От блестящ римски град през VI век се превръща в място за добив на камък
Археологът Калин Чакъров разказва историята на древното селище
Малцина знаят какво е общото между римския град Никополис ад Иструм, намиращ се край с. Никюп, и историята на Велико Търново. Връзката е добре известна за специалистите, но за по-широкия кръг от хора тя е почти напълно непозната. Това споделя археологът от Регионалния исторически музей във Велико Търново Калин Чакъров.
Той разказва, че класическият римски и късноримски град в равнината е разположен на високия ляв бряг на р. Росица край великотърновското село Никюп. Основан е в началото на II в. сл. Хр. след победата на император Траян над племето даки. Едно от предположенията е, че именно заради този успех градът е именуван Никополис (Нике - победа, полис - град от старогръцки). До тогава на местните тракийски племена им е била непозната градската форма на живот. С идването си римляните цивилизоват по техен модел околното население, като преселват за целта жители от провинции на империята в Северозападна Мала Азия (дн. част от Турция). Те са прочути каменоделци, умели са и с други занаяти. Така за няколко десетилетия са положени основите на римския полис. Изградена е улична мрежа, прокаран е водопровод (акведукт), водещ началото си чак от разположената на 20 км разстояние Мусинска пещера. Успоредно с това се изгражда и селищната мрежа в района. Основават се села, вили като тази при Античния керамичен център край Павликени, светилища и др. Издигат се величествени обелиски като Лесичерския стълб. Основават се тържищата Пиретензиум и Дискодуратере (преминало по-късно към Никополис ад Иструм).
„Относителното спокойствие обаче е нарушено през 170 г. с нашествието на племето костобоки, което не подминава и Града на победата. Предполага се, че именно заради това неукрепеният дотогава римски град издига първите си крепостни стени. Следва нов период на просперитет, който не продължава много дълго, защото е периодично нарушаван от нахлуването на варварски племена. Едно от най-опустошителните от тях е нашествието на племето готи през 250-251 г. Древният историк Йордан съобщава, че градът е обсаден, но не отбелязва да е превзет. Готското нахлуване обаче нанася непоправими щети на живота в района. Предишният блясък е почти заличен. Много от селищата загиват и не се възстановяват повече. Други едва преживяват случилото се“, разкрива Калин Чакъров.
Никополис ад Иструм продължава да съществува и след това. Дори в началото на IV в. бележи известен нов просперитет. Преустроени са из основи градската архитектура и улична мрежа. Строят се и първите крепости извън Никополис - в местността Лъгът край Самоводене, крепостта Калето край дряновското село Славейково.
Четвъртото столетие е обаче не по-малко размирно. Продължават варварските нашествия. Немалка част от чуждоземците вече се установяват на римска земя и стават част от местното население. Отново историкът Йордан съобщава, че в района на Никополис в полите на Хемус (Стара планина) и по негово време (VI в.) живеят т. нар. мали готи.
„През 378 г. Римската империя търпи сериозно поражение в битката край дн. гр. Одрин, отново от готски нашественици. Военно-политическите особености налагат промяна в селищната мрежа. В края на IV в. в района на Никополис започват да се изграждат повече крепости, като тази в местността Градището край Дичин, Михнева могила край Добри дял и др. През този период се появява и огромната крепост с площ 170 дка в местността Камъка край с. Върбовка, която днес е застрашена от унищожаване заради съвременни добивни дейности, но в миналото е приютила цялото население от околността след погрома, който преживява селищната мрежа в равнината“, казва археологът.
Постепенно животът се измества на по-естествено укрепени места, но все още в равнината. По това време на хълма Царевец във Велико Търново съществува село, което вероятно има и своята църква - може би най-ранният християнски храм в района. Въпреки размирните времена Никополис ад Иструм все още съществува, но вегетирайки до средата на V в., когато старата градска крепост е почти напълно изоставена.
В края на петото столетие или началото на шестото обаче животът отново се възобновява. Югоизточно от римския град е направено по-малко укрепление, т. нар. кастел, в което са изградени две християнски църкви и други сгради. От блестящ римски град класическият Никополис ад Иструм се превръща в място за добив на камък, защото старите кариери между Хотница и Самоводене, които днес са подложени на разруха, престават да функционират.
Хълмът Царевец днес
„Животът вече се съсредоточава почти изцяло в Предбалкана и в Стара планина, тоест на естествено защитени места, които допълнително са укрепени с крепостни стени. По същото време градският център се измества на хълма Царевец във Велико Търново. На мястото на много по-късната средновековна българска столица през VI и началото на VII в. съществува огромен по мащабите си ранновизантийски център, отъждествяван с известния от историческите съчинения град Зикидева. Синхронна крепост съществува и на съседния хълм Момина крепост. В Зикидева са изградени частни и обществени сгради, сред които манастирски комплекс, църкви, епископско седалище. В подножията му съществуват подградия, като това в кв. Френкхисар, където е проучена извънградска християнска базилика. От VI в. Християнството вече доминира в местната култура и се налага над старите езически култове“, изтъква Калин Чакъров.
Изследователят допълва, че Никополис ад Иструм е изместен като градски център от Зикидева, но по традиция първоначално епископът на Зикидева се е титулувал „епископ на Никополис“, а след довършването на града на хълма Царевец е вече „епископ на Зикидева“. И днес мощните останки от този ранен град във Велико Търново могат да бъдат забелязани на много места на мястото на средновековния Търнов. Едно от тях е дори на входа на туристическия обект. Големите каменни блокове (квадри) при главната порта на Царевец са останки именно от ранновизантийската крепостна стена. На други места на обекта ранните структури са маркирани с червена сигнираща фуга. Под основите на средновековната патриаршия има християнска базилика от VI - VII в., дворецът на българските царе лежи върху ранновизантийски манастирски комплекс.
„Зикидева просъществува до първите две десетилетия на VII в., когато загива при аваро-славянските нашествия, а град на това място се появява едва с възобновяването на Втората българска държава. Малко преди това по същите причини загива и кастелът в равнината. Градът от VI - VII в. на хълма Царевец е най-ранният градски център във Велико Търново и същевременно административен наследник на първия построен във Великотърновско град - Никополис ад Иструм“, подчертава Калин Чакъров.