Налице е практически безпрепятствено влияние на бизнес интересите върху живота на европейците

Бетонирано крайбрежие, изсечени гори, здравна система, която гълта милиарди, а не лекува никого. Как се случи това?

Случи се на тъмно. Създаваше се, а и продължава да се създава, законодателство „по поръчка”. Взимат се управленски решения с неясни мотиви и съмнителна полза. Големите икономически интереси се сраснаха с властта и политическата класа. Всичко се решава зад непристъпните каменни стени на сградите на властта.

Европейци сме по един показател – степента, до която не вярваме в държавното управление. Световният Барометър на “Прозрачност без граници” показва, че както в Европейския съюз като цяло, така и в България се смята, че управлението е под влияние на значими частни интереси. Степента на влияние все повече ни приближава до определението на Световната банка за завладяване на държавата от икономически мощни кръгове по нелегитимни канали .

“Прозрачност без граници” потърси отговор на въпроса защо. Какво се случва неправилно?

Направено бе изследване, което показва механизмите за защита от непочтеното лобиране, както в отделните държави-членки на ЕС, така и в трите ключови европейски институции – Комисия, Парламент и Съвет.

Какво е непочтено лобиране? Това е всеки опит за влияние върху лица, заемащи отговорни политически и управленски позиции – пряк или косвен. На българска почва сме свикнали да го наричаме задкулисие – случва се на тъмно и няма правила.

Важно е да се подчертае, че лобирането съществува независимо от наличието на правна регламентация – искаме ли го или не. От изследваните страни само седем имат такава и само в една – Австрия, има задължителен кодекс за поведението на лобистите. Налице е практически безпрепятствено влияние на бизнес интересите върху живота на европейците.

Изследването е базирано върху три критерия: прозрачност, почтеност и равенство във възможността всеки да представи свои позиции и интереси.

Прозрачност – достъп до информация, регистрация на лобистите, система за контрол и санкции, активно предоставяне на информация.

Почтеност – revolving doors (преминаване между публичен и частен сектор на лица, заемащи висши позиции), кодекс за поведение на служителите, етичен кодекс на лобистите, саморегулация на лобистите.

Равенство на достъпа – механизми за консултации и обществено включване, експертни и съветнически групи – съставяне и политики по отношение на тях.

Измерени в процентна скала, данните за неприемливото лобиране са тревожни (виж таблицата).

Нито една държава или институция не е в зоната между 70 и 100%, за която се приема, че съществуват силни гаранции срещу неправомерно влияние върху взимащите решения.

Само една от изследваните страни – Словения, има задоволителна оценка и то най-вече заради въведената в електронна платформа за консултация по законодателни актове.

Как стоят нещата с европейските институции?

При тях раздалечаването една от друга е голямо – 53% за Европейската комисия, 37% за Парламента и едва 19% за Съвета на ЕС. Сред най-големите проблеми е преминаването между публичен и частен сектор на лица, заемащи висши позиции, което създава основателни съмнения в тяхната безпристрастност. Голям проблем се оказва и съставът на различните експертни групи – например в група за работа по данните за електронния трафик всички неправителствени участници са от телекомуникационни компании.

Средната оценка в класацията е 31%. За България процентът е 25, поредно дъно на поредната класация, което този път споделяме със страни като Франция и Германия, като последната дори се намира под нас. Това само показва, че когато задаваме въпроса какво ни липсва, кои механизми не са си на мястото, отговорите не са по-различни за България отколкото за останалите страни.

Очертава се необходимостта от седем ключови промени.

На първо място управлението трябва да се прави „на светло“. Сцената да се освети преди да се явят актьорите. Въпреки че регламентацията на лобизма не трябва да се абсолютизира като панацея сама по себе си, без нея не може. Лобистите са изключително изобретателни – в Италия, например, те умишлено подбират бизнес салоните на определени летища, през които пътуват лица с високи позиции, нарочно създавайки условия за „случайни” срещи.

Лицата, които заемат висши държавни и политически позиции следва да дават публично достъпна информация за контактите си с лобисти – нещо, което и сега се случва само за членове на Европейския парламент и председатели на комисии, които по своя инициатива публикуват не само срещите си, но и седмичните си графици.

За всяка законодателна инициатива трябва да се осигури проследимост на пътя, който изминава – под чие влияние е започнала, какъв е очакваният резултат от нейното приемане, с кого е била консултирана, защо едни становища са уважени, а други не.

Следва да се осигури равенство на достъпа на всеки представляван легитимен интерес чрез публични консултации, достатъчен срок за представяне на становища от всички обществени кръгове, регистър на тези становища.

Съвременната законодателна и управленска дейност широко се опира на т.нар експертни и консултативни групи – те трябва да се набират сред широк кръг лица, обстойно да се проверява какви интереси може да носи всеки от тях, изпадат ли те в конфликт на интереси.

Необходима е ясна регламентация не преминаването от публичен в частен сектор, т.нар. „въртящи се врати” - в Испания, например, висш чиновник от Министерството на отбраната е подготвял сделката за нов изтребител, а след това започва работа в консултантската компания по сделката.

Трябва широко да се използват възможностите на различните бизнес и браншови организации да се самоорганизират и да създават собствени регулации – това ще създаде и необходимата етична инфраструктура – на тези, които искат да представят своите интереси.

Изследването показва куриозни случаи на законодателни пропуски. Няма забрана членове на работни групи за подготовка на различни законодателни актове да бъдат и регистрирани лобисти. Не само това, но се оказва, че в някои държави няма ограничения и за членове на парламента да извършват лобистка дейност!

Всичко това показва – анатомичният образ е налице, заболяванията са диагностицирани. Имаме и лекарствата-препоръки. Това, което “Прозрачност без граници” прави е да настоява те да бъдат приложени както на европейско, така и на национално ниво. И на някои места това се случва – държавите, които имат движение в положителна посока по отношение на изваждането на лобизма на светло и ограничаване на неприемливите практики, са го постигнали основно в последните пет години.

На този фон видима е необходимостта и българската антикорупционна стратегия да бъде поставена в крак с тези тенденции.