Истории от бележника на д-р Емилова - Нино Кревер: Вие прегръщате ли своя лекар?

Бившият национален състезател от отбора по колоездене на Германия Нино Кревер става веган след първото си гладуване в клиниката

Някаква енергия се отпуши в мен

Нино Кревер е един от 25-те герои в книгата „Гладната революция на д-р Емилова“. Тези герои разказват своите истории – как са се спасили от болести, някои от които обявени за нелечими, с метода на лечебното гладуване. Нино Кревер е изключение – той не е започнал да гладува заради заболяване, а защото е искал да експериментира и да промени храненето си. 

В книгата на популярен език се разглеждат и причините за социално значими заболявания като диабет тип две например и начините човек да се справи с него без лекарства. Книгата ще излезе от печат до края на март.

Нино Кревер, на 45, германец, бивш състезател по колоездене, говори фантастично български и… идва на срещата ни с патерици. Когато ми казва, че патериците са заради падане от мотор и че е в клиниката след операцията, за да заздравеят по-бързо костите му, си отдъхвам с облекчение. Често срещам тук хора с патерици, които за съжаление са допуснали болестта си да напредне прекалено много. Но историята на Нино Кревер е съвсем различна:

„Преди месец дойдох за лятната си ваканция в България и наех мотор да покарам малко. Живял съм няколко години в България, говоря свободно български и познавам Черноморието. Но катастрофирах и счупих китка, ребра, глезен. Едно стъкло от огледалото на мотора ми разряза шията много близо до артерията. В болницата ми казаха: „Май си вечерял с Бога“. Операциите не бяха леки. Трябваше да вземам много антибиотици. Бях 20 дни в болница – най-дългият ми престой досега. 

Когато ме изписаха, първата ми мисъл беше да дойда тук, в клиниката, където съм бил и преди. Защото знаех, че най-важното от възстановителния период е не само рехабилитацията, но и да помогна на тялото си да се очисти от лекарствата и упойките. Когато ме изписваха, лекарите ми препоръчаха да ям много млечни заради калция, необходим за зарастването на костите. Но моята практика сочи друго. Млечните продукти създават здравословни проблеми заради съдържанието на казеин и дори пречат на усвояването на калция от костите. Сам ги спрях преди години, след като научих това от лекциите на д-р Емилова за млечните. И сам се убедих, че е вярно: след като ги спрях, отшумя една лека алергична кашлица, която имах често.

Смятам, че е по-добре да си набавя калций от сусам, от кейл, и да тренирам, отколкото да разчитам на сирене или мляко. Затова не спазих съветите на лекарите да се храня обилно с много млечни, а започнах след тежката операция 20-дневно гладуване. Убеден съм, че така ще помогна на костите да заздравеят по-бързо. Китката ми го доказва – две седмици по-рано, отколкото казаха лекарите, махнахме гипса. На снимките няма следа от фрактурата, толкова фино са зараснали костите. Днес е 15-ят ми ден гладуване и се чувствам чудесно. Не го прекарвам в леглото, а снова нагоре надолу с патериците, правя упражнения седнал.

За първи път дойдох тук, в Клиниката, преди десет години със семейството си. От чисто любопитство, заради разказите на мои приятели, които са били при д-р Емилова. Нямах и сега нямам здравословни проблеми. Цял живот се занимавам със спорт, бях в националния отбор по колоездене на Германия и смятам, че всеки спортист като мен трябва да има силна връзка с тялото си. Аз винаги съм се вслушвал в него, имам силна интуиция и знам кое е добро за мен и кое не. Преди да дойда в клиниката, вече бях вегетарианец, съвсем съзнателно се промених в тази посока, защото така се чувствах по-добре. Преди да стана вегетарианец, аз консумирах много месо. Баща ми имаше месарница и 45 години я поддържаше и работеше в нея. Вкъщи месото беше религия. Ако не ядяхме месо, говорехме за месо или го приготвяхме. Когато баща ми разбра, че съм станал вегетарианец, го прие много лично и осем месеца не ми говори. Общувахме чрез майка ми. Той беше обиден и не знаеше как да ме представя на приятелите си, как да им каже, че не ям месо. След години самият той дойде при д-р Емилова и… стана вегетарианец.

Този експеримент – да остана за първи път с дни на плодове в клиниката на д-р Емилова не беше никак лесен. Бях свикнал на солидни порции храна. Като всеки мъж, който спортува, бях вечно гладен, нетърпелив и не можех да си представя, че няма да ям нищо освен плодове два-три дни. Хранех се на два-три часа, изяждах огромни количества. Затова втория и третия ден от гладуването с плодове бяха много тежки. О, ще умра, ако не ям, мислех си. Постепенно нещата се промениха – четвъртия и петия ден стана по-лесно. Усещах се все по-добре. Чувствах тялото си по-леко, а главата по-бистра. Намирах бързо решение на проблеми, които ме мъчеха от седмици. Някаква енергия се отпуши в мен. Установих, че се чувствам много, много добре, и че този режим не отнема от енергията ми – напротив. Сутрешните лекции, целенасоченото четене в тази посока, общуването с хора с опит в тази област промениха много светогледа ми. Разбрах защо се чувствам добре, как действа гладуването на организма, защо има позитивен ефект. Ето защо тръгнах в тази посока и логично пътят ме доведе до веганството. Смятам, че от етична гледна точка веганството е по-добро за животинския свят и за природата като цяло. То е част от стремежа да поддържаме чистота и хармония, да дадем на природата възможност да си отдъхне и да върне живота, който сме ѝ отнели.

Другото, което открих в клиниката, е, че промените се случват лесно, когато си сред съмишленици, че общата хубава енергия помага на човек да преодолее кризите и трудностите. Това е безценно. Всеки може да направи гладуване вкъщи. Но няма да получи крилете, които получава тук, в общност от хора, устремени по пътя на промяната. Благодарение на това, че говоря свободно български, слушах и разбирах лекциите на д-р Емилова без преводач, каквато е практиката за чужденците.

Нейният опит е безценен, а отношението ѝ към пациентите е нещо, което много рядко се среща днес в медицинските институции и клиники. Тя е лекар от старата школа, за когото пациентите не са пореден номер и анамнеза, а личност със своите проблеми, грехове, страхове, въпроси. Тя не съди никого, а се старае да отговори на страховете и въпросите и да подкрепи всеки, да му вдъхне вяра и кураж. Това дава криле на хората сами да се справят по този нелек път. Затова хората ѝ вярват и са готови да направят неща, които са смятали за невъзможни – дори да гладуват 20 дни на плодове и чай. 

Ето ме и сега, чакам да хвърля патериците и да тръгна към Германия, натоварен с вкусни български храни - любимия ми боб, леща, домати, краставици. Такива домати и краставици няма никъде по света! Преди това ще прегърна за довиждане д-р Емилова. Вие прегръщате ли вашия лекар?

Визитка 

Д-р Емилова завършва медицина през 1969 г. и придобива специалности по вътрешни болести, ревматология и кардиология. Има и магистратура по здравен мениджмънт.

Основава своята клиника през 1993 г., като прилага в нея метода на Лидия Ковачева, наречен омекотено гладуване с плодове и чай. От тогава до 15 август тази година през нея са минали 49 439 пациенти и огромната част от тях са излекували с този метод тежки хронични заболявания, обявени за нелечими. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

TRUD_VERSION_AMP:3//
Публикувано от Милена Попова

Този уебсайт използва "бисквитки"