В края на 90-те години екоорганизацията “Зелени Балкани” купува най-големите рибарници, изграждани някога в България. Те са разположени на 6000 декара в с. Нова Черна близо до Тутракан. От 1993 г. те не се използват, защото са много енергоемки.

В началото на 2000 г., след като стават собственици на рибарниците от “Зелени Балкани”, привличат за консултанти гръцкия клон на швейцарската неправителствена организация WWF-Световен фонд на дивата природа. Те са придобили опит в усвояването на евросредства, защото Гърция от почти 20 години е в Европейския съюз. Консултантите изготвят предложение как тези 6000 декара рибарници да се превърнат в т.нар. “влажни зони”, чрез които да се участва в проекти, финансирани от Европейския съюз и Световната банка за възстановяване и развитие.

“Влажните зони” всъщност са отводнени в края на 40-те години на миналия век блата с цел увеличаване площите на зърнените култури. Отглежданата там царевица е била с добив 3-4 пъти над средните за страната. Впоследствие като част от социалната политика на комунистическата партия тези територии са превърнати в рибарници, където произвеждали шаран, толстолоб и различни видове есетрови риби.
Към проекта за възстановяване на “влажните зони” са привлечени и община Тутракан, Сливо поле и други по-малки общини, които предоставят част от землищата си . Включва се и държавата с поземления си фонд. На собствениците на частни имоти е било обещано обезвъзмездяване с пари или други земи, но вместо това е извършено одържавяване.
Явно доводите на еколозите са били много убедителни, защото в началото на 2001 г. въз основа на тяхно искане Министерството на околната среда и водите издава заповед, с която обявява Защитена местност “Калимок - Бръшлен”, съгласно Закона за защитените територии с площ от 60 000 декара. Ядрото на тази зона са 6-те хил. декара рибарници, собственост на сдружението “Зелени Балкани”. Действително мотивите на “зелените” са били много сериозни, защото няколко месеца след този акт Министерството на околната среда и водите изпраща молба до Глобалния екологичен фонд и до Световната банка за осигуряване на финансиране за бързо възстановяване на изключително важните “влажни зони” за съхранение на биоразнообразието и развитието на туризма.
Според МОСВ предложеният подход от “Зелени Балкани” за възстановяване на зоните е “изключително новаторски” и по тази причина трябва незабавно да се подкрепи. В Световната банка се оказва, че също са силно впечатлени и отпускат необходимото финансиране от 7 млн. и 500 хил. долара за проекта “Калимок - Бръшлен”. Но настояват и държавата в лицето на МОСВ да участва. Осигуреното държавно участие възлиза на 3 млн. и 50 хил. долара от държавния бюджет. Привлечени са и други донори с още 2 млн. 730 хил. долара. Общата стойност на проекта е 13 млн. и 280 хил. долара. Част от “особения подход”, измислен от “зелените” е и извършена промяна предназначението на земята, което отново е финансирано от държавата.
След като парите са осигурени, е разработен и Проект. Той предвижда на изградените през годините на социализма диги за предпазване на селата и земите от наводнения, да се построят шлюзове. Намерението е два месеца в годината, в началото на пролетта, те да се отварят и Дунав да залива и да се заблатява отново новата защитена местност “Калимок - Бръшлен”. Това ще се прави с цел привличане и увеличение на популацията и местообитанията на различни видове птици. Допълнително ще увеличи рибният ресурс и ще развие риболовът. Ще има благоприятен ефект за флората и фауната и възстановяване на биологичното разнообразие. Ще бъдат и удовлетворени и интересите на земеделските производители, чиито имоти са засегнати. И ще има напредък в борбата с комарите.

Този положителен ефект е описан в изработения План за управление на Защитена местност “Калимок - Бръшлен”. Защото след като има обявена защитена местност по Закона за защитените територии, е необходимо да се изработи План за нейното управление. Този план отново е финансиран безвъзмездно от бюджета на МОСВ с 2 млн. евро. Разработването на този план се предхожда от Задание изпълнено от WWF-Германия като в продължение на 4 години от 2001 до 2005 година са изготвяни предпланови проучвания. Ръководител на проекта е Пол Гориул, а Матиас Брад осигурява връзките с обществеността, икономическите процеси са дадени на Андрю Мичъл, а Збигнев Карлович работи по “влажните зони”, заместник-ръководител на екипа е Людмила Димитрова. Впоследствие тя е ръководила изработването, с швейцарско финансиране, на Плана за управление на Пирин, създаващ непрекъснати скандали. Сегашният активист на партия “Зелените” Петър Шурулинков отговаря за фауната. Неправителствените организации, които са включени в изработването на Плана са “Зелени Балкани” , “Българското дружество за защита на птиците” и WWF-Българско-Карпатска програма. Планът е приет от Министерския съвет през 2006 г. с определяне на дългосрочна визия на защитена местност “Калимок - Брашлен”:
“Защитената местност “Калимок-Бръшлен” ще бъде една привлекателна туристическа дестинация с добре развита инфраструктура от услуги. Със своите богатства ще бъде популярна и извън границите си. В защитената местност ще се развива биологично, екологосъобразно и устойчиво земеделие, чиято продукция ще носи марката на “Калимок-Бръшлен”, като белег за качество. Ще се развият производството и търговията с изделията от тръстика.”

Оттогава досега нито едно от тези пожелания не се е случило. Никой не е чувал за марка “Калимок-Бръшлен”, още по-малко за екологични храни, идващи от тази местност. За сметка на това обаче през 2007 г. от “Зелени Балкани” получават ново финансиране от МОСВ в размер на 4 млн. лева за премахване на закупените от тях рибарници в Нова Черна, Голямо Враново и Малко Враново. Парите са усвоени и проектът е изпълнен.
За управлението на защитената местност “Калимок- Бръшлен” е регистрирано специална за тази цел Сдружение с нестопанска цел (СНЦ) “Калимок-Бръшлен”. То е учредено от “Зелени Балкани”, държавата и община Сливо поле. Оттогава досега това сдружение е бенефициентът на голяма част от програмите. За осъществяване на търговската дейност по-късно през 2009 г. и е регистрирано Търговско дружество “Калимок-Бръшлен” ЕООД. Нови 1 млн. 361 хил. лв. са отпуснати от МОСВ за възстановяване на биоразнообразието и мониторинг на защитената местност. В момента се изпълнява и проект на стойност 3 млн. евро между WWF- България, спонсориран от “Кока-Кола”, отново във връзка с възстановяване и наблюдение на “влажните зони”. В тази на практика Първа частна защитена местност, управлявана от сдружение “Зелени Балкани”, се провеждат още многобройни програми, свързани с броене на птици, мониторинг на защитената територия, косене на тръстика .

За последния програмен период държавата в лицето на МОСВ е похарчила за проекти, свързани с екологията и биоразнообразието в страната 3 млрд. и 200 млн. лв.
В огромната си част тези пари не са допринесли нито за подобряване на околната среда, нито за справяне с мръсния въздух, с наводненията и свлачищата. Въпреки тези пари държавата търпи санкции за липсата на пречиствателни станции и съвременни депа за отпадъци.

Пожеланията, изписани в плановете за управление, и хилядите страници доклади и отчети, освен корупция и развращаване на държавната администрация и бизнеса не са донесли нищо позитивно. Огромният ресурс, получен от зелените неправителствени организации, им дава властта и самочувствието, въпреки нежеланието на обществото да влият върху политиката на държавата и икономическата сфера.
Случаят “Калимок-Бръшлен” е пример как с държавни средства се създава и подпомага частен бизнес, който не е донесъл нито една стотинка за земеделските стопани, не привлича туристи, не създава продукти и не осигурява работни места. Подобни са и примерите със създаването и управлението на останалите “влажни зони”. Дали пък този път държавата и другите компетентни институции няма да се размърдат и да извършат проверки и да отговорят на въпроса докога ще се допуска безконтролно харчене на бюджетни и програмни средства от зелени неправителствени организации.

Ще се прекрати ли срастването на екомафията и администрацията в Министерството на околната среда и водите, в Министерството на земеделието и храните и в Министерството на регионалното развитие. Няма ли кой най-после да спре зеления рекет, срещу обществото и бизнеса.