На 22 януари 2019 да почерпят

Западът против глобализацията И Путин няма да участва в срещата в Давос

Задължават със закон президента на Киргизстан да носи националната шапка

Георг Георгиев: Поне година таксите за българите във Великобритания няма да бъдат променяни

5-годишно дете почина от пневмония след прекаран грип

Ципрас: Македонците разграничават своята идентичност от древногръцкото наследство

Транспортната комисия в ЕК решава за бъдещето на пакета „Мобилност“

ЕС отхвърля възможността за преговори с Лондон по сроковете на предпазния механизъм

Седмица на македонското кино стартира в София

Красиви изпълнения на кънки откриха ледената пързалка в Благоевград (СНИМКИ)

Талибаните и специалния пратеник на САЩ разговарят в Катар

Москва обеща ответни действия заради новите санкции на ЕС по случая „Скрипал

МВР: Шофирайте с повишено внимание в района на Ихтиман по АМ „Тракия“

Илюзията „Титаник“ никога не потъва Премиера в сатирата на пиеса от Христо Бойчев

Фалшификации с ТЕЛК разкрити от прокуратурата МВР и НОИ (обзор) Пенсионери по инвалидност не знаели от какво са болни

Кой как употреби новогодишното обръщение

Политическата наука не е включила в конспекта си жанра „новогодишно обръщение“, но трябва да го стори. Защото с него „царе, папи, патриарси“, президенти и канцлери обясняват случилото се на народите им през отминалата година и какво още има да им се случи в идващата. Разбира се, само в положителен план – не е редно да се говори за трудности и зор, когато трапезата се огъва от храни и напитки. Настроението е приповдигнато: да употребим това, умозаключават политиците, за да се наместим сред позитивните емоции. Всъщност, ако все още има нещо като въодушевление от политическото, то се открива тъкмо там, в новогодишните обръщения.

Тази година те бяха дамгосани повече от изминалото. Нормално: в Европа избухна нова война, замесена е в нея и една от големите регионални сили – Русия. Тълкуванията обаче се разминават: ако германският канцлер Ангела Меркел, обявена от „Таймс“ за „човек на 2014-а“, заяви, че ЕС няма да допусне „правото на силния“ да заглуши „международните норми“, то руският президент Путин благодари за подкрепата и приветства Крим и Севастопол със „завръщането в родния дом“. Владимир Владимирович май се кани цяла Украйна да прибере в „родния дом“, след като – поздравявайки и Меркел, и Обама, че и приятелите си Саркози и Берлускони, пропусна украинския си колега Петро Порошенко. Що да го поздравява, той да не е държавен глава, сигурно мисли кремлянинът… Ей го в нагледен пример как в политиката понякога не е важно какво се казва, а е по-важно какво не се казва.

От канцеларията на българския президент Росен Плевнелиев не казват за салюти от Москва, но подчертават, че големият ни проблем пак ще си остане работата на институциите. Може би поради това държавният глава наблегна на доброволчеството: ясно е, че без добра воля и от граждани, и от бюрократи държавата ще си скрибуца. Настоя политиците да проявят здрав разум. Макар че на това сякаш сам не си вярва, след като изрично изтъкна, че те трябва: „да разрешават кризите, не да ги задълбочават“. Тук ми идва наум онова, дето казват италианците: „Може и да не е вярно, но пък е добре казано“.

Добре се изказа и българският патриарх, Негово Светейшество Неофит. Призова да се осланяме на Божието благословение и като Енох да ходим пред Господа, тоест с любов в сърцето. Неговият католически събрат Франциск I обаче не беше така милосърден: сред бляскавите фойерверки съвсем недипломатично ни прикани да се замислим за „края на живота“. Римският понтифекс като че ли най-добре усети причините за онова, което оправомощи Негово Светейшество Неофит да определи 2014 като „белязана с разделение, противопоставяне и несигурност“: човек забравя, че е смъртен и действа сякаш има всичкото време на света. Обаче го няма и всяка Нова година прави още по-голям размера на това нямане…

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.