Всеки участник във фиестата носи кулинарните си гордости
„Комшии от всички къщи и улици, опознавайте се!” Вероятно така би могъл да звучи лозунгът на една инициатива, която от 17 години се разпространява из цяла Европа, а вече и по света - Европейският ден на съседа. Празникът е възможност за хората, които живеят едни до други, но затрупани от работа и проблеми дори не се поглеждат, да се срещнат, да станат приятели и да си помагат, обясняват привържениците на идеята.
Е, в България отчуждението между хората, поне извън големите градове, още не е стигнало чак такива опасни размери, но пък никога не е излишно човек да се събере с комшиите, казват жителите на четири улици в Лом, които подкрепят европейската акция. Само че, както винаги у нас, дошлата от чужбина идея след старателно оглеждане, проучване и одобрение е променена по нашенски – с много музика, танци и богата трапеза, която започва по залез и свършва на изгрев…Абе , нещо както сватба, ама без младоженци, или събор, на който всички са и гости, и домакини.
Европейският ден на съседа по български, и то в северозападен вариант, почва в Лом с буйно хоро, което гръмва в събота привечер от мощна уредба на улица “Митко Палаузов”. Лудите ритми раздвижват като военна тръба квартала и към мястото се стичат мъже, жени и деца, помъкнали маси, столове, тенджери и бутилки. За по-малко от половин час тихата уличка се превръща в ресторант на открито, където се веселят над 70 души… Заради спазването на реда и закона и избягване на инциденти организаторите предварително с разрешение от общинската управа са затворили улицата с шарени ленти, балони и саксии с аспарагуси.
Празникът е страхотен, но зад него стои сериозна организация. Пък и не ни е сефте, вече четвърта година празнуваме Деня на съседа! Събирането трябваше да е в края на май, но заради лошото време го пренасочихме към юни, споделя библиотекарката Кристина Павлова – главен инициатор и двигател на комшийската фиеста. В купона под открито небе в Лом участват жителите на улиците “Митко Палаузов”, “Полк Илиев”, “Пирот” и “Драгоман”. Всяка година обаче към трапезите с пълни ръце се присъединяват и представители на близки и по-далечни квартали, привлечени кой от приятели, кой от екналите безспир над къщите музика и смях…Всеки участник в празника трябва да носи кулинарните си гордости и солидно количество хубаво настроение е единственото изискване, оповестено чрез разлепените в района плакати. Никой, дори и случайният минувач обаче не се връща, и може да седне на отрупаните трапези.
Собствениците на предприятие Здравка и Петър Първанови са напълнили цял поднос с печени чушки, поръсени по пловдивски с кромид лук. Стегнат в бяла риза, строителят Любо е натъпкал пръстен гювеч с ароматна скара, Нели Трайкова е извъртяла тенджера с топъл качамак, а собствениците на хлебопекарна Огнян и Фроска са приготвили апетитни брускети с прошуто и чери доматчета. Зам.кметицата Гинка Иванова пък е изпекла огромна тава с баница…
Зам.кметицата прави страхотна баница, ама тази година да направи и улицата ни, иначе ще бойкотираме празника, обявяват присъединилите се към купона жители на близката улица “Марин Дринов”. Най-възрастният участник във веселбата е 81- годишният инж. Емил Гешев, а най-младият - 6-годишната Ивон.
Специален гост на фиестата по ломски е известната педиатърка и нефроложка доц. д-р Анелия Буева.
- “Случайно се озовах на този празник. Дойдох за малко на гости в родния си край, а попаднах на това страхотно събитие. Видях се със съседи и приятели от детските години. Много радостно ми стана. Надявам се тези събирания да продължат, защото зареждат хората с много позитивна енергия“, сподели лекарката. За да се включи в традиционния вече купон, в родния си град се е върнала и младата археоложка Кристина Илиева. Тя преподава виртуална археология в университета в Нови Сад в Сърбия, но всяка година участва в празника на съседите. Неизменното й място е на пулта на диджея. Подготвила предварително репертоара според възрастовия състав и предпочитанията на комшиите, Криси редува тежки хора с бавни валсове за пенсионерите и як рок с латиноритми за по-младите. “На такъв празник може да завиждат даже сърбите, които са големи майстори на веселбите! Ще покажа снимки на приятелите в Нови Сад и нищо чудно догодина и в Сърбия да има Ден на съседа!”, смее се историчката.
С настъпването на нощните часове тенджерите и бутилките по масите се опразват, но дансингът се пълни все повече… Над къщите блесват два големи прожектора, монтирани специално за случая, и улицата грейва като бял ден…
- „Празникът ни е по повод Европейския ден на съседа, но ние правим Български ден на комшията! Защото за разлика от повечето западняци, които живеят врата до врата, но не се познават, ние си знаем и кътните зъби - и добрите, и лошите страни. Но се учим да се приемаме такива, каквито сме. Ненапразно в България имаме поговорката “Съседът е по-важен и от роднината!” Не е необходимо комшиите да се обичат, а да се уважават и, когато е необходимо, да си подават ръка!”, казва Кристина Павлова и повежда поредното хоро. На масите решават да се организира и есенен вариант на Деня на съседа, в който да участват и полски семейства, заселили се отскоро в квартала. А догодина да се раздават и награди “Най-добър съсед”, “Най-тих съсед!”, “Най-весел съсед!”. Все поводи за радост и почерпка. И създаване на приятелства – от Лом до Лодз и Лондон, и нататък…
Рецепта за ломски качамак на
Нели Трайкова
В тенджера с 2,5 л вода се пускат пакетче масло и 2 лъжици сол и се слага на печката да заври. След като течността кипне в тенджерата се сипва по малко пакет грис за качамак, като през цялото време се бърка бавно до сгъстяване. Получената смес се изсипва на няколко пъти като върху ред качамак се наронва бучка сирене, после пак качамак и сирене. Върху последния ред качамак, още докато е топъл, се настъргва кашкавал. Получената пита се нарязва на парчета.
Историята на празника
Основател на Деня на съседа е французинът Атанас Перифан, който през 1990 г. създава в 17-и район на Париж асоциацията “Paris D Amis”, за да укрепва социалните контакти и да подпомага преодоляването на изолацията между хората. Активистите на организацията събирали помощи за хора, изпаднали в трудни ситуации, и им помагали в търсенето на работа. Първия ден на съседа асоциацията организира през 1999 г. в 17-и район на Париж и в него участвали над 10 000 души. На следващата 2000 г. празникът станал национален във Франция, а от 2003 г. е обявен за европейски. Тази година в Деня на съседа са участвали 1450 партньори от повече от 36 страни, а хората, които са седнали един до друг. са над 30 милиона.