Голям залък Какво обичат да си похапват световните лидери

Близо 240 преселници без документи задържаха в Турция

Премиерът Борисов откри „Арена Шумен“ (СНИМКИ) През август стартира "Хемус" от Белокопитово до Търговище

ВМРО чества в Смилево годишнината от Илинденското въстание

Руските балерини отслабвали с бяло вино

„Арена Шумен“ – впечатляваща архитектура и функционалност

И днес не взеха втора проба за чума в Болярово

Гръцка туристка падна от лифта в Драгалевци, няма опасност за живота й

Протести в Австралия заради мерките срещу нелегалната имиграция

Нови случаи на африканска чума по свинете в Румъния

Откриха следи от аварията във Фукушима в калифорнийско вино

Щракнете перфектното селфи час преди залез Дръжте телефона на нивото на лицето или малко по-нагоре, никога отдолу

Али Хаменей: Преговорите с Вашингтон ще бъдат очевидна грешка

Волен Сидеров с контрапроверки по морето

Банков обир в Несебър Отмъкнаха 100 000 лева

Самодейност или ченгеджийница предизвика кризата в кабинета

Неочаквано, след четири месеца кротко управление на благ премиер с прилична коалиционна подкрепа, политическото спокойствие се пропука. Вътрешния министър публично и категорично поиска кадрови промени, отдавна очаквани от обществото, Борисов го уволни начаса, след което също поиска оставките на Лазаров и Писанчев.

Драмата започна внезапно и нелогично, но се разви по единствения възможен начин, доколкото авторитетът на Борисов се крепеше върху оставката на Вучков, а авторитетът на Реформаторския блок – върху смяната на Писанчев, Лазаров и сие. Всяко друго решение на премиера би ускорило разпада и задълбочило кризата, доколкото сегашната власт се слепва около фигурата на Борисов, лепилото е силно лично и в голяма степен неформално. Отслабването на премиера е равно на ускорен коалиционен разпад и нов цикъл на политическата криза, последвана от предсрочни парламентарни избори едновременно с местните, които от своя страна се превръщат в референдум за или против Борисов, който освен централната власт губи позиции в местната.

Борисов засега успешно предотврати катастрофичен за него сценарий, силно неблагоприятен и за Реформаторския блок, който би имал големи трудности да обясни по време на избори защо се е съюзил с ГЕРБ. При този развой Радан Кънев може уверено да заяви, че е направил компромис, за да постигне някакъв напредък в посока на отслабване на задкулисието, реформата в МВР и съдебната реформа.

Така като че ли от кризата и двамата печелят: единият напомня, че е силната ръка, която държи кормилото на властта, другият доказва, че е незаобиколим фактор в управлението. Единият се утвърждава като сегашното време на десницата, другият – като нейно приемливо бъдеще. Толкова печелят от разрешаването на кризата и двамата, че един по-конспиративен ум би заподозрял, че те не само са част от решението на конфликта, но невидимата причина за неговото случване.

Всъщност, началото на кризата е неизвестна и дълго време ще си остане такава. Едва ли скоро ще имаме някаква яснота защо Борисов удължи агонията на главния секретар на МВР и ръководителя на ДАНС. Догадките по този въпрос са много и в общи линии неаргументирани. Тезата за скрито споразумение с ДПС, което опазва лицата на задкулисието, може да среща електорално одобрение, но се разминава със здравия политически разум. Министър-председател, който делово е отстъпил контрола едновременно върху вътрешното си министерство и ДАНС, не е премиер, а началник на някаква комбинация от сладкарница, поликлиника и детска градина.

Имам хипотеза, че Борисов използваше въпросните лица именно в тяхната слабост и неувереност за службата им в утрешния ден, като едновременно с това ограничаваше периметъра на действие на собствения си министър. Защото, ако някаква алтернатива за лидерството му вътре в ГЕРБ можеше да се оформи, то това би се случило именно около новия им вътрешен министър, доколкото бившият вътрешен Цветанов беше изхабен, вероятно не без помощта на Борисов.

В този контекст може да бъде търсен прочитът и на друга неизвестна величина: дали кризата бе предизвикана от самонадейна и самостоятелна акция на Веселин Вучков, или сме свидетели на организирана атака срещу премиера. Бившият министър вече заяви излизането си от парламента и политиката, с което като че ли подсказва индивидуалния характер на събитието. Ако обаче извън парламента той развее знамето на честността и принципността и призове пострадалите и пренебрегнатите от премиера гербери да се строят зад него, то тогава усещането за организирана атака не би било неоснователно.

Самодейност или ченгеджийница? Борисов публично назова второто, но го направи по един несериозен начин – без аргументи, факти или някакви предположения. Ако сме свидетели на организирано действие, това си е опит за преврат, а това не може просто да бъде подминато с гневни фрази от парламентарната трибуна. Ако премиерът има данни за преврат, да покаже превратаджиите и по възможност да ги накаже.

Тук опираме до третата неизвестна, която повече се отнася до бъдещето, а именно ролята на Румяна Бъчварова. При хипотезата за организирано действие срещу властта, за което тя самата намекна от синия екран, преди да беше научила новината за скока в своята кариера, нейната приоритетна задача е да се фокусира върху потенциалните превратаджии, което си е голямо предизвикателство дори и за вътрешен на системата човек.

И това няма да е единственото предизвикателство пред нея. Тя трябва да запази и доизгради авторитет в една среда, когато няма време да им научи и запомни имената. Като за начало авторитетът на Борисов върши някаква работа и тя ще действа не като глас на своята воля, а волята на Оногова, който я е пратил. За изпълнението на тази роля тя би могла да се поучи от мнозина, които са стартирали от авторитета на премиера, като кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова например, или настоящата регионална министърка. Проблемът й е, че предходничките й със сходна стартова позиция получиха от историята време, с което бъдещият министър Бъчварова не разполага. Авторитетът и волята на Борисов са добър трамплин за отскок, но – без време за тренировки – са и врата към зоната на свободно падане.

Другата възможност пред новия началник на МВР поне първоначално да остави специализираната работа на по-подготвени хора (нов главен секретар на МВР?) и да използва новата позиция предимно с фокус върху това, което досега успешно правеше – изграждането на коалицията и провеждането на коалиционна политика в една политическа ситуация, която с приближаването на местните избори тепърва ще се усложнява.

Третата посока на действие, която не изключва предходната, би стъпила на опита й в координацията на дейности и политики и би придала по-голяма плътност на съдебната реформа. Досега действията на нейния колега от правосъдното министерство имат силно ограничен успех, тъй като реформата в правосъдието без реформа в МВР е като маратонско състезание на куц крак.

Както и обратното. Времето на възхода на нейния началник, времето, когато избиратели се радваха на крилати фрази като “ние ги хващаме, те ги пускат”, та това време безвъзвратно мина. В един идеален свят сътрудничеството между качествени хора като Румяна Бъчварова и Христо Иванов би преминало под знака на “ние ги хващаме, те ги осъждат”. В този идеален свят коалицията не би била крехка, местните избори не биха били още тази есен и задкулисието не би било толкоз силно и влиятелно. В нашия си свят партньорството между МВР и правосъдието би придало смисъл на иначе екстравагантното решение на г-жа Бъчварова, а и би й послужило като резервна спасителна мрежа срещу свободното падане.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.