Фабрицио Паризи и Тимас: Музиката е най-универсалният език за общуване

Познаваме Фабрицио Паризи (Fabrizio Parisi) като диджеят, чиято етно експанзия в глобален ефир стартира със Sunbeams. Тихомир Митов (Timas) е сред участниците с най-силен енергиен заряд в историята на „Гласът на България“. Пътищата на двамата артисти се пресичат в The Ghosts Behind – колаборация, вдъхновена от многократно награждавания документален филм на Адела Пеева „Чия е тази песен“. The Ghosts Behind включва основния мотив от мелодията, известна у нас като „Черни очи имаш моме“.  

С елегантната си меланхолия The Ghosts Behind кани на духовно пътешествие към себе си и вече е част от плейлистите на знакови за клубната култура имена като Пако Осуна, Пол Оукънфолд и Дон Диабло. Сингълът вече получи масирана подкрепа от радиостанции в САЩ, Великобритания, Мексико, Нидерландия и Гърция и е достъпен във всички дигитални платформи. 

Срещнахме се с Фабрицио Паризи и Тимас, за да разкажат повече за проекта.  

- Колаборацията ви The Ghosts Behind е вдъхновена от един от най-оспорваните шлагери на Балканите. Фабрицио, твоят афинитет и майсторство в етното са пословични – ти ли предложи на Тимас да работите заедно по този проект?

Фабрицио: Всичко тръгна от Тимас – той ми прати тази тема и още с първото слушане ме грабна. Бях сигурен, че съм я чувал в Сардиния – същата енергия, същата дълбока мелодия, която сякаш носи векове. Колкото повече ровехме, толкова по-интересно ставаше: Балканите спорят чия е песента, а тя изскача и от… Бангладеш!? (б.а. смее се) Гледах и филма „Чия е тази песен“ – той буквално подпали искрата да направим нашата интерпретация. Темата сама си поиска да бъде преродена в нещо ново. И ние ѝ се доверихме. Събирате се от песен, за чиито права претендират над 20 нации по света. Каква е историята й в България, преди да се намесите вие и да я изкарате на от фолклора на дансинга с The Ghosts Behind?
Тимас: Песента, която използваме като основа, е има паралелни животи в различни култури. В България тя е известна като „Ясен месец“ и „Черни очи имаш моме“, основно във фолклорна среда. Нашата цел беше да ѝ вдъхнем нов живот – да я превърнем в нещо, което звучи съвременно и обединяващо, без да губи мистиката си.

- Кой е най-ценният урок, който дава една такава неподвластна на времето мелодия – за вас, като артисти?

Ф: За мен тази мелодия е още едно доказателство за нещо, което всеки артист усеща рано или късно – че нейно Величество Музиката е вечна. Минава през поколения, граници, стилове и нищо не може да я спре.
Т: Музиката е най-универсалният език за общуване. За нас това е доказателство, че когато създаваш нещо истинско, то остава. Най-ценният урок е да уважаваш корена, но да имаш смелостта да го превърнеш в нещо ново, дълбоко и актуално. Тук е моментът да благодарим на Национален фонд „Култура“ за финансовата подкрепа, благодарение на която успяхме да реализира The Ghosts Behind.

- Каква е историята зад маската, която изнася основната символика в клипа?

Ф: Тази оспорвана мелодия, метафорично, е като призрак – появява се отново и отново през вековете, на различни места, сред различни народи… но винаги присъства. Именно тази идея беше в основата на концепцията, когато поверихме The Ghosts Behind в ръцете на Пламена Боева – режисьор, сценограф, костюмограф и хореограф на видеото. Казахме ѝ само едно: „Превърни тази тема във визия“. Тя избра да навлезе в дълбините на подсъзнанието – мястото, където се крият нашите лични „призраци“. Така се роди и „вратата“ към този вътрешен свят – маската. Когато главната героиня (Алекс Бура) я поставя, тя преминава в това безвременно пространство, където я очакват всички нейни сенки от миналото. Накрая маската се сваля и тя се връща в реалността… но дали някой ден тази маска няма да премине в други ръце? 

- Кои са призраците, с които ви се налага най-често да се борите на личностно ниво? Как се справяте с тях?

Ф: Всеки човек си има своите призраци – страхове, вина, спомени, които изскачат в тишината. Според мен не трябва да се борим с тях. Те не са врагове, а част от нас. По-важното е да ги приемеш, да ги изслушаш… понякога точно в тях се крият отговорите, които търсим.
Т: За нас начинът да се справим е чрез музика – когато ѝ се отдадеш истински, тя изчиства. Понякога и мълчанието е лечебно. Или едно пътуване далеч от всичко.

- Как си почивате достатъчно пълноценно, за да заприличате на призраци?

Ф: При мен е малко объркано — композирам навсякъде и по всяко време, а когато си почивам пак композирам. Така че няма как да не заприличам на призрак. А може би призракът е всъщност той, а аз съм само отражение? Това не го бях мислил досега.
Т: Хуморът е спасител. Сънят също. Но най-вече – връщането към себе си. Понякога това означава да изключиш телефона за ден. Друг път – да останеш насаме с планината, морето или просто с тишината.

- Фабрицио, ти си единственото българско име с постоянно присъствие в ефира на MTV. Как се постига такъв успех и какво не й достига на българската популярна музика, за да пробие навън?

Ф: В моите вени тече и българска кръв, което ме кара да се гордея всеки път, когато някой от моите сингли звучи по света. Винаги нося в сърцето си двете знамена - италианското и българското, които имат същите цветове. Случайност? Не мисля. MTV беше една моя детска мечта - израснах с този канал и винаги съм си представял момента, в който ще видя името си и тази емблема. Това се случи през 2018 г. с песента „Aurora“, базирана на български фолклор.

Според мен, голямата „грешка“, която се прави не само в България, е че се „произвежда“ музика, а не се композира. Има български продуценти, които са много популярни по света, но те не правят „популярна“ музика в традиционния смисъл. Те не се опитват да следват трендовете и класациите, а просто правят това, което им идва отвътре. Това е и моят начин на работа. Мисля, че именно това е ключът към успеха — да създаваш музика, която е автентична и искрена, а не просто продукт, който да се „произвежда“ на конвейр. Това е и посоката, в която българската музика може да пробие навън.“

- Да очакваме ли нова музика от вас като тандем?

Т: Да, определено. The Ghosts Behind отвори врата към свят, в който искаме да останем още дълго. Открихме силна творческа връзка и споделена чувствителност, която трудно се среща. В момента работим по следващи проекти, в които ще задълбочим етно посоката.