Личното им познанство е от есента на 1861 г., когато Апостола пристига в Белград, постъпвайки в Първа българска легия
Има нещо символично в това, че първото известно ни писмо на Левски е до Раковски
На 12 и 13 април Военна академия „Г.С. Раковски“ беше домакин на националната конференция с международно участие „Георги Стойков Раковски - 200 години безсмъртие“. Над тридесет изследователи изнесоха интересни доклади, породили оживени дискусии. И това е най-верният път към осмислянето на живота и делата на една от най-знаковите личности в цялата ни хилядолетна история. Естествено, беше хвърлена нова светлина и по отношение на последователите и съратниците на патриарха на национална революция. Без съмнение най-видният от тях Васил Левски, Апостола на българската свобода.
Когато говорим за Раковски и Левски – двамата ни най-ярки революционни водачи, абсурдно е да задаваме елементарни въпроси от рода на „кой е по-велик“? Трябва с горчивина да признаем, че в нашите представи Раковски определено е „губещ“ за сметка на Левски. Това не означава, че обективната оценка за мястото на Раковски в историята трябва да бъде постигната, като омаловажаваме делото на Левски... Истината е, че и двамата имат своята, ако използваме езика на църквата, „неразделима и неспоима“ историческа роля.
Във времето, в което младият Васил Кунчев/йеромонах Игнатий излиза на сцената на историята, Раковски е там от години... Благодарение на неговите книги и вестници, тази роля е значима, призната от водещите сили на тогавашното българско общество. Захарий Стоянов твърди, че младият дякон се запознава с „...едничкия тогавашен учен и патриот български...“ при посещение на Раковски в Карлово. Това е невъзможно, защото след 1854 г., като противник на турската власт той не е можел и да стъпи в България... И все пак Захарий е прав, че „... искрата за народна свобода е била разпалена най-много у младия Васил от Раковски...“, от неговите книги, „...които жадната душа на Левски е гълтала пламенно...“ Личното им познанство е от есента на 1861 г., когато Левски пристига в Белград, постъпвайки в организираната от Раковски Първа българска легия.
Авторитетът и личната харизма на „господин Раковски“ оказват силно влияние върху бъдещия Апостол на свободата. Легията е първата „школа“ за Левски, като моделира в значителна степен неговите разбирания за военно дело, организация, дисциплина, основи на държавността. Затова Левски и неговите съратници във Вътрешната революционна организация и БРЦК следват идеите на Раковски за Привременно правителство, въоръжени сили, привличането на професионални офицери (съответно, за обучението на млади българи в чуждите военни училища), набавянето на модерно оръжие... Левски е повлиян от огненото слово и от поезията на Раковски - запазеният в чернова негов опит за автобиография в стихове е категорично доказателство в тази посока. Дори името/прозвището „Левски“, според традицията, е дадено на Апостола не от някой друг, а именно от Раковски!
Дори името „Левски“ според традицията е дадено на Апостола не от някой друг, а именно от Раковски.
Не всичко в отношенията между „учителя“ и „ученика“ е еднозначно. През лятото на 1862 г. Левски е в лагера на вътрешната „опозиция“ в Легията, която упреква своя водач в авторитарен стил, показност и т.н. Захарий Стоянов разказва за един инцидент, при който Левски вади пистолет и стреля срещу Раковски! В конкретния случай обаче летописецът на революцията греши. Христо Иванов-Големия, очевидец на станалото, е категоричен, че „герой“ в този инцидент е Стефан Караджата. Така или иначе, Левски възстановява добрите си отношения с Раковски, а през следващите години е сред най-преданите му съмишленици.
След разпускането на Легията през есента на 1862 г. Левски остава в Сърбия и едва през лятото на 1863 г. се завръща в България. Христо Големия твърди, че Дякона отива „... при Раковски в Букурещ и там преминал зимата...“, което е невъзможно. И все пак, в тази информация вероятно се съдържа истина – през есента и зимата на 1862-1863 г. Раковски на няколко пъти пътува от Сърбия и Румъния, оставайки на румънска земя за определени периоди от време. Причината е участието му в пренасянето на 39 хиляди пушки, изпратени от Русия като военна помощ за Сърбия. Раковски се е надявал, че ще може да издейства част от тях за българската революция. Командирован е като сръбски полковник, придружаван „... от един момък помощник...“ Прекалено смело е да твърдим, че именно Левски е придружавал Раковски като негов адютант, но ако това се потвърди документално не би било сензация...
През 1864 г. при едно пътуване до Букурещ Хр. Иванов-Големия се среща с Раковски и му разказва „... за Васил Дякона, какво му се бе случило...“ при задържането му в пловдивския затвор предишната година. Във времето, в което е учител във Войнягово, Левски получава от Раковски чрез Големия екземпляри от „Горски пътник“, за да ги разпространява сред привържениците на революцията. В тон с вижданията на „народния войвода“ неговият по-млад съратник създава във Войнягово „Тайно братство“, един от появилите се в онези години т.нар. революционни „кръжоци“, каквито е имало и в Карлово, и в Сопот. Според отец Генадий Драгалевски, така е изграден Подбалкански комитет. Водят се „...в постоянни агитации, до когато Раковски повика Дякона у Букурещ...“
Левски е повикан във връзка с готвещата се през 1866 г. в Румъния нова революционна акция. В северната ни съседка се появява благоприятна възможност за организирането на българска военна формация, аналогична на Първата българска легия. Планът за общи румъно-български действия против Османската империя пропада, но Раковски и „Върховно народно българско тайно гражданско началство“ планират четнически акции през пролетта-лятото на 1867 г. Във връзка с този замисъл онези, които са по-образовани, особено учителите, са изпратени „под прикритие“ да готвят населението за бъдещата революционна офанзива. Левски и Иван Кършовски стават учители в Северна Добруджа. Тъй като Турция настоява да ѝ бъде предаден Раковски, налага се българският революционен водач от март до края на август 1866 г. да търси убежище в Русия, основно в Бесарабия, Кишинев и Киприяновски манастир, който тогава е български, и е подчинен на светогорския „Зограф“.
Левски отива в Тулча и близкото българско село Еникьой не за да търси прехрана, както често се мисли. Напротив, той създава „революционни кръжоци“ и проповядва „комитаджилък“, както се е помнело дълго от местните българи. Във връзка с готвената акция през есента на 1866 г. Левски предприема пътуване до Яш. Отсяда при близкия до Раковски отец Натанаил, бъдещият митрополит на Охрид и Пловдив. Има нещо символично в това, че първото известно ни писмо на Левски е именно до Раковски, изпратено (7 ноември 1866 г.) от Яш. Левски търси среща с „народния войвода“ и скоро след това вече е в чифлика на Никола Балкански до Букурещ, където е „квартирата“ на Раковски. Запознава се войводата Панайот Хитов и става „първостепенний знаменосец“ на неговата чета по изричното настояване на Раковски, въпреки първоначалното несъгласие на Хитов. Какъв по-убедителен израз на доверие, но и свидетелство за трайните връзки между двамата в периода 1861-1867 г.?
Васил Левски, най-изявеният продължител на делото на Раковски, следва формулираното още през 1861-1862 г. направление в развитието на българското освободително движение. Апостолът на свободата продължава и надгражда идеите на Раковски – за създаването на вътрешни комитети, ръководен център, наричан Привременно правителство, и т.н. Левски е повлиян достатъчно силно от Раковски, а това се допълва и от собствения му горчив опит, по отношение на политиката на Сърбия и Руската империя по българския въпрос. Постигнатото от Левски и неговите съратници през 1868-1872 г. проправя пътя към Априлското въстание и Освобождението на България (само десет години след смъртта на патриарха на революцията!), но нека не забравяме основата, поставена от Раковски... И приемствеността в развитието на българската национална революция, олицетворявана от двамата най-изтъкнати нейни водачи.