Проф. д-р Юлия Николова, учител в СПГ „Княгиня Евдокия”, гр. София, пред „Труд news”: Учителите не са боксови круши

Прекомерната употреба на телефони е най-прекият път към оглупяването

Агресията и липсата на уважение в училище са тревожни

С края на учебната година на дневен ред са предстоящите промени в Закона за предучилищното и училищното образование, които подготвя Министерството на образованието и науката. Доколко адекватни са по-значимите от тях попитахме от първо лице учителя в столично училище - проф. д-р Юлия Николова. Тя говори и за трудностите пред учителите, децата и техните родители в условията на все по-дигитализирана среда и пренебрегване на традиционни ценности и възпитание.

- Проф. Николова, кои са „работещите“ предложения на просветното министерство, които предстои да бъдат въведени?
- Ще се спра само на тези от тях, които смятам, че са от съществено значение. Приветствам усилията на Министерството на образованието и науката, на целия екип на министър Красимир Вълчев и неговите експерти, да проведат радикални промени. Те са много належащи. Мисля даже, че сме закъснели с тях, но както се казва - по-добре късно, отколкото никога. Целият екип, начело с министър Вълчев, е с много голям управленчески и административен опит. И искрено се надявам, че този път всичко онова, което са решили, поне в по-голяма степен, ще бъде въведено. Основен акцент за мен е на първо място широко коментираният въпрос за въвеждането на учебния предмет “Добродетели и религия”. Искрено се надявам, че сега, след като първата еуфория, свързана с него премина, всички много разумно ще подходим към този въпрос. Твърдо съм „за“ въвеждането на този предмет.

- Защо сте толкова категорична в отговора си?
- Още от древността българинът е отдавал огромно значение на образованието, но и е възпитавал в основните добродетели – любов, милосърдие, състрадание, добронамереност, взаимопомощ. Нещо, което е изключително важно - уважение към традициите, към всичко онова българско, което ни е запазило през вековете; уважение към семейството, към по-възрастните, респект и най-вече - към учителя, към родителя, към институциите. Според мен този предмет ще научи именно на това младото българско поколение. С огромно съжаление виждам, че точно тези най-съществени духовни качества липсват. Наблюдаваме толкова много агресия, толкова много наркотици, подражание на чалга културата, неуважение към учителите, към родителите. Мъдреците казват, че едно общество се крепи на три основни стълба – вярата, семейството и образованието. С огорчение обаче виждам, че и трите в последните 30-ина години се разрушават - дали целенасочено, дали не, но резултатът е потресаващ. Ние виждаме колко много агресия има сред младите хора, колко много агресия има и в училище, и не случайно една от програмите, по които вече няколко години работи просветното министерство, е превенция на агресията в училище. Нашето училище също много активно се включва в тази насока: канили сме външни лектори, говорим за поведението на учениците, не само в часа на класа. Така че относно предмет “Религия” смятам, че е прекрасно да бъде въведен. Разбира се, ние не очакваме резултатите да дойдат следващата или по-следваща година, но поне да започнем да възпитаваме младите хора именно в тази насока.

- Кои са другите належащи промени според Вас?
- Второто, което за мен е от огромно значение, е забраната за използване на телефоните по време на учебния процес. В последните няколко години има много изследвания, които доказват увреждащата роля на всички електронни устройства върху подрастващия организъм, което довежда до термина „когнитивно нетърпение“. Това означава неспособност да възприемем, запомним и да разберем нещо за по-дълго време. Какво се случва – ежесекундно ни бомбардира всевъзможна информация, без значение каква е тя. Каналите, по които я получаваме, са многобройни. Но прави впечатление, че тази информация е много кратка, елементарна и най-вече тя не развива способността на човека, на подрастващия индивид, да прави анализи, да запомня по-дълги словосъчетания. Затова се въвежда и терминът за „картинковото поколение“. Какво прави впечатление - много често виждаме епидемия, където и да отидем; виждаме, че учениците са забили лице в телефона, те не могат да издържат четиридесет минути без него. В момента, в който свърши часът, те веднага се хващат за мобилните устройства. Смятам, че сме направили добре в нашето училище, че повече от година-две телефоните се използват само за учебни цели. Но, за съжаление, те все още са в класните стаи и отново казвам – щом свърши часът веднага учениците се хващат за тях. Когато обаче се опитвам да обясня някакъв по-сложен текст, за децата е абсолютно невъзможно да го разберат – т.е. те стигат до там, че са в абсолютен плен на онова, което виждат в телефона и не могат да се откъснат от него. Мозъкът им непрекъснато е свързан с телефоните и с този безкраен поток от информация, която обаче ние не можем да анализираме. И всъщност специалистите казват, че прекомерното използване на мобилните устройства е най-прекият път към оглупяването. Колкото и страшен да е този термин. Това се подкрепя и от учители по литература, с които съм говорила, а има и изследвания на водещи професори, които преподават класическа литература - всички те споделят, че учениците и студентите вече не могат да четат класическата литература, тъй като нямат търпение за по-дълги и по-плътни текстове от тези, които срещат в интернет. Именно това е „когнитивното нетърпение“. Т.е. учениците са неспособни да посветят нужното време, необходимо за разбиране на една по-сложна мисъл или аргумент. А всъщност ние не обръщаме внимание и ставаме жертва на нетърпението и не само че не разбираме тези сложни идеи, но което е по-важно и казват специалистите – ние не можем да запомним и по-простичките неща.

- Разкажете малко повече за ситуацията, в която са учителите в този процес. Как се работи със съвременните деца?
- Изключително трудно се работи. Учителите в нашето училище – аз имам щастието да работя с прекрасен екип, както ръководен, педагогически и непедагогически персонал – всички ние подхождаме към нашите ученици с много вяра, много надежда и любов. Разбира се, нашата любов не е такава, каквато е родителската, но това е нагласата ни към всички ученици. Искаме да направим най-доброто за тях. Но срещаме огромни проблеми. На първо място с грамотността. За съжаление, завършвайки в седми клас, независимо от националните външни оценявания, оценките по Български език и литература са много ниски, по Математика - също. Всъщност в гимназиалния етап ние се опитваме да компенсираме всичко онова, което не е научено дотогава и това е изключително трудно за всички нас по всички учебни предмети. Другият проблем, който имаме, е връзката с родителите. Много от тях ни подкрепят, но има и представители на една определена част, които подхождат с агресия към учителя. Ще го кажа директно – ние, учителите, не сме боксови круши, не може за всяко едно най-дребно нещо, дори без повод, да се пишат оплаквания от всякакъв вид. Не може за поставянето на оценка да идват родителите и те да преценяват тя добра ли е, или не. Аз много често задавам следния въпрос: “Тези родители имат ли педагогическо образование, имат ли съответния професионален капацитет, за да оценят учителя?”. За мен това е един от най-големите проблеми. Защото родителят оценява учителят. Това за мен е, меко казано, недопустимо. Друга промяна, която напълно подкрепям, е свързана с предложенията за наказанията. Защото е много тежка процедурата. Когато ние приканваме родителите да дойдат, те отказват и няма никакви санкции към тях. За нас, учителите, има всякакви санкции, докато за родителите те са почти минимални. А нали ние всички работим за тези деца?! Без да има съвместна, целенасочена, еднопосочна работа от страна на училище, педагогически, непедагогически персонал и родители, нищо не може да се случи. Това не е добре за децата. Ние имаме прекрасен екип от психолози, от социални работници, които активно работят с децата и родителите. Но пак казвам – имаме и случаи, в които е изключително трудно и може би министерството е добре да помисли в тази насока. Има толкова много оплаквания сред учителите, но нито един не си е позволил да се оплаче от родител. Да не говорим, че ние, учителите, сме подложени на изключителен психологически натиск. Дали е за оценки, пак казвам, необосновани оплаквания, или нещо друго - това деморализира колегите. Аз съм конфликтолог и за мен е по-лесно да се справям с тези неща, но колегите, вместо да вършат своята работа, да надграждат знания и да формират нови умения, се занимават с неща, които са изключително неприсъщи за тях.

- Като конфликтолог какъв съвет бихте дала за пример за избягване на конфликти?
- Когато има един конфликт първото и основно правило е той да бъде разрешен и уловен в ранната фаза; да не бъде оставен да тлее. Вторият съвет – винаги и всички страни да бъдат максимално честни една спрямо друга. На трето място, да се търси онова, което ни сближава; на четвърто място, да видим каква е целта: ако целта е една и съща, а тя винаги е една и съща – за благото на детето, тогава следващото много важно е да определим онези малки стъпки, които ще доведат до цялостно изпълнение на тази цел и до разрешаването на този конфликт. И нека никога не забравяме, че има баланс и винаги истината е някъде по средата. Никога едната или другата страна не е 100% права. Важно е да подхождаме с много доверие едни към други. Мисля, че това го постигаме в нашата гимназия.

- Какво смятате за предложението основното образование да се завършва в осми, а не в седми клас? Като учител в гимназия виждате ли дефицити при осмокласниците, които започват гимназиален етап?
- Тук също съм категорично „за“. Защото в седми клас те все още не са израснали дотам, че да взимат решения. В 90% от случаите решенията се взимат от родителите, но в зависимост от тяхната представа за това как би се развивало тяхното дете. И най-вече, отново специалистите казват, че родителите взимат тези решения на несъзнателно ниво, на база това, което те не са постигнали. А, ако учениците завършват основното си образование след осми клас, тогава вече са малко по-зрели. Една година е от огромно значение. Аз наблюдавам учениците какви са в осми клас и колко се променят в девети клас. Така че твърдо съм „за“ това предложение.

- Засилва ли се интересът с времето към професионалното образование?
- Да. Казвам го с радост, отново бих дала за пример нашата гимназия, тъй като 2017 г. учениците са били около 220, сега при нас са около 900. Ако преди е имало само три специалности, сега са над 8. И това са прекрасни специалности, разбира се, на първо място, няма как да не спомена моята - “Изпълнител на термални процедури”. Но имаме още “Фотография”, “Промишлен дизайн”, “Театрален декор”, “Художествено осветление”, “Съдебна администрация”, “Индустриални отношения” и други. Много са интересни специалностите, но всичко това е резултат и от изключителната компетентност на директора на училището г-жа Мариета Гигова, която също е с много голям опит в областта на образованието и подборът на колегите е много прецизен. За съжаление няколко млади учители, които бяха перспективни, не издържаха психически на този натиск от страна на ученици и родители, на който бяха подложени. С радост мога да кажа, че нашата гимназия има много добро състояние на материалната база. Спечелихме един огромен проект, който е за допълнителни класни стаи, имаме STEM кабинети. Имаме няколко души, които са с докторски степени, един от специалните учители на Гугъл също, не бих могла да ги изредя всичките, но екипът е изключително прецизен и това според мен увеличава броя на децата (и родителите), които биха искали да учат при нас.

- Има ли друга причина за желаещите да учат в професионални гимназии?
- Това е допълнителна квалификация, още един вариант за намиране на работа. Не случайно министерството обръща специално внимание на развитието на професионалното обучение в последните години. Защото учениците излизат със специалност. 5 години са се обучавали, те са с почти бакалавърска степен. Имаме втора и трета степен, което е вече по-високо ниво в обучителния етап и това е изключително важно. Например учениците в “Термални процедури” директно си намират работа, тъй като в момента се разкриват много СПА центрове, балнеологични, физиотерапевтични центрове, балнеосанаториуми, така че тези ученици, завършвайки, могат веднага да започнат работа. Също така им е по-лесно, ако кандидатстват в медицински специалности след това. Във “Фотография” наш лектор е Пламен Колев. При нас е много тясна връзката между работодателите и учебния процес. Запознаваме ги с много известни личности, които идват – проф. Ани Божкова е била наш лектор, имаме много други външни лектори, които запознават децата от съответните специалности с възможностите за развитие и те получават един по-широк поглед, техният кръгозор се отваря. Очите им светят след такива лекции, удоволствието е невероятно. Искам накрая да пожелая на всички настоящи и бъдещи наши ученици и техните родители: Имайте повече доверие, търпимост и уважение към нас и към системата като институция! С взаимни усилия и подкрепа всичко най-прекрасно в живота на вашите/нашите деца тепърва ще се случи!

Нашият гост
Проф. д-р Юлия Николова е учител в Софийска професионална гимназия“ Княгиня Евдокия” - София в професионална направление “Здравеопазване” по специалност “Изпълнител на термални процедури”. Тя е организатор на националната доброволческа кампания “Наркотиците убиват” съвместно с Агенция Митници. Лектор е в кампанията “Не на агресията в училище”, организатор и лектор на множество инициативи, посветени на превенция на насилието във всички негови форми, както и на зависимостите от електронните устройства.