Стоян Мирчев, БСП: Михаил Миков отсъства от кампанията, а сега принизява усилията ни

Пожарите в Австралия унищожили част от имота на Ръсел Кроу

Уволниха пияния шофьор на училищен автобус

Прокуратурата: Няма доказателства за престъпление в сигнала на БОЕЦ срещу Иван Гешев

Как да обясним на блондинка защо звукът от гръмотевицата закъснява

Туск: Великобритания ще стане второстепенен играч след Брекзит

Кметът на Перник: Водният режим, който предлагат от ВиК, може да унищожи цели сектори

Жираф предизвика тежка катастрофа в резерват в ЮАР, загина турист

Мечка нападна и рани ловец край село Търничене

Стрелба в колеж в руския град Благовещенск (ВИДЕО)

Ярък метеор освети небето над няколко американски щата (ВИДЕО)

Арктически студ скова големи части от САЩ

Facebook изтрил 5,4 млрд. фалшиви профила тази година

Тръмп пред Ердоган: Европа трябва да плаща повече за сирийските бежанци

Емил Нешев, ПСС: Предстои транспортиране на тялото на загиналата в Рила жена

Частните екопроекти на зелените финансирани от държавата

В края на 90-те години екоорганизацията “Зелени Балкани” купува най-големите рибарници, изграждани някога в България. Те са разположени на 6000 декара в с. Нова Черна близо до Тутракан. От 1993 г. те не се използват, защото са много енергоемки.

В началото на 2000 г., след като стават собственици на рибарниците от “Зелени Балкани”, привличат за консултанти гръцкия клон на швейцарската неправителствена организация WWF-Световен фонд на дивата природа. Те са придобили опит в усвояването на евросредства, защото Гърция от почти 20 години е в Европейския съюз. Консултантите изготвят предложение как тези 6000 декара рибарници да се превърнат в т.нар. “влажни зони”, чрез които да се участва в проекти, финансирани от Европейския съюз и Световната банка за възстановяване и развитие.

“Влажните зони” всъщност са отводнени в края на 40-те години на миналия век блата с цел увеличаване площите на зърнените култури. Отглежданата там царевица е била с добив 3-4 пъти над средните за страната. Впоследствие като част от социалната политика на комунистическата партия тези територии са превърнати в рибарници, където произвеждали шаран, толстолоб и различни видове есетрови риби.
Към проекта за възстановяване на “влажните зони” са привлечени и община Тутракан, Сливо поле и други по-малки общини, които предоставят част от землищата си . Включва се и държавата с поземления си фонд. На собствениците на частни имоти е било обещано обезвъзмездяване с пари или други земи, но вместо това е извършено одържавяване.
Явно доводите на еколозите са били много убедителни, защото в началото на 2001 г. въз основа на тяхно искане Министерството на околната среда и водите издава заповед, с която обявява Защитена местност “Калимок – Бръшлен”, съгласно Закона за защитените територии с площ от 60 000 декара. Ядрото на тази зона са 6-те хил. декара рибарници, собственост на сдружението “Зелени Балкани”. Действително мотивите на “зелените” са били много сериозни, защото няколко месеца след този акт Министерството на околната среда и водите изпраща молба до Глобалния екологичен фонд и до Световната банка за осигуряване на финансиране за бързо възстановяване на изключително важните “влажни зони” за съхранение на биоразнообразието и развитието на туризма.
Според МОСВ предложеният подход от “Зелени Балкани” за възстановяване на зоните е “изключително новаторски” и по тази причина трябва незабавно да се подкрепи. В Световната банка се оказва, че също са силно впечатлени и отпускат необходимото финансиране от 7 млн. и 500 хил. долара за проекта “Калимок – Бръшлен”. Но настояват и държавата в лицето на МОСВ да участва. Осигуреното държавно участие възлиза на 3 млн. и 50 хил. долара от държавния бюджет. Привлечени са и други донори с още 2 млн. 730 хил. долара. Общата стойност на проекта е 13 млн. и 280 хил. долара. Част от “особения подход”, измислен от “зелените” е и извършена промяна предназначението на земята, което отново е финансирано от държавата.
След като парите са осигурени, е разработен и Проект. Той предвижда на изградените през годините на социализма диги за предпазване на селата и земите от наводнения, да се построят шлюзове. Намерението е два месеца в годината, в началото на пролетта, те да се отварят и Дунав да залива и да се заблатява отново новата защитена местност “Калимок – Бръшлен”. Това ще се прави с цел привличане и увеличение на популацията и местообитанията на различни видове птици. Допълнително ще увеличи рибният ресурс и ще развие риболовът. Ще има благоприятен ефект за флората и фауната и възстановяване на биологичното разнообразие. Ще бъдат и удовлетворени и интересите на земеделските производители, чиито имоти са засегнати. И ще има напредък в борбата с комарите.

Този положителен ефект е описан в изработения План за управление на Защитена местност “Калимок – Бръшлен”. Защото след като има обявена защитена местност по Закона за защитените територии, е необходимо да се изработи План за нейното управление. Този план отново е финансиран безвъзмездно от бюджета на МОСВ с 2 млн. евро. Разработването на този план се предхожда от Задание изпълнено от WWF-Германия като в продължение на 4 години от 2001 до 2005 година са изготвяни предпланови проучвания. Ръководител на проекта е Пол Гориул, а Матиас Брад осигурява връзките с обществеността, икономическите процеси са дадени на Андрю Мичъл, а Збигнев Карлович работи по “влажните зони”, заместник-ръководител на екипа е Людмила Димитрова. Впоследствие тя е ръководила изработването, с швейцарско финансиране, на Плана за управление на Пирин, създаващ непрекъснати скандали. Сегашният активист на партия “Зелените” Петър Шурулинков отговаря за фауната. Неправителствените организации, които са включени в изработването на Плана са “Зелени Балкани” , “Българското дружество за защита на птиците” и WWF-Българско-Карпатска програма. Планът е приет от Министерския съвет през 2006 г. с определяне на дългосрочна визия на защитена местност “Калимок – Брашлен”:
“Защитената местност “Калимок-Бръшлен” ще бъде една привлекателна туристическа дестинация с добре развита инфраструктура от услуги. Със своите богатства ще бъде популярна и извън границите си. В защитената местност ще се развива биологично, екологосъобразно и устойчиво земеделие, чиято продукция ще носи марката на “Калимок-Бръшлен”, като белег за качество. Ще се развият производството и търговията с изделията от тръстика.”

Оттогава досега нито едно от тези пожелания не се е случило. Никой не е чувал за марка “Калимок-Бръшлен”, още по-малко за екологични храни, идващи от тази местност. За сметка на това обаче през 2007 г. от “Зелени Балкани” получават ново финансиране от МОСВ в размер на 4 млн. лева за премахване на закупените от тях рибарници в Нова Черна, Голямо Враново и Малко Враново. Парите са усвоени и проектът е изпълнен.
За управлението на защитената местност “Калимок- Бръшлен” е регистрирано специална за тази цел Сдружение с нестопанска цел (СНЦ) “Калимок-Бръшлен”. То е учредено от “Зелени Балкани”, държавата и община Сливо поле. Оттогава досега това сдружение е бенефициентът на голяма част от програмите. За осъществяване на търговската дейност по-късно през 2009 г. и е регистрирано Търговско дружество “Калимок-Бръшлен” ЕООД. Нови 1 млн. 361 хил. лв. са отпуснати от МОСВ за възстановяване на биоразнообразието и мониторинг на защитената местност. В момента се изпълнява и проект на стойност 3 млн. евро между WWF- България, спонсориран от “Кока-Кола”, отново във връзка с възстановяване и наблюдение на “влажните зони”. В тази на практика Първа частна защитена местност, управлявана от сдружение “Зелени Балкани”, се провеждат още многобройни програми, свързани с броене на птици, мониторинг на защитената територия, косене на тръстика .

За последния програмен период държавата в лицето на МОСВ е похарчила за проекти, свързани с екологията и биоразнообразието в страната 3 млрд. и 200 млн. лв.
В огромната си част тези пари не са допринесли нито за подобряване на околната среда, нито за справяне с мръсния въздух, с наводненията и свлачищата. Въпреки тези пари държавата търпи санкции за липсата на пречиствателни станции и съвременни депа за отпадъци.

Пожеланията, изписани в плановете за управление, и хилядите страници доклади и отчети, освен корупция и развращаване на държавната администрация и бизнеса не са донесли нищо позитивно. Огромният ресурс, получен от зелените неправителствени организации, им дава властта и самочувствието, въпреки нежеланието на обществото да влият върху политиката на държавата и икономическата сфера.
Случаят “Калимок-Бръшлен” е пример как с държавни средства се създава и подпомага частен бизнес, който не е донесъл нито една стотинка за земеделските стопани, не привлича туристи, не създава продукти и не осигурява работни места. Подобни са и примерите със създаването и управлението на останалите “влажни зони”. Дали пък този път държавата и другите компетентни институции няма да се размърдат и да извършат проверки и да отговорят на въпроса докога ще се допуска безконтролно харчене на бюджетни и програмни средства от зелени неправителствени организации.

Ще се прекрати ли срастването на екомафията и администрацията в Министерството на околната среда и водите, в Министерството на земеделието и храните и в Министерството на регионалното развитие. Няма ли кой най-после да спре зеления рекет, срещу обществото и бизнеса.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Взели едни милиарди , а на нас нищо не са дали!!!
    Каква несправедливост!!
    Да се застрелят на площада!
    А площите да се изземат и да се дадат на „наши“ хора да гледат царевица с троен добив.
    Щото „наште“ хора ще плащат процент и на Партията и на Вожда-тиквун и на местното партийно величие …
    какви там „зелени“ площи – Дайте ДА ПЕЧЕЛИМ и ние и наште хора !!!
    Пък може да остане някой лев и за платени парцали като труд …..

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.