Големият въпрос остава докога държавната власт ще се съобразява с група екорекетьори, чиито практики вече са разкрити кристално ясно пред цялото общество?

Екорекетьори саботират икономиката срещу 10 лева, държавата си затваря очите

Скрита камера на Нова телевизия показа как срещу 10 лева зелените престъпници съсипват хиляди работни места. Видяхме изповеди на рекетирани предприемачи, бутафорни платени протести. Чухме изявления на видни “еколози” като Тома Белев, от които е ясно, че не може да разпознае на снимка дори самия Пирин.

Жалката картинка, която представляват зелените престъпници е показвана не веднъж и на страниците на “Труд” и други медии. Представяни са неоспорими доказателства, че огромна част от т. нар. природозащитни организации са еко-рекетьори и открити лобисти за чуждестранни интереси.

Предвождащите ги псевдоеколози дебнат и съсипват всякакви инвестиционни намерения, като за особено апетитни хапки смятат проектите в енергетиката, рудодобива и туризма. В същото време остават слепи, глухи и неми за реалните екологични проблеми и катастрофи в България като масовата смърт на пеликаните в Сребърна.

Схемата за рекет е проста - след заявен инвестиционен интерес и започнали процедури по ОВОС или констатирана липса на нужда да се прави такъв, псевдоеколозите формират множество групи и коалицийки и завеждат безкраен поток от жалби. Съдът е длъжен да разгледа всяка една, а както знаем добре, българската съдебна система се слави като особено бавна и мудна. Предприемачите и техните проекти се оказват блокирани от чисто процедурни хватки.

Два сценария за рекет

Първият е този, заснет и излъчен неотдавна със скрита камера - псевдоеколозите изпровождат човек за свръзка, който предявява иск за подкуп, за да оттеглят жалбите си. Ако получат този подкуп, те внезапно преживяват “катарзис” и молбите се оттеглят вкупом или пък паметта им внезапно отслабва и “забравят” да платят някоя такса, така че съдът ги отстранява от делото. Този чист рекет е предпочитаната практика за по-ниското ниво екорекетьори. Това са предимно хора, които нямат нищо общо с екологията, но използват мудността на българската съдебна система, за да изкарат стотици хиляди и дори милиони левове от изнудване на предприемачи.

Съществува и втори сценарий - псевдоеколозите е възможно да бъдат маша в ръцете на български или чужд конкурент (курорт, производител, търговец и т.н.). Тогава екорекетьорите правят всичко възможно да продължат блокадата докрай.

Един от най-фрапиращите случаи е този с първия кабинков лифт в Банско, когато те завеждат последователно 58 идентични жалби, въпреки че съдът отхвърля последователно всяка една от тях. Резултатът е забавено започване на проекта с почти една година - и то само с тази рекетьорска хватка.

Как да разпознаем рекетьорите?

Блокирането на проекти по поръчка на местни и чужди конкуренти е практиката, с която се занимават т. нар. общественици сред еколозите, най-често групиращи се зад нерегистрираната никъде “Коалиция да остане природа в България”.

Това са много от познатите ни лица, обикалящи телевизиите от сутрин до вечер и впили се като пиявици в 1 или 2 теми. Именно това е начинът, по който могат да бъдат лесно разпознати - по време на истинска екологична катастрофа (като измиращи пеликани в Сребърна, измиращи елени в горските стопанства, разливи на химикали в Дунав, пожари и снежни бури) те продължават да си говорят по поръчковата тема (спиране или блокиране на някой рудник, лифт, курорт или енергийна централа) и дума не обелват за нищо друго.

Повечето от тези “общественици” сред псевдоеколозите членуват и са дори в ръководството на множеството зелени партии, което буди недоумение сред по-наивните им и неопетнени партийни членове.

Зелен рекет срещу опитите за енергийна независимост

Разбира се, съблазънта от чистия рекет за бързи пари не е чужда и на партийците. Пресен пример е казусът на американската компания Парк Плейс, която получава разрешение през август 2014-а за проучвателни сондажи за газ у нас. Един месец по-късно председателят на ПП “Зелените” Борислав Сандов и вождът на Института за зелени политики Петко Ковачев (по съвместителство и съпредседател на ПП “Зелените”) завеждат жалби срещу решението на МОСВ.

Следват около 3 седмици напрегнато изчакване, а инвеститорът е тотално блокиран. През октомври съдът дава указания на Сандов и Ковачев да внесат 10 лева държавна такса за делото. Таксата не е внесена и жалбоподателите са отстранени от делото.

Преди няма и седмица Борислав Сандов във фейсбук написа, че били забравили да внесат 10-те лева. Дали паметта им е била отслабена по стар финикийски метод и идентично на практиките в заснетия със скрита камера и излъчен онзи ден материал на екорекет, е въпрос, на който всеки читател може да си отговори лесно...

Докога ще ги търпите, г-н Премиер?

Големият въпрос остава докога държавната власт ще се съобразява с група екорекетьори, чиито практики вече са разкрити кристално ясно пред цялото общество? И докога, заради набързо скалъпени платени протести от по 100-200 псевдоеколози на жълтите павета, ще се стопират огромни проекти в провинцията, способни да дадат препитание на хиляди хора и да изкарат българската икономика от кризата?

Г-н Премиер, докога ще ги търпите? Докога ще влизат през парадния вход на всички министерства не само за да разрушават, но и да бъдат възнаграждавани за това с държавни и европейски фондове?

Време е с тези хора да разговаряте не вие, а прокуратурата и следствието. Защото икономиката на България не бива да се поставя на колене в името на компромис с престъпници и изнудвачи. Неслучайно развитите държави не преговарят с терористи.