг район. Обикновено проблемни са или стари мечки, които не могат да търсят храна по друг начин, или млади, които са навлезли в урбанизирана територия.

- А кой е най-опасният хищник за човека в България?
- Шофьорът е най-опасният хищник за човека. Другите са преодолими хищници. Колко човека умират от мечки и колко при катастрофи?

Нашият гост

Роберт Атанасов е професионален ловец с опит с екзотични африкански животни. Той е почетен вицепрезидент на Асоциация на ловните журналисти в Европа. Издател и главен редактор е на сп. „Български ловец“. Участник е в различни стрелкови клубове. Бил е 4 години в Управителния съвет на Българската федерация по стрелба с лък.