Над 400 мирни граждани са убити край Дамаск през последните пет дни

Пореден протест на надзирателите в Пловдив

Нов трус от 3,8 по Рихтер разлюля Асеновград

400 кг кокаин откриха в пристройка на руското посолство в Аржентина

Шофьор заби кола, пълна с туби с бензин, в болница в Кънектикът

“Милан” пак би “Лудогорец”

Борисов вечеря с лидери в Белгия Срещата се проведе в замъка Хертохинедал край Брюксел

Бащата на прегазения 6-годишен Петьо: Не вярвам в правосъдието, но има Господ

Общинска с ново ръководство Ангел Геков става изпълнителен директор

МВФ: Намалете лошите кредити

Десет души са загинали след рухване на жилищна сграда в Кайро

Руски депутат: Русия е изпитала 200 нови типове оръжия в Сирия

Лайпциг може да забрани дизеловите автомобили

Вучич и Лавров се обединиха около църковната и военна независимост на Сърбия

Холандските депутати гласуваха за признаване на арменския геноцид

Аз съм последният човек, видял жив генерал Владимир Вазов

Днес се навършват 70 години от кончината на генерал Владимир Минчов Вазов (Сопот, 14 май 1868 – Тетевен, 20 май 1945). През септември 1918 г. под командването на генерал Вазов Девета плевенска дивизия от Първа българска армия печели при Дойран най-бляскавата си победа през Първата световна война. Армията на Антантата е била съставена предимно от англичани.

Ген. Владимир Вазов през 1937 г. пише дневник, озаглавен от него „Животописни бележки”. Част от „Дневника” (целият е от 308 машинописни страници) е публикуван през 1992 г. от Военноиздателския комплекс „Св. Георги Победоносец”. В увода към книгата съставителят Людмил Петров е приел за място на смъртта на Вл. Вазов с. Рибарица, Тетевенско. Петров просто повтаря допусната много години преди него грешка от други автори.

В капана на „грешката Рибарица” са попаднали и следващи автори, писали за Вл. Вазов: Елинка Бояджиева във „Войнът – кмет. Биографичен очерк за живота и делото на ген. Владимир Вазов. Кмет на София 1926-1932” (издателство „Златен змей”, 2009 г.) и в „Голямата енциклопедия България”, т. 4 (Издателска къща „Труд”, 2011 г.). Елинка Бояджиева е моя бивша студентка и ме покани на представянето на книгата й. Накрая и аз взех думата и изненадах всички присъстващи: „Аз съм последният човек, видял жив генерал Владимир Вазов. Не е починал в Рибарица, а в град Тетевен, в моя роден дом. Генералът прекара зимата на 1944-1945 г. в една от стаите на първия етаж на къщата ни и в нея почина на 20 май 1945 година.” Веднага се обади проф. Дойно Дойнов и каза: „Какво си спомняш, разкажи и напиши подробно за дните му в Тетевен.”

Реших, че вече е време да се възстанови истината за последните дни на генерал Владимир Вазов, за смъртта му и за съдбата на тленните му останки.

След 9 септември 1944 г. семейство Вазови (не е ли то най-великото българско семейство?), пряко или косвено, попада под ударите на „народната власт”. Народният поет Иван Вазов получава „званието” „шовинист”, творчеството му е охулено и ножиците на цензурата го режат жестоко. Владимир Вазов с жена си Мария Горанова, родом от Тетевен, и сина си Иван са принудени да напуснат столицата, управлявана най-успешно шест години от генерала (1926-1932) и да се заселят в с. Рибарица в малка дървена вила. Владимир Вазов бил защитник на буржоазна България и кмет – „слуга“ на „фашисткия” режим на цар Борис. Починалият през 1934 г. негов брат ген. Георги Вазов, герой от Балканската война, не е пощаден от подобни обвинения.

В книгата си Елинка Бояджиева описва накратко трагичната съдба на семейство Вазови. Препоръчвам тази книга – тя е резултат от продължителни изследователски усилия и е приятна за четене!

Синът на д-р Кирил Вазов, брат на Владимир, Иван, е участник в спасяването на българските евреи през Втората световна война, но е разстрелян от Народния съд, защото е бил министър на търговията и промишлеността в правителството на Добри Божилов (ноември 1943 – юни 1944). Синът на Владимир Вазов, Георги, химик, е хвърлен без присъда в концлагера Бобов дол, в мините. Оцелял, с избити зъби, се завръща след няколко години при семейството си. Най-малкият син на ген. Владимир Вазов, кръстен на баща си, поручик, награден с орден „За храброст” в т.нар. „Отечествена война”, е осъден през 1945 г. от „Народен съд” в монтиран процес и лъжесвидетели на 10 години затвор, глоба и конфискация на имущество като „шпионин” – започнал е работа в Съюзническата контролна комисия – преводач от английски език. Освободен е в края на 1950 г., но присъдата му и днес не е отменена!

Генерал Владимир Вазов издъхна в старостта си, в продължила няколко дни агония, без съответна на болестта му медицинска помощ.

В Рибарица през зимата е студено и влажно и здравословното му състояние е наложило настаняването му в Тетевен, в по-нормални за живот условия. След разговор с баща ми, средищен директор (на двете начални училища и прогимназията), и с майка ми, начална учителка, Мария Горанова е решила, че родната й къща е стара и непригодна да приюти генерала и той пристигна у нас. Родителите ни предупредиха, мен и брат ми, по-голям от мен с пет години, да не го безпокоим в стаята му. За него се грижеше леля Мария – така наричахме съпругата на генерала.

През зимата той излизаше бавно на площадката пред входа за първия етаж – и ако времето го позволяваше, дори на двора. Спомням си дългия му син балтон и благородната му осанка. Веднъж, разбрал, че се опитвам да играя шах, ми каза с усмивка: „Миленко (така ме наричаше баба ми), да се научиш да играеш бридж!” Погледнах го смутено. Не знаех каква игра е бриджът, но успях да вдигна глас: „Слушам, господин генерал!”

Десетилетия по-късно открих смисъла на заръката му. През 1936 г. генерал Владимир Вазов е поканен лично да присъства на конгрес на Британския легион в Лондон като представител на българските офицери от запаса, защото е известен като генералът, нанесъл най-тежкото поражение за Великобритания по време на Първата световна война на Южния фронт. Една вечер на прием за делегатите от 12-те страни, гости на конгреса, на Вл. Вазов е предложено да се включи в компанията на две дами и висш английски военен в каре бридж (играта тогава става все по-популярна в Англия). Изненадата на домакините е пълна – този прославен генерал не знае да играе бридж!

Достъпът до ген. Вл. Вазов за външни лица беше като до човек, намиращ се в режим на изолация. С брат ми, който и днес живее в Тетевен, си припомнихме последните дни на генерала. Брат ми е бил впечатлен, че независимо от здравословните си проблеми Владимир Вазов е бил винаги с гладко обръснати бузи до мустачките и брадичката му.

Дни преди 20 май ген. Владимир Вазов лежеше в стаята си, с лице към южния прозорец. Агонията му продължи няколко дни. А на 20 май през прозореца съм видял последните минути от живота му преди смъртта да склопи очите му. Генерал Владимир Вазов застина във вечен покой, но може би с душа, устремена към нови битки и победи! Погребението му е било като на някой, намиращ се в полулегалност! На гроба му е поставен обикновен дървен кръст с името му – Владимир Вазов, без генерал!

Когато години по-късно гробището е ликвидирано, за да се построи почивна станция на Централния съвет на профсъюзите, костите на генерала са изхвърлени за унищожение. Главният архитект на Тетевен тогава, Цв. Пиперков, ми разказа, че е успял да ги събере в чувал. Съобщил е на близките му в София и те си ги отнесли в столицата за препогребение! Според друг мой приятел, тетевенски архитект, Пиперков е запазил няколко кости като свят спомен за генерала.

Завършвам като в приписка към житие на средновековен светец: „Да се чете и помни!”

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете