Любомир Христов, д-р по икономика, пред „Труд news”: Подгряват общественото мнение за голямата тесла, която готвят за бъдещите пенсионери

Минималната пенсия е „висока“ за тези, които я харчат за по-малко от час и не се прехранват с пенсии

Министерствата на финансите и на труда имат задача да подготвят пътна карта за пенсионна реформа. Редица политици обясняват, че е необходима по-устойчива пенсионна система, а много хора получават незаслужено високи пенсии. С въпроси твърде щедра ли е пенсионната система в България, какъв дял от брутния вътрешен продукт на страната (БВП) дават за пенсии и каква е ситуацията в другите държави от ЕС, има ли в България реална конкуренция и как влизането ни в еврозотана ще се отрази на пенсионерите се обърнахме към икономиста Любомир Христов.

- Г-н Христов, парламентът задължи министерствата на труда и на финансите, НОИ, НАП и КФН да направят пътна карта за реформа в пенсионната система с мотив да се стабилизира финансовото състояние на държавното обществено осигуряване. Необходими ли са радикални промени?
- Радикална промяна на пенсионната ни система е необходима, но не в посоката, в която се подгрява обществото. Необходимостта от радикална промяна се налага от провала на действащата пенсионната система да изпълни основното си предназначение и цел: да осигури адекватни (достатъчни) пенсии. Ако се съди по „анализите“ на пенсионната система, публикувани, например, от Икономическия и социален съвет през декември 2024 г., а и наскоро даденото Становище по изпълнение на последния бюджет на ДОО от Фискалния съвет, тази „пътна карта“, ще цели да подгрее общественото мнение за голямата тесла, която се готви за бъдещите пенсионери. Подгряването е чрез внушения, които не отговарят на реалностите. Те са основно три. Първо, пенсионната ни система е прекалено щедра, второ, пенсионната ни система е финансово неустойчива („НОИ е фалирал“, „парите за пенсии свършват“) и трето, тристълбовата пенсионна система у нас е безалтернативна. Нито едно от тези твърдения не е вярно. А третото е направо абсурдно. Например, задължителен втори стълб на пенсионната система няма нито в Италия, нито в Испания, нито в Португалия или Гърция, нито във Франция или Унгария. Там, където ги има пък, вариантите са толкова разнообразни, колкото са страните. В същото време в частта за частните пенсии вече не става дума за никакви пътни карти, а за готов проект на закон, с който пряко ще бъде намалена пенсията от универсален пенсионен фонд от една и съща натрупана сума по партида.

- Редица политици обясняват, че социалните осигуровки не стигат за изплащане на пенсиите и твърде много средства, събрани от данъци, отиват за пенсии. Каква е ситуацията в другите страни от ЕС, там пенсиите само с приходи от осигуровки ли изплащат?
- Че социалните осигуровки не покриват изцяло разходите за пенсии и други социални плащания е факт. Това съвсем не означава, че пенсионната система е финансово неустойчива. Неустойчива пенсионна система е тази, която не може да изпълнява обещанието за редовно изплащане на пенсии в размера, който е обещан. Това не зависи от дефицита по бюджета на НОИ. Устойчивостта на една пенсионна система зависи от величината на разходите за пенсии  в процент от БВП, без оглед на това как се финансират - с осигурителни вноски или от общите данъчни приходи. Разходите за пенсии у нас са под 11% от БВП за 2025-2026 г. и ще останат под тази стойност до 2070 г. според последната прогноза на НОИ. Средният разход за пенсии в страните-членки на ЕС възлиза на 12.2% от БВП. Ако обещаните пенсии се изплащат днес, защо да не могат да се изплащат и до 2070 г. Ако европейските страни могат да отделят по 12.2% от БВП за пенсии днес, защо България да не може да отделя по по-малко от 11% и днес и в следващите десетилетия?

- Конкретно какви са разходите за пенсии като дял от БВП в България и в другите страни от ЕС?
- У нас разходът за пенсии през 2024 г. e 10.7% от БВП, а средният за ЕС е 12.2% през 2022 г. 17 държави-членки харчат повече за пенсии от България, а осем от тях и над средния за ЕС разход. Сред тях са Италия с разходи за пенсии от над 15% от БВП, Франция, Австрия и Гърция - с над 14%, Финландия, Испания и Португалия - над 13%. Осем страни-членки изразходват по-нисък дял от БВП за пенсии в сравнение с България. Тук са Латвия, Словакия, Кипър, Естония, Литва, Унгария, Ирландия и Малта.

- Пенсиите в България са ниски спрямо останалите държави от ЕС, но пенсиите тук достатъчно високи ли са спрямо доходите в страната? Може ли да се каже, че пенсионната система в страната ни е щедра?
- Че пенсионната ни система е щедра внушава Фискалният съвет в становище от юни 2025 г., в което се твърди, че пенсиите в България заместват близо толкова предпенсионен доход, колкото и в Европа. Това твърдение се основава на некоректно и манипулативно използване на данни. Стъпвайки на приетата от Евростат и НСИ методика за измерване адекватността на пенсиите, научаваме, че тя възлиза на 44% у нас през 2024 г. С други думи, средно взето у нас на 100 лв. заплата преди пенсиониране се изплащат по 44 лв. пенсии.  Средната адекватност на пенсиите в ЕС за същата 2024 г. е 61%, което е доста повече, а не „близо“ до българския показател. За сравнение, адекватността на пенсиите в Народна Република България през 1989 г. е 55% съгласно Закона за пенсиите от 1957 г. Доста по-близо до средноевропейския показател днес и то без да отчитаме, че възрастта на пенсиониране у нас тогава е била 55 години за жените и 60 години за мъжете.

- Ако за пенсии в България бъде даван същия дял от БВП на страната, както например във Франция и Германия, ще има ли възможност пенсиите да бъдат увеличени?
- Определено да. През 2022 г. средната пенсия у нас е била 760 лв. месечно, а за пенсии и социално подпомагане са изразходвани 9.3% от БВП. Да би България отделяла за пенсии колкото Германия (11.6 % от БВП), то средната пенсия би била 797 лв. А ако отделяхме 14.7% от БВП, колкото е харчила Франция, то средната ни пенсия през 2022 г. би била 1009 лв. месечно. Тези механични сметки не са непременно препоръки. Въпрос на приоритети.

- Минималната пенсия в България твърде висока ли е, както обясняват някои политици? Все пак тя се дава на хора, които имат необходимия стаж за пенсиониране. Пенсията след 40 години трудов стаж не би ли трябвало да е достатъчна за основни жизнени потребности?
- Забелязвам е, че минималната пенсия е „висока“ за тези, които я харчат за по-малко от час и не се прехранват с пенсии. За тези, които я получават - тя е вече по „цели“ 21 лв. на ден - е ниска, разбира се. Британският икономист, лорд Никълъс Стърн казва, че „ключов тест за почтеност на едно общество е жизненият стандарт на възрастните и особено на по-бедните от тях“. Не мисля, че издържаме теста. Въпреки че минималната пенсия за стаж и възраст бе увеличена забележимо през последните години, все още един от всеки трима над 65-годишна възраст е изложен на риск от бедност. Като проблем се изтъква фактът, че броят на хората, получаващи минимална пенсия е много голям и минималната им пенсия е по-висока от тази, която им се полага по формула. Да, проблем е, но е проблем не на минималната пенсия, а на формулата, която не води до доходи, достатъчни за независима и с достойнство изживяна старост. Универсална цел на всяка пенсионна система е предотвратяване на бедност на старост и преразпределение на дохода към тези, които не са имали възможност да спестяват достатъчно за да осигурят старините си. У нас тази цел се преследва с механизма на минималната пенсия. Ако не ни харесва, можем да го заменим - примери има много. В САЩ, например, няма нито минимална, нито максимална пенсия, но преразпределението в полза на по-бедните е много силно изразено. Това се прави с намаляваща скала на пенсиите. У нас тя би могла да работи, например, така: пенсията, изчислена върху индивидуален коефициент до единица, е, например, 60% от средния осигурителен доход; към нея се добавя пенсия в размер на 35% от средния осигурителен доход за индивидуален коефициент между 1 и 2; за следващия етаж на доход, т.е. за индивидуален коефициент над 2, към пенсията се добавя още 15% от средния доход. Давам тези числа само за илюстрация за това, как е възможно хем да се отчита индивидуалният принос към осигурителната система, хем да се осъществява преразпределение на дохода към най-бедните. Числата могат и, вероятно трябва, да бъдат други.

- Интересно е и какво е съотношението между плащаните осигуровки от работодатели и работници в България и в другите страни от ЕС. Ако се стигне до вдигане на осигуровките, кои вноски трябва да нараснат – тези, събирани от работниците, плащаните от работодатели или в еднаква степен да бъдат увеличени и едните, и другите?
- Въпрос на баланс на интереси в Народното събрание. Практиката в ЕС е разнообразна. Докато в Германия задължителната пенсионна вноска се дели по равно между работник и работодател, в страни като Испания, Италия, Франция, делът на работодателите е много по-висок, отколкото у нас. Например, в Испания заетите внасят по-малък дял от дохода си отколкото у нас - 4.7% от заплатата си като социална осигуровка, а работодателите - 23.6%. В Австрия съотношението е 10.25% за сметка на работника и 12.55% за сметка на работодателя. Във Финландия - 8.65% към 17.38% за сметка на работодателя.

- Как влизането ни в еврозоната ще се отрази на пенсионерите? Може ли да очакваме покачване на цените?
- Както и на всички българи - ще обеднеем. То вече се отразява. Цените си растат тихо, но не постепенно. Според конвергентния доклад на ЕЦБ, нарастването на цените в България ще е по-бързо от средното за еврозоната и в следващите години. Както пише финансистът Д. Чобанов във в-к „Труд“, „Държавите, които са участвали до момента в разширяването на еврозоната, са се сближили със средните стойности на ЕС средно непретеглено с над 12 процентни пункта според ценовите равнища и с по-малко от 6 процентни пункта според покупателната способност на доходите“. 

- Някои икономисти казват, че цените може да бъдат определяни само от пазара и от свободната конкуренция. Но в България има ли достатъчно голяма конкуренция, която да регулира цените?
- Че цените се определят на пазара от търсенето и предлагането, пише в учебници за наивници. Този постулат следва от четири предположения, нито едно от които не е валидно в действителност. Четирите предположения са: Първо на конкурентен пазар има множество производители и потребители; всеки от тях съставлява толкова малка част от оборота, че не е в състояние да повлияе на цените. И производители и потребители приемат цените такива, каквито ги определя пазарът. Колко са „множеството“ търговски вериги или телекомуникационни компании. Второ, Фирмите, които се явяват на пазара, са свободни да влизат или излязат от него по всяко време. Колко банки, например, влязоха или излязоха от пазара през последните години? Сещам се за една излязла, но и за няколко сливания на банки. Трето, приема се, че стоките, продавани на пазара, са хомогенни – неотличими една от друга, освен по цена. Или, в най-лошия случай, на пазара се предлагат неограничено заместващи продукти. Колко неотличимо е кравето сирене от овчето? Четвърто, производители и потребители на пазара притежават пълната информация за производствените методи, разходите за производството, качеството и цените на стоките. Това просто е невъзможно за редица стоки от жизнено значение като лекарства, например. Кой може да е сигурен, че има мляко в сиренето? И колко души знаят, или въобще се замислят, че парите им в пенсионните фондове се топят по покупателна сила и ще получат по-малко, отколкото са внесли. Именно защото условията за конкурентен пазар не са изпълнени съществуват регулаторни и контролни органи. Ако са си на мястото, разбира се.

- Защо редица хранителни, а и нехранителни стоки в България са по-скъпи отколкото в повечето държави от ЕС?
- Защото българският пазар е малък, неконкурентен, а регулаторите са скопени. Например, на Комисията за защита на потребителите е възложено да следи за „нелоялни търговски практики“ в т.ч. и сред банките. И може да глоби една банка с до … 50 000 лв. За банка, която прави стотици милиони левове печалба годишно, това е като да те ухапе комар.

- Правителството подготви закон за ограничаване на надценките на основни храни, но не бърза с приемането му. Смятате ли, че той ще има положителна роля и бързо трябва да бъде приет?
- Може и да има, ако някой има намерение да го прилага. Фактът, че не се бърза с приемането на такъв закон, означава, че делото за спасяването на потребителите си остава тяхно лично дело.

- Ако само за част от основните храни бъде сложен таван на надценките, това няма ли да доведе до още по-голямо увеличение на надценките на останалите храни и нехранителните стоки и да поскъпването им? При по-малка печалба от 15-20 основни храни големите търговски вериги няма ли да искат да вдигнат печалбата си от останалите продавани стоки?
- Разбира се, че търговците ще приложат компенсаторни мерки, с които хем да спазят закона, хем да не намалят печалбата си. Някои възможни се съдържат във въпроса Ви.

Нашият гост

Любомир Христов има над 30 години опит като ръководител, изследовател и преподавател в публичния и в частния сектор. Има опит в икономическата политика на национално и международно ниво. Завършил е УНСС, има следдипломна квалификация в Американски Колеж, Пенсилвания, САЩ, в Университет Еразмус, Нидерландия, в Институт на МВФ, Вашингтон и в Киевския държавен университет. Бил е председател на УС на Института на дипломираните финансови консултанти, изпълнителен директор на Централен депозитар, съветник на изпълнителния директор на Световната банка, главен икономист и член на Управителния съвет на БНБ.