Хю Грант ще се жени за първи път

Двама загинали при взрив в Баку

Наводнения в Анкара след обилни валежи

14 деца са били изведени с полиция от нощни заведения в Сливен и областта

Роди се още едно конче в семейството на Пржевалски

Мая Манолова пита КЗК за картел при розоварите

Пожар в къща разкри нарколаборатория в Костинброд Задържан е 35-годишен криминално проявен мъж

ВТУ подкрепя учен, номиниран за Нобелова награда Ректорът проф. д-р Христо Бонджолов изпрати писмо до Кралската шведска академия на науките

Задържаният в Марсилия българин остава в ареста Издирван е от България за опит за убийство

Арестуваха след гонка дрогиран шофьор без книжка, ранил полицай в София

Цветан Цветанов се срещна със зам.-председателя на Камарата на представителите на Румъния

Николай Николов: Столична община да изиска проверка на охраната на водоемите около София

Иниеста сам пред 99 000 празни седалки

Деца майсториха здравословни сладкиши по рецепти на Джейми Оливър

Незаконен къмпинг цъфна в залива “Вромос” В Поморие изграждат първия общински къмпинг за кемпери и каравани

Кой как употреби новогодишното обръщение

Политическата наука не е включила в конспекта си жанра „новогодишно обръщение”, но трябва да го стори. Защото с него „царе, папи, патриарси”, президенти и канцлери обясняват случилото се на народите им през отминалата година и какво още има да им се случи в идващата. Разбира се, само в положителен план – не е редно да се говори за трудности и зор, когато трапезата се огъва от храни и напитки. Настроението е приповдигнато: да употребим това, умозаключават политиците, за да се наместим сред позитивните емоции. Всъщност, ако все още има нещо като въодушевление от политическото, то се открива тъкмо там, в новогодишните обръщения.

Тази година те бяха дамгосани повече от изминалото. Нормално: в Европа избухна нова война, замесена е в нея и една от големите регионални сили – Русия. Тълкуванията обаче се разминават: ако германският канцлер Ангела Меркел, обявена от „Таймс” за „човек на 2014-а”, заяви, че ЕС няма да допусне „правото на силния” да заглуши „международните норми”, то руският президент Путин благодари за подкрепата и приветства Крим и Севастопол със „завръщането в родния дом”. Владимир Владимирович май се кани цяла Украйна да прибере в „родния дом”, след като – поздравявайки и Меркел, и Обама, че и приятелите си Саркози и Берлускони, пропусна украинския си колега Петро Порошенко. Що да го поздравява, той да не е държавен глава, сигурно мисли кремлянинът… Ей го в нагледен пример как в политиката понякога не е важно какво се казва, а е по-важно какво не се казва.

От канцеларията на българския президент Росен Плевнелиев не казват за салюти от Москва, но подчертават, че големият ни проблем пак ще си остане работата на институциите. Може би поради това държавният глава наблегна на доброволчеството: ясно е, че без добра воля и от граждани, и от бюрократи държавата ще си скрибуца. Настоя политиците да проявят здрав разум. Макар че на това сякаш сам не си вярва, след като изрично изтъкна, че те трябва: „да разрешават кризите, не да ги задълбочават”. Тук ми идва наум онова, дето казват италианците: „Може и да не е вярно, но пък е добре казано”.

Добре се изказа и българският патриарх, Негово Светейшество Неофит. Призова да се осланяме на Божието благословение и като Енох да ходим пред Господа, тоест с любов в сърцето. Неговият католически събрат Франциск I обаче не беше така милосърден: сред бляскавите фойерверки съвсем недипломатично ни прикани да се замислим за „края на живота”. Римският понтифекс като че ли най-добре усети причините за онова, което оправомощи Негово Светейшество Неофит да определи 2014 като „белязана с разделение, противопоставяне и несигурност”: човек забравя, че е смъртен и действа сякаш има всичкото време на света. Обаче го няма и всяка Нова година прави още по-голям размера на това нямане…

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.