Всички бизнесмени с големи проекти са изпитали на гърба си зеления рекет

Бизнесът и държавата могат веднага да сложат край на тази съвременна мутризация

От години пиша за екорекета, за все по-голямото му разрастване, но мерки не се вземат. Най-после една телевизия - Нова телевизия, засне риалити с екорекет и сега нещата се видяха и от обикновените граждани, а и от политиците, които нехаеха за общоизвестната истина. А именно - че голямата част от екоорганизациите и екоактивистите се занимават с екорекет.

Доказателства за екорекета са съществували винаги. Всички бизнесмени с големи проекти са изпитали това и фактът е общоизвестен. Има и други показателни факти. Например от години е известно, че София е най-запрашеният град в Европа, което води до десетки хиляди умиращи от рак на белия дроб, до масово разпространение на астми и до възпалителни заболявания на дихателните пътища за стотици хиляди хора. Но естествено, нито на една екоорганизация не й дремва за това. Няма протести, няма възражения. Защо ли - защото няма кой да им даде пари. Затова се изнудват фирмите за така наречените ОВОС при реализирането на носещи работни места и просперитет проекти - като инвеститорите се заплашват с многогодишно съдебно обжалване.

Срещу този рекет трябва да се вземат категорични законодателни мерки. На първо място, няма никакъв проблем таксата при касационното обжалване по административни дела да бъде процент от интереса, когато този интерес е оценяем в пари. Както и в гражданското съдопроизводство този процент може да е 2%. Когато ОВОС-ът е за проект от примерно 10 млн. лв., таксата за касационно обжалване може да е 200 хил. лв. И тогава екорекетьорите ще се замислят дали да водят такива дела. Това не ограничава достъпа до правосъдие, тъй като всички страни имат практически безплатен достъп до съд при първоинстанционното обжалване.

Конвенцията, която регламентира правото на екоорганизациите да обжалват съгласуванията по въздействия върху околната среда, издадени от компетентния административен орган (МОСВ, РИОСВ), е Орхуска конвенция (Конвенция за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околнатасреда).

Релевантният член от конвенцията е чл. 9 - Достъп до правосъдие. Що се отнася до съдебно обжалване на решенията относно околната среда, не се регламентира изрично задължение на държавите, страни по конвенцията, за освобождаване от плащане на съдебни такси или таксите да са различни от таксите за лицата, които подават жалби в свой личен интерес. Възможността за достъп до правосъдие по чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи не се различава от изискванията на Орхуската конвенция. Задължението на държавите, страни по Орхуската конвенция, е за резултат, а именно да се гарантира достъпът до процедурите пред административните органи и достъп до съд. Както отбелязахме, в България всяка страна има практически безплатен достъп до първата инстанция за административно обжалване, т.е. достъпът до съд е гарантиран. Но в никоя конвенция не се изисква държавата да не взема мерки срещу злоупотребата с правосъдие. А касационните такси са гаранция именно срещу злоупотреба.

Втора, още по-ефективна, мярка е обжалванията по Орхуската конвенция да се разглеждат в много по-съкратени срокове. Например при първата инстанция - в двумесечен срок от подаване на жалбата. А при касационната инстанция - в едномесечен срок. При отлагане делата те да се насрочват в двуседмичен срок. Срокът пред първата инстанция дава възможност да се направи и експертиза, ако такава е поискана. Късите срокове ще гарантират, че проектите няма да могат да бъдат бавени за дълъг период от време.

Крайно време е работодателските организации да спрат да нехаят и да вземат ефективни мерки в защита на членовете си. Това изисква да се създаде организация фирмите да не се поддават на изнудването, т.е. да лишат екоактивистите от парите им за издръжка. Освен това би следвало да се организира записването и разконспирирането на рекета. Крайно време е бизнесът и държавата да сложат край на тази съвременна мутризация.

Екорекетът има и пропагандна основа, чрез която се оправдава морално съществуването му. Например непрекъснато се повтаря, че България имала много по-малко природни паркове от други държави. Като услужливо се забравя фактът, че България има защитени територии много по-големи като процент от територията в сравнение с повечето държави в Европа. Забравя се и обстоятелството, че голямата част от парковете в повечето държави са пълни със ски писти и лифтове. Един парк, ако не служи за здравето на хората, е безсмислено да е парк.

Как ще се намали административната тежест, когато държавата оставя бизнесът да бъде изнудван под благосклонния поглед на администрацията?