Джо Лин Търнър пред Труд: Когато убиеш изкуството, убиваш обществото

Джо Лин Търнър, вокалистът на Rainbow и Deep Purple, пристигна в България за финала на тв шоуто X Factor. На летището рок легендата бе посрещнат от Славин, с когото трябваше да излезе на сцената на решаващия концерт снощи. Часове преди определянето на победителя “Труд” се срещна с музиканта, за да разбере какво е нужно, за да се задържиш на върха, и кои свои мечи още не е реализирал певецът.

- Очертава се интересна вечер за участниците в X Factor. Вечер, която ще определи не само кариерата, но и цялото им бъдеще. Кога беше тази повратна точка във вашия живот?

- Предполагам, че решаващ за мен беше моментът, когато се присъединих към Rainbow. Преди това бях в група, наречена Fandango – имахме четири албума, но бяхме много малки на общия музикален фон. И когато ме поканиха да изляза с Ричи – тогава световната сцена стана моя.

- Какво може да спре един талантлив изпълнител от това да се превърне в звезда?

- Отдаване, дисциплина, усилена работа – ако тези неща ти липсват, колкото и талантлив да си, всъщност нямаш нищо. Трябва да имаш талант, но и да си готов да работиш здраво. Познавам много хора, които са талантливи, но им липсва дисциплина.

- Ако направим препратка към емблематичната ви песен Street of Dreams – по вашата улица на мечтите има ли все още такива, които не са се сбъднали?

- Да, всъщност има. Останали са още една-две. Да се установя някъде с жена си, да имаме деца, защото имам деца от предишния си брак, но сега това е ново пътуване. Сега оглеждаме и търсим някое хубаво място. Никога не знаеш, може и да бъде в България.

- Обмисляхте да си купите вила тук, нали?

- Да. Все още не съм го направил, но е много възможно. Сега проучвам различни варианти.

- Мислили ли сте да спрете да пеете?

- Не. Не и докато стигна дотам никой да не ме иска. Ако хората все още искат да те гледат на сцената, трябва да бъдеш там. Ако спра, мисля, че ще бъда празен. Ще го правя толкова дълго, колкото мога. С други думи, ако не мога да пея или не се справям физически, тогава няма да го правя.

- А какво правите, за да се поддържате във форма?

- Ходя на фитнес, на йога, пилатес. Ям органична храна. Медитирам. Опитвам се да съхраня позитивното си мислене.

- През последните години много неща се промениха в света на музиката. Мислите ли, че и рокът трябва да се промени по някакъв начин, за да остане жив. И в този смисъл какво поддържа рок музиката жива?

- Рокът вече не е това, което беше. Промени се и популярността му. С технологиите всичко се променя. Вече никой не си купува дискове. Никой не слуша цели албуми. Разбира се, рокът си има своите фенове, но за повечето хора всичко вече е свързано предимно с технологията. Слушаш една песен тук, друга – там. И е толкова бързо. И това, което загубихме в музиката като цяло, не само в рока, е самата музикална култура. Хората промениха начина си на мислене и сега той е повече свързан с техническата страна на нещата, отколкото със самото изкуство. И си мисля, че това не е хубава промяна, защото когато убиеш изкуството, убиваш обществото. Това се случва не само на едно място, а по целия свят. Светът има нужда от изкуство, което да му придава стойност. А това, което причиняват на творците – не им оставят никаква възможност да изкарват пари, за да живеят. Как да си докарваш доходи, ако не можеш да продадеш албум, ако икономиката е толкова лоша, че не можеш да направиш концерт?! Какво правиш тогава? Принуден си да спреш.

- Какво е решението?

- Това е задача на правителството – да пренесе изкуството в училищата, да отпуска повече средстава за култура, а не само за технологии, защото светът е пари. Всеки иска все повече и повече.Технологиите ги дават, но така изкуството остава на заден план. Трябват пари и за него.

- За да си звезда, трябва да имаш индивидуалност, но трябва и да бъдеш в крачка с промените, които се случват около теб. Къде е границата между това да останеш верен на себе си, да си в час със света около теб, но и да не следваш течението?

- Трудно е, защото повечето хора ще опитат да бъдат модерни и ще сменят посоката, в която са поели, ще загубят индивидуалността си – мисля, че това е грешка. Трябва да бъдеш този, които си. Хората искат да от теб да бъдеш някой специален. Искат да бъдеш себе си, защото те искат да бъдат себе си. И ако се опиташ да подражаваш, ще се изгубиш. А все някога ще се появи някой, който е себе си, и това ще го превърне в звезда.

- Тогава кой сте вие?

- Правя всичко възможно да съм себе си. Не съм променил стила си. Модифицирам го, но в същността той си е един и същ. Не съм толкова модерен. Мисля си, че все още съм динозавър. Мисля си, че съм класически, а това е класа. Не искам да ставам алтернативен, да бъда метъл. Аз съм хардрок и такъв ще си остана.

- Тогава е хубаво, че сте открили себе си.

- Да, това трябва да направи човек. Първо открий себе си, после и другите ще могат да те открият.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Култура