Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки, пред „Труд news“: Върви лов на вещици в търговията с лекарства заради еврото

Между 350 и 400 медикамента непрекъснато липсват на пазара

Необходими са над 20 години, за да бъде преодоляна кризата за фармацевти

Преди дни 700 собственици на аптеки заявиха, че няма техническа подготовка, яснота и подкрепа от държавата за преминаването към еврото и едва ли ще успеят да променят етикетите на лекарствата от 8 август. На пазара продължават да липсват и медикаменти, някои от тях животоспасяващи. Какво става във фармацевтичния бранш и могат ли пациентите да бъдат спокойни, че няма да останат без лекарства – питаме Николай Костов.

– Г-н Костов, собствениците на над 700 аптеки заявиха, че няма да обявят цените на лекарствата и в евро от 8 август. Това някакъв протест ли е и срещу какво?
– Те не могат да искат или да не искат – това е изискване на закона. Друг въпрос е, че има чисто оперативни неща, които затрудняват или правят това почти невъзможно, и то не само при аптеките. Например, в момента, за да излиза цената в евро на касовата бележка, трябва да се смени фърмуерът на касовите апарати, на фискалните принтери. Да, ама „Датекс“ още не е готов да го направи. А след като стане готов, ще трябва във всички фискални принтери да бъде сменен фърмуерът, което изисква много време, защото се прави обект по обект. И отсега ви казвам, че срокът няма да бъде спазен, и то не само в аптеките. Освен това, в един голям търговски обект, една голяма аптека има над 40 000 етикета и е невъзможно за оставащото време да бъдат сменени. По-малките аптеки имат по-малко етикети за смяна, но имат и по-малко хора, особено в средата на лятото, когато много хора са в отпуска. И аз не виждам защо е тоя зор – може да се даде още един месец, нищо няма да се случи. Ще имат време хората да свикнат с цените в евро. Това създава изключително големи неудобства на всички търговци в България, не само на аптеките. Но аз съм почти сигурен, че ще се удължи срокът. Мога ли като търговец да нося отговорност и да ме глобяват заради това, че „Датекс“ не е направил доработката на фърмуера на фискалните принтери? Аз трябва да отговарям за това, че на бележката няма да има цена и в евро, а пък не зависи от мен. Не мисля, че това е нормално.

– Има ли опасност аптеките да вдигнат цените рязко, използвайки преминаването към еврото?
– Политиците търсят винаги спекуланти там, където ги няма. Това е, защото искат да оправдаят политическите си действия със спекуланти. Тоест, ако има някаква инфлация, тя да бъде обяснена със спекула, а не с естествения резултат от политическото решение. Ако има инфлация, тя няма да е защото някой надува постоянно цените. То и сега може да ги надуе. И има право да го направи, но пазарът е сложен механизъм, има конкуренция и ще бъде веднага наказан от потребителя. Например, на мен много може да ми се иска да вдигна цените, но аз не мога да го направя. И така е във всички браншове. Когато понякога се вдигат цените, това много често се дължи на основателни причини, а не на спекула. Търговците не са потенциални престъпници. Закани хвърчат непрекъснато по телевизията, по медиите към търговците. Очаква се веднага те да започнат да злоупотребяват. Като лов на вещици е. Причината за инфлацията не е в спекулата – тя се е случила временно във всички страни, в които са приели еврото. Обикновено тя не е голяма. Но ние сме във валутен борд, левът е вързан за еврото, и това ще улесни прехода.

– Какъв е интересът към безплатните антибиотици за деца, които вече са факт?
– Няма интерес. Безплатни са два антибиотика, които до този момент не бяха познати, не бяха предписвани. Те са на една неголяма българска фирма и не покриват нищо като нужди на лекарите и на пациентите, защото има много голямо разнообразие от антибиотици, които биха могли да се използват. Но проблемът е следният – за да имат интерес притежателите на разрешение да влязат в Здравната каса, да са в позитивния списък, трябва да има определени условия. Ако те решат да влязат в този списък, трябва да подарят цялото количество, което продадат през тази година, на Здравната каса. Защото има един механизъм за устойчивост на нейния бюджет и когато се надхвърли в определени групи лекарства – а той ще се надхвърли – те трябва да ѝ върнат парите. Малко биха го направили.

– Защо фармацевтите са против вендинг машините за лекарства да са извън аптеките?
– Вендинг машините не са решението, от което хората имат нужда. В тях се продават изключително малко продукти и не може да се продават повече, защото за лекарствата е необходим контрол на фармацевт. Това не е решение. Хората имат нужда от лекарства по лекарско предписание, по Здравна каса. И затова тези машини, дори когато сега са поставени на територията на аптеки, представляват компромис. Така че аз мисля, че не трябва да се върви по този път, и правилно законодателят не прие предложението те да бъдат извън аптеките. Лекарствата представляват опасност, когато се употребяват неправилно – неслучайно законът третира кой може да работи с тях и има такива тежки регулации. Това всичко е направено, за да предпази здравето на хората, да ги предпази от потенциалните вреди на лекарствата. Никъде в Европа не се разчита на такива машини. И в света ги няма почти никъде във вида, в който ги искат от „Възраждане“. Чел съм единствено, че има такива в затворите на САЩ, за да могат затворниците да си получават лекарствата. За мен това е изкуствена дискусия – нищо не може да бъде решено с машини.

– Това не е ли изход за хората по селата, където на много места няма аптеки?
– Хората по селата, където няма аптеки, са изключително малко – под 5% от населението. Тази тема също е преекспонирана в медиите и по политически причини. Няма такава драма в България. В това отношение не само че не се различаваме от някои западноевропейски държави, но сме и по-добре. Огромното болшинство от хората се намират на 5 минути път от аптека. Мисля, че тази дискусия трябва да бъде закрита, но тя се възражда непрекъснато от десетилетия и е абсолютно безплодна. Там, където има село от стотина човека и по-малко, няма как да има аптека и мисля, че всеки средностатистически българин го разбира. Не може да има за 100 човека аптека, както няма и кръчма, и даже хляб не се продава.

– А има ли възможност лекарствата в такива места да бъдат докарвани в определени дни?
– По принцип има такава възможност, ако бъде разрешено лекарства по лекарско предписание да се продават онлайн, но в момента не е така. Ако ме питате дали е възможно да има мобилни аптеки – това също не е решение. Отпускането на лекарства е сложна история и не може да се осъществява в автомобил. Изисква се съхранение, фармацевти, електронен подпис – това не са зеленчуци. Ако законодателят направи така, че отпускането да е по-лесно, по-осъществимо в такива условия, тогава може и да се получи.

– Колко лекарства липсват в момента на пазара?
– Има едно константно число – между 350 и 400 лекарства, които непрекъснато липсват. Има такива, които идват, и такива, които изчезват или са в малки количества. Този проблем, очевидно, не може да бъде разрешен, защото причините са много разнообразни и най-често не са свързани с възможностите на България да въздейства. Това са производствени причини в чужбина. Ние бихме могли, и то ограничено, да направим паралелен експорт. Това обикновено са вътрешнообщностни сделки, но и там сме ограничени от европейското законодателство.

– А каква е ролята в дефицита на лекарства на регламентирания и на незаконния износ на лекарства от България?
– Износът най-често е законен. Вътрешнообщностните сделки обикновено се извършват от дистрибуторите на лекарства. Разбира се, има и незаконен износ от субекти, които нямат право да го правят. Но аз смятам, че огромните количества се изнасят законно и точно затова е трудно да се въздейства на това. В момента има заповед, която забранява износа на някои лекарства, и мисля, че това е един от пътищата за ограничаване на някои групи лекарства, които са особено важни. Това е единият начин. Другият е да се приложи на практика законът, че вносителите трябва да гарантират достатъчни количества на пазара. В момента очевидно това не се прави и, според мен, тази част от закона трябва да бъде по-добре прилагана. Има и общоевропейски инициативи, защото дефицити има в целия ЕС. Европейската комисия също предприема действия. Има множество неща, които могат да бъдат направени, така че да се улесни размяната на лекарства между страните, когато има някакъв дефицит. Тоест да се улесни пътят на лекарствата от една европейска държава в друга. Например, може да се работи по отношение на опаковките – намаляване на изискванията по отношение на езика на листовките. Когато едно лекарство не е дефицитно в Германия, а липсва у нас, да дойде бързо. А не да има преопаковане, смяна на листовки, които биха забавили, оскъпили и затруднили движението му. Аз мисля, че забраните за износ трябва да са много краен вариант – което и сега е така.

– Много българи купуват от съседни страни лекарства, защото там са много по-евтини. Каква е изгодата на дистрибуторите от реекспорт тогава?
– Цените у нас са много ниски, въпреки твърденията, че не е така. Когато се сравняват лекарства, трябва да се сравняват коректно. Трябва да е едно и също търговско наименование, да са едни и същи милиграми и еднакъв брой таблетки. Не може да сравняваме две различни генерични лекарства, например. Те съдържат една и съща съставка, но са на различни производители. Те не могат да бъдат сравнявани, защото са различни продукти. Когато се сравнява коректно, се вижда, че има разлика в цените в полза на България. И самият паралелен износ доказва, че у нас лекарствата са по-евтини. Над 90% от него са в рамките на Европейския съюз.

– А защо тогава в нашите аптеки няма по-евтини заместители на дадено лекарство?
– Не мога да кажа, че това е така – това са отделни случаи. Така функционира пазарът. За да се внесе едно лекарство, трябва да има желаещи да бъде внесено. Тоест притежателят на разрешение трябва да иска това. Той си прави сметките – на каква цена ще го продава в България. Ако тя е прекалено ниска, няма да иска да го продава. Ако регулациите са такива, че трябва постоянно да дава отстъпки на Здравната каса – също може да не поиска да го изнася за нас. Условията в България не са много стимулиращи за производителите на лекарства. Трябва да се помисли в тази насока – да се балансира между обществения интерес, харченето на парите на Здравната каса и страната ни да е интересна за притежателите на разрешения за употреба. Българският пазар, освен че е тежко регулиран, е и малък. Много производители предпочитат да продават на големи пазари на по-високи цени. Получава се така, че лекарството „Х“ се продава в Германия – която е десетки пъти по-голям пазар – на по-висока цена. Разбира се, че производителите ще отидат там. Още повече, че много държави от ЕС се реферират с България и съответно това би разрушило ценовата политика на фирмата на по-големи пазари – би довело до понижаване на цената, например в Германия. Затова е обяснимо защо някои лекарства липсват в България.

– У нас никнат аптеки непрекъснато. А достатъчно ли са фармацевтите за тях?
– Има голям дефицит на фармацевти. Елементарните сметки показват, че в някои региони има по-малко от двама човека на аптека, което не отговаря дори на законовите изисквания, защото не покрива работното време. Тоест голяма част от аптеките би трябвало да се закрият, за да отговарят останалите на закона и да имат през цялото работно време магистър-фармацевт. Да не говорим, че за по-големите аптеки трябват двама, а понякога и трима на смяна. Необходими са над 20 години, за да бъде преодолян дефицитът. Голяма част от местата във фармацевтичните факултети не са заети, защото е много скъпо. Това, което е извън държавната поръчка – т.е. платеното обучение – е 12 000–13 000 лв. на година. Сметнете колко трябва само за такси за 5 години и половина. Отделно този човек трябва да плаща квартира, храна – и всичко това е много голям разход и не всеки може да си го позволи. Става дума за над 100 000 лв., за да завърши един човек, желаещ фармацевтично образование. Това е важно и би трябвало да се увеличи броят на приеманите по държавна поръчка.

Нашият гост
Николай Костов е завършил „Фармация“ в Медицинския университет в София. Работи като магистър-фармацевт, а след това като научен сътрудник в Центъра за биогенни стимулатори към Научноизследователския химико-фармацевтичен институт. Съосновател е на една от най-големите фармацевтични вериги – „Ремедиум“. Председател е на Асоциацията на собствениците на аптеки от основаването ѝ.