Петко Тодоров му обявява дуел, Яворов е секундант
“Свекърва” заслужава наградата, защото влиза в комедийната класика
Безпаричието накара Антон Страшимиров да извърти литературна шашма. През 1906 г. е обявен конкурс за пиеса, с която да бъде открит новопостроеният Народен театър. Писателят подостря перото си и решава да участва не с една, а с три драми. Скандална мистификация!
“Този упорит труд - спомня си авторът с три лица - имаше горчиви подбуди: бях задлъжнял до уши, гонеха ме изпълнителни листове (някои и за чужди бели гаранции). А театралният конкурс ми обещаваше златни планини: освен премията от 2000 лева още и 40% от брутния приход на първите десет представления. Можех изведнъж да се разплатя и да се видя осигурен за цял живот.”
С помощта на музите Антон Страшимиров съчинява пиесите “Над безкръстни гробове”, “Отвъд” и “Свекърва”. Първото заглавие лично предава на комисията. Другите две обаче пристигат с пощенски клейма от Париж и Женева. Освен това текстовете са написани с различни почерци. Три дарования се съревновават от различни географски точки, хитрува плодовитият драматург.
В началото на май 1906 г. под председателството на Константин Величков журито присъжда на “Отвъд” 600 лева, а “Свекърва” е удостоена с 500 лева. Третата наградена пиеса е “Първите” от Петко Тодоров, която получава 400 лева.
Позлатеният Страшимиров ликува. На 17 май следобед влиза да се почерпи в елитното кафене “България”. Вътре клиентелата обсъжда театралната злоба на деня. Тук са Петко Тодоров и приятелят му Александър Балабанов. Сандо, както му викат, свидетелства:
“Минава Страшимиров край нас с бастуна си, ама така някак си гордо, презрително и предизвикателно някак си, дори си отърква палтото на масата ни. И не поздравява, както се поздравява с “добър ден” или поне с някакво си “здрасти” там, а само си допира лявата ръка до челото мълчаливо - и ни отминава...”
“Браво бе, Антоне, ние с по една, а ти - хоп! - с две наведнъж”, подхвърля зад гърба му Петко Тодоров, който е разбрал за шашмата. Без да се обръща, Страшимиров изстрелва: “И без да миткам като тебе от капия на капия...” “Вот тебя, здрасти!”, коментира Балабанов.
Възмутени, Петко и Сандо отиват при Пейо Яворов в Народната библиотека. Разказват му как Страшимиров се е изгаврил с персоните им. Той го приема много лично, защото Петко Тодоров е брат на любимата му Мина. “Дуел! Нищо друго - дуел!!!”, избухва поетът.
Яворов назначава себе си и Балабанов за секунданти. Двамата тръгват да търсят Страшимиров, който сигурно си допива в кафене “Македония”. Пътьом уточняват условията на дуела. “С револвери!... Я иди двеста крачки нататък”, нарежда Яворов на колегата си като минават пред двореца. Преценява, че 200 крачки са много далече, сваля разстоянието на 100, после на 50.
“А бе ти наистина ли мислиш, че ще ги вадим на дуел? - колебае се Балабанов. - Петко не е пипал револвер, слаб е като тръстика, пък и...” “Няма пък, ни и къки!... Честта му е засегната, той трябва, ако трябва, и да умре за честта си!... Петдесет крачки!”, срязва го Яворов.
Кръвожадните пълномощници влизат в “Македония”. Неколцина комити си пият питието и кроят още утрешно хайдутуване отвъд границата. Сред тях е Антон Страшимиров. Секундантите му правят знак и сядат на масата срещу изхода. Премираният писател е в отлично настроение. “Какво ще обичате? Кафе, сладко, локум? Сироп?”, пита ги великодушно той.
“Антоне! Ние не искаме нищо, ние сами ще си заръчаме по една газоза, лимонада”, сухо отвръща Яворов. Донасят им три лимонади в шишета, загърлени със стъклени топчета. Тогава гласът на поета става официален: “Господин Страшимиров! Вие сте обидили кръвно един наш отличен приятел - именно Петко Юрданов Тодоров. Дойдохме да ви искаме обяснения...”
“Кой? Аз? Аз? Обяснения? - настръхва Страшимиров. - Аз съм гений! Аз мога всичко да правя и да казвам. Вашите закончета не ме засягат... Вие, такива буболечици на тая земя!”
“Ти досега беше обидил само един наш приятел, а сега обиждаш вече и лично нас направо”, изригва Яворов и грабва едно от шишетата. Антон разбира какво ще последва и за да обезоръжи противника, бута другите две на пода. После тръгва към изхода. Яворов обаче се прицелва и запраща бутилката подире му. “Но Страшимиров вече бе излязъл на улицата, а шишето се удари във вратата и се строши на много парчета”, хроникира секундантът Балабанов.
С официално писмо Пейо Яворов и Александър Балабанов осведомяват довереника си за резултата от мисията: “Г-н Страшимиров призна намерението си да те оскърби, като мотивира това с най-обикновена неприязън към тебе. Той призна още, че постъпката му е съвсем неуместна, но отказва да се извинява или да ти даде кавалерско удовлетворение, защото, както сам се изрази, той не искал да бъде кавалер, бил прост българин, груб човек, способен на зло и срещу брата си и т. н.”
Авторът на “Първите” им отвръща също официално: “После разясненията, които ми давате във Вашето писмо за срещата си с г-н А. Страшимиров, аз считам всякакви по-нататъшни разправии за излишни. Дълбоко скърбя, че моето неведение ме е накарало да се отнеса с такова внимание към един уличен псувач и да Ви пратя да искате обяснение от субект, неотговорен за своите действия - понятията за чест и обноска на когото са в основа тъй далеч от тия на порядъчните и честни люде.”
Деликатният Петко Тодоров въздъхва облекчено, че няма да се гърми с комитата Антон Страшимиров. Пейо Яворов обаче е разочарован. “Неговото участие в тоя “дуел” - анализира Михаил Кремен - трябва да се обясни прочее не само с чувството му за чест, но и със симпатиите му, които имаше към брата на Мина. Тая вихрена намеса на Яворов е твърде характерна: винаги въздържан и самоконтролиращ се, той тук неочаквано проявява нервната си възбуда, сякаш не е “секундант”, а пряко участващ в дуела.”
След като страстите се уталожват, театралната комисия коригира разпределението на премиите. С оглед насърчаване на българската комедия “Свекърва” получава 700 лева, на “Отвъд” са присъдени 400 лева, а за “Първите” остават старите 400 лева. От Страшимировите пиеси ялова се оказва само “Над безкръстни гробове”.
“Свекърва” заслужава наградата, защото влиза в комедийната класика. Веднага е отпечатана, разпродадена и до 1932 г. има четири преиздания. Играе се до днес, но с нея не е открит Народният театър. Защото Страшимиров е воювал с перото си срещу княза, който ще присъства на тържественото представление. Пък и завихрилият се дуелен скандал допълнително хвърля неприятна сянка.
За празника е поръчано на Иван Вазов да съчини нещо “по-така”. Поетът набързо стъкмява една сценка, която познавачите намират слабовата. Вазов обаче е жив класик и с неговия спектакъл на 3 януари 1907 година е осветен българският храм на Мелпомена.