Зорница Спасова, главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи към Министерство на здравеопазването, пред „Труд news”: Жегите са причина за повече катастрофи, насилие и злополуки

Горещините вече сериозно застрашават живота и работата ни

Рискът от свързани с тях болести или смърт ще обхване около 74% от световното население

Летата в България станаха все по-горещи, а тази седмица термометрите се качиха на места до над 40 градуса. Затова попитахме експерта по климата Зорница Спасова за обяснение на значителното затопляне. Тя говори и за рисковете за живота и здравето ни и даде съвети как да избегнем капаните на топлото време. Отбеляза, че са нужни навременни мерки от властите и призова явлението да не бъде подценявано.

- Г-жо Спасова, каква е причината за затоплянето?
- Глобалното затопляне е в основата на увеличената честота, продължителност и интензивност на горещите вълни по света. Няма друга физична или астрономична причина, освен антропогенния фактор, който би могъл да обясни настоящето затопляне, което вече прехвърли с 1,5℃ прединдустриалната стойност на глобалната температура. Стопанската дейност на човека оказва значително влияние върху съвременния климат. Променен е химичният състав на земната атмосфера вследствие увеличеното съдържание на т. нар. “парникови газове”. Това са основно въглеродният диоксид и водните пари, но също и метанът, азотният окис и др. Споменатите газове носят това наименование, тъй като действат подобно на стъклото в парниците и оранжериите пропускат слънчевата радиация до земната повърхност, но поглъщат инфрачервените топлинни лъчи, които излъчва затоплената Земя и които основно загряват приземния въздушен слой. Рязко увеличеното изгаряне на горива (въглища, петрол, природен газ, дърва) в транспорта, енергетиката, промишлеността, земеделието и бита е основната причина за емисията на огромни количества въглероден диоксид и други парникови газове и аерозоли.

- Какво обяснение дава науката за зачестяването на горещите вълни у нас и по света?
- С повишаването на средната глобална температура на въздуха на Земята явления като
горещи вълни също увеличават своята честота. За нашите умерени ширини е установено, че при по-високи с 2-3℃ средни температури през лятото честотата на горещите вълни през сезона се удвоява. Научни изследвания показват, че рискът от фатални инциденти заради високите температури се повишава стабилно от 80-те години на XX век насам. Понастоящем около 30% от населението на света живее в климатични условия, които водят до смъртоносно високи температури през поне 20 дни от годината. Според учените този процент ще се повиши и ще застрашава 48% от цялото население на Земята до края на това столетие, дори ако парниковите емисии бъдат драстично съкратени. Изследването на Камило Мора от Хавайския университет и главен автор на проучването показва, че рискът от свързани с жегата болести или смърт ще обхване около 74% от световното население, ако няма съкращаване на емисиите.

- Колко по-горещо е това лято от предишните?
- Към момента разполагаме с бюлетина за юни, издаван от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). Справката, обхващаща 17 населени места – градовете с най-голямо население в страната - показва, че отклоненията от нормата са навсякъде положителни, вариращи от 0,9℃ (Бургас) до 3,4℃ (Враца). Според публикуваната карта в бюлетина, много малко са били местата с поднормални температури – ограничени територии в планините Родопи, Стара планина, Беласица и Огражден. По отношение на юли, в момента изживяваме рекордни горещини, но тези данни ще бъдат обработени след изтичането на месеца. Настоящата гореща вълна започна в понеделник, 21 юли и е много интензивна – с много високи максимални температури на въздуха. Вероятно е в много места да бъдат отбелязани най-високите температури за това лято. Предишната гореща вълна постави рекорд за деня 7 юли за Русе, например - от 40,5℃. От НИМХ могат да кажат, когато мине съответния период –ден, седмица, месец или сезон - дали и за коя конкретна дата в определено населено място е бил подобрен рекордът за деня, за месеца и т.н. Дали е по-голяма честотата на дните с температури над критичните прагове за горещо време – 32℃, 34℃, 36℃, 38℃ и т.н. през 2 градуса. Колко дълги са били горещите вълни това лято, колко последователни дни с температури над 40℃ е имало, например – миналата година в Сандански бяха 9. Съществуват много показатели, които характеризират горещото време. Очаква ни по-екстремно време и горещините са една от най-ярките му манифестации.

- Как се очаква климатът в България да се променя през следващите десетилетия?
- Очаква се климатът в България да става все по-топъл и сух. Повишението на температурите ще зависи от реализираните сценарии на емисии на парникови газове. Намалението на валежите вече е факт във високите планини – с 25%. В извънпланинските станции количеството засега се запазва, но зачестяват валежите с пороен характер, а все по-дълги стават безвалежните периоди – т.е. характерът на валежите става по-неравномерен.

- Кои групи от хора са най-застрашени по време на горещини?
- Това са възрастни хора над 60-65 г. Установено е, че над 80 г. рискът от смърт при горещо време рязко се покачва. Например, през лятото на 2022 г. в Европа смъртността сред хората над 80 г. е била със 768% по-висока в сравнение с хората на възраст 65-79 г. В групата на уязвимите са също малките деца, бременните жени, страдащите от хронични заболявания като диабет, астма, сърдечно-съдови и бъбречни заболявания, хора с психични разстройства, бездомни хора. Градските жители са подложени на по-голям топлинен стрес от хората, живеещи в селата, заради феномена на топлия остров.

- Какво е “градски топлинен остров” и как се отразява на жителите?
- Градският топъл остров може да се образува през всички сезони, не само през лятото. Дори през зимата при антициклонално време обикновено той е по-изразен. Особено опасен обаче става този топъл остров през лятото, когато увеличава негативното влияние на горещото време и поставя градското население в по-голям здравен риск в сравнение с населението, живеещо в извънградски местности или в покрайнините на града. Основна причина за образуването му са различната топлоемкост на строителните и пътните материали, антропогенен приток на топлина от транспорт и промишленост, оскъдна зеленина, по-малко попивни площи за валежите и др.

- Какви здравни рискове крият високите температури и как можем да се предпазим?
- На първо място е рискът от развитието на т.нар. „свързани с топлината заболявания“. Това са крампи, топлинно изтощение и топлинен удар. На второ място, екстремната топлина и застоялият въздух по време на гореща вълна увеличават замърсяването с тропосферен озон и прахови частици. По време на горещи вълни неимоверно се увеличава риска от възникването на пожари, които предизвикват респираторни проблеми за хората. Горещото време увеличава умората и раздразнителността – в резултат нарастват случаите на междуличностно насилие, пътно-траспортните произшествия, травмите по време на работа. Проблемите със съня, недоспиването заради топлите нощи могат да доведат до по голяма умора, невнимание – в резултат нарастват нещастните случаи, битовите травми, заспиването на волана и катастрофите, трудовите злополуки т.н. Високите температури компрометират пътната инфраструктура и също могат да са причина за инциденти на пътя. Горещото време ограничава и спортуването на открито.

- Има ли достатъчно информираност и мерки у нас относно здравните ефекти от горещото време?
- Смятам, че в момента опасността от горещото време се подценява. У нас кодовете за предупреждение при горещо време по системата Метеоаларм се издават при по-високи прагове в сравнение със съседни страни. Горещите вълни не фигурират в списъка на бедствия от природен характер на системата BG ALERT. България няма разписан план за борба с горещини (или за защита здравето на населението при горещо време). Когато настъпят жегите, се говори доста за тях по медиите, но след това темата се забравя до следващото лято. А през юли и август е късно да говорим за мерки на национално или общинско ниво – те трябва да бъдат предприети много по-рано.

- Какви мерки могат да се предприемат в градовете за смекчаване на ефекта от горещините?
- Големите градове над 100 000 души са горещи точки и колкото по-голям е един град, толкова по-изразен топъл остров се образува в неговия център. Основните мерки с избягване на презастрояването и бетонирането, повече зеленина, която трябва да се поддържа през лятото, защото съхне, повече водни тела като изкуствени езерца, фонтани. Поливането на зелените площи и миенето на улиците също помагат. Зелените покриви, боядисването на покривите в бяло също са мярка за адаптация към горещото време.

- Какво можем да направим, за да се адаптираме към по-горещ климат?
- На индивидуално ниво съществуват правила при горещо време, които е рисковано да не се спазват, особено при такава интензивна гореща вълна, каквато имаме в момента. Сред тях са пребиваване в климатизирано помещение, ако не през цялото време, поне няколко часа на ден. Климатикът е животоспасяващ по време на гореща вълна. Чести душове с хладка вода, облекло от естествени материи, пиене на много вода, айрян, сокове без добавена захар. Избягване на кафето, алкохола, енергийните напитки, месото и пържените храни. Ограничаване на физическата активност и физическия труд.

- Какви рискове крие интензивната физическа активност при горещо време – за спортуващи, работници на открито и възрастни хора?
- Най-общо физическата активност се определя като всяко движение на тялото, извършвано от скелетната мускулатура, което води до разход на енергия, превишаващ този в покой. Физическата активност с висока интензивност означава движения, които водят „до задъхване и изпотяване”. Най често такава активност се постига при спортуване, правене на упражнения и при дейности като тичане или бързо каране на колело. При нея обмяната на веществата се повишава най-малко 6 пъти в сравнение с основната. Сами можете да си отговорите какво може да бъде топлоусещането при интензивна работа или физическа активност при температури на въздуха от 40℃. В такъв ден физическата активност може да бъде дори опасна за живота. Има случаи на починали от топлинен удар млади спортисти на по 18-19 г., тренирали в горещо време.

- Кои са основните симптоми на прегряване и топлинен удар? Как да ги разпознаем навреме?
- Топлинният удар е най-тежкото и животозастрашаващо състояние, свързано с горещото време. Признаците на топлинен удар са гадене, повръщане, припадане, обърканост, дезориентация, загуба на съзнание и кома. Особено показателни симптоми са високата температура на тялото – над 40℃ и липсата на потене, въпреки високите температури на въздуха. Признаци, по които може да се разпознае топлинният удар преди фаталния му развой, са изтощение, крампи, припадък, главоболие, чувствителност към светлината, замайване, гадене и повръщане, зачервяване на кожата, учестен пулс и дишане. Топлинният удар може да увреди мозъка и други жизненоважни органи и да доведе до летален изход.

- Какви мерки за безопасност препоръчвате при физическа активност в горещо време?
- Накратко, съветите са следните: хидратирайте се, изберете подходящо облекло, намалете интензивността на тренировките, отделете време за възстановяване, не пропускайте загрявката, обърнете внимание на това, което ядете и не се старайте да превишавате възможностите си.

- Как влияе хидратацията върху поносимостта към топлина при физическо натоварване?
- За да охладите тялото си, трябва да пиете вода, дори и да не сте жадни. Не чакайте, докато ожаднеете, защото дехидратацията настъпва много бързо. Опитайте се да пиете редовно преди, по време и след спортната си дейност. Например, можете да отпивате по две или три глътки на всеки 15 до 20 минути. Не пийте твърде студена вода – това може да причини термичен шок и да спре процеса на изпотяване. Добре е да се приемат спортни напитки с електролити. В идеалния случай трябва да пиете между 0,5 литра и 1 литър вода на час или дори на половин час по време на пълно натоварване. Трябва обаче да избягвате напитки, съдържащи кофеин, които водят до дехидратация.

- Доколко климатичните промени налагат да преосмислим начина, по който планираме спортни и трудови дейности на открито?
- Все по-актуален ще става този проблем с напредването на глобалното затопляне. Вече и световни спортни събития като олимпиади се съобразяват с горещото време и често спортните състезания се отлагат за късните часове на деня, дори и за тъмните часове на денонощието.

- Има ли адаптация на тялото към горещините при редовно излагане или рискът остава висок?
- Рискът от сериозни усложнения, причинени от топлина, се увеличава значително след третия ден на непрекъснато излагане и продължава приблизително до десетия ден. След десетия ден тялото започва да се адаптира към новите условия – това е процес, който наричаме аклиматизация. Не всички хора обаче имат еднаква способност за аклиматизация – например, пациентите, приемащи лекарства, които повлияват изпотяването или вазодилатацията (напр. сърдечни пациенти, пациенти с респираторни или психични заболявания), остават с висок риск от усложнения дори след десет дни. Дори е установено, че тези хора са 2,4 пъти по-склонни да развият усложнения поради високи температури в сравнение със здравите си връстници.

- Какво бихте препоръчали на родителите относно играта и спорта при деца в жегата?
- Децата са уязвима група при горещи вълни, а спортът увеличава риска. Бих препоръчала водните спортове или изчакване периодът на горещата вълна да отмине.

Нашият гост
Зорница Спасова е автор в "Климатека" и главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Има докторска степен по „Климатология” от СУ „Св. Климент Охридски“. Занимава се с въздействие на изменението на климата върху здравето от 2008 г. Експерт е при изготвянето на Плана за действие за устойчива енергия и климат на Столична община ‘21 – ‘30 г. Със статиите си е носител на Наградата за журналистика на Европейското метеорологично дружество. От януари 2024 г. е посланик на Европейския климатичен пакт за България. Стипендиант на Earth Journalism Network за отразяване на СОР29 в Баку, Азербайджан. Представител на България в работна група по здравеопазването при изменение на климата към СЗО.