Допитването, предложено от президента, е опит да се отклони вниманието от важните въпроси на местните власти

Няма гаранция, че гласът, подаден електронно, няма да бъде модифициран по “подходящ начин”

Провеждането на референдуми се приема като акт на пряката демокрация. Много често обаче механизмът на референдума се използва като инструмент на пряка манипулация.

Измама 1. Провеждането на референдум заедно с местните избори е продиктувано от политическа изгода. Това е просто опит да се отклони вниманието от съществените проблеми, свързани с местното управление, с въпросите на един измислен референдум. Втората част на тази лъжа, е че едновременното провеждане на местните избори и референдума ще струва едва ли не два пъти по-малко. Опитът от последните избори „2 в 1“ показва точно обратното - излиза по-скъпо.

Измама 2. Още в самото начало на спора „за” или „против” такъв референдум възниква въпросът за доверието в резултатите. Един от мотивите за провеждането на това „мероприятие” е, че изборите не се ползват с високо обществено доверие и винаги има известни съмнения за манипулация. Организацията и провеждането на един национален референдум обаче са близки да тези на изборите и да голяма степен носят същите недостатъци. Тогава естествено възниква въпросът: „Ако се проведе такъв референдум по тези правила, какво доверие ще имаме в резултатите?”.

Измама 3. Очевиден е опитът да се смесят чисто технологични моменти от изборния процес с политически. Начинът на гласуване (с хартиена бюлетина или електронно) е чисто технологичен въпрос, докато въпросите за изборната система и за задължителното гласуване са чисто политически.

Да приемем, че референдумът се е случил и сме отговорили на трите поставени въпроса положително. Какви биха били последствията?

1. Въпрос: Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?

Напоследък много се говори за това как въвеждането поне на частичен мажоритарен избор ще реши всички въпроси на изборната система.

Строго математически е доказано (теоремата за невъзможност на Ароу), че мажоритарният избор води до „диктатура”, т.е. рано или късно в парламента ще влязат само две партии и естествено едната ще има мнозинство. За да не се случи това, в Германия мажоритарният вот е балансиран с пропорционален. Дали този подход, наречен смесена система, е възможен в България, никой не може да отговори. Някои съществени моменти у нас не са налице. Например в Германия броят на мандатите не е строго фиксиран и варира в зависимост от изборния резултат. Друго различие е използването на метода на нечетния делител за определяне на пропорционалните резултати и т.н. Имам неприятното чувство, че ако такава смесена система се въведе “в движение”, както обикновено става у нас, тя ще комбинира отрицателните, а не положителните страни на двата подхода.

Второ, за да има пълноценен мажоритарен избор, трябва да има качествени кандидати. А кой ще предлага мажоритарните кандидати? Очевидно отново партиите. Е, каква е разликата с досегашния начин на издигане на кандидати?

Въвеждането на мажоритарни елементи в изборния процес ще наложи и ново райониране на страната. А правенето на тези райони е нелек и потенциално опасен процес, свързан с възможности за манипулация.

2. Въпрос: Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?

Какъв проблем ще реши задължителното гласуване? Ще подобри финансовото състояние на партиите, защото ще увеличи субсидиите им. Тъкмо политическата класа и нейното високомерие отблъскват хората от активно участие в изборите. А сега искат да ни накарат да гласуваме насила. Как ще стане това? В Гърция гласуването е задължително. На последните два парламентарни избора през 2012 г. са гласували 63-65% от имащите право на глас. В България избирателната активност на такива избори обикновено е 52-56%, изчислена на база всички, включени в изборните списъци. Ако се коригира на база действителен брой хора с право на глас, който е по-малък, реалната активност ще се окаже около 60%, а може и малко по-висока, т.е. почти колкото задължително гласувалите гърци. А какво става с гърците, които въпреки всичко не гласуват? Нищо, просто не са гласували.

Ниската избирателна активност е в пряка връзка с ниското качество на политиците. Задължителното гласуване в този случай е като да те принудят да избереш едно измежду 10-ина развалени ястия.

3. Въпрос: Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?

Електронното гласуване има мното положителни страни - облекчава се изборният процес, дава се достъп до него на избиратели, за които той е ограничен, например българите в чужбина, хората с увреждания и т.н. Освен това така се намалява количеството хартия, необходима за гласуването, крайните резултати се получават по-бързо, намалява се броят на членовете на секционните изборни комисии и т.н.

Въпреки тези очевидни предимства в ЕС така гласуват само в Естония. По света този начин на гласуване също е рядкост. Защо ли?

Първата опасност са хакерските атаки. Няма компютърна система в света, която да е напълно осигурена от несанкционирано проникване и източване на информацията. Справка - пробивите в защита на системите на американското и на германското правителство, открити месеци след хакерска атака..

Втората опасност са компютърните вируси. По данни от различни източници поне 30-35% от компютрите по света са заразени с вируси от типа „троянски кон”. А някои производители съзнателно поставят такива програми в своите дискове. Представете си, че гласувате от такъв компютър. Къде отива вашият глас? Той може да бъде преброен както трябва, но може и да бъде модифициран по „подходящ” начин.

Някои казват - щом може да се банкира електронно, може и да се гласува електронно. Двата процеса имат коренно различни цели. Банката през цялото време се стреми да има връзка със своя клиент и надеждно да го идентифицира във всеки един момент. Това се постига с различни средства и макар че сигурността е много висока, не е 100-процентова. При едни избори на базата на е-гласуване задачата е на първия етап да се осигури надеждно разпознаване на гласуващия. На втория етап обаче задачата става обратната - за да се запази анонимността, се налага гласуващият да бъде разделен от подадения глас. Точно тук средствата за защита са ограничени. Винаги някъде остава запис от първия етап, чрез който може да се разкрие анонимността на гласувалия.

Е-гласуването е известно по света като „семейно гласуване”. Всепризнат факт е, че то улеснява многократно купуването на гласове. Този алъш-вериш може да бъде реализиран в много по-масови мащаби, отколкото при гласуването с хартиена бюлетина. Особено в общество като нашето.

И така, основата на този референдум е измамна. От (ограничен) инструмент за пряка демокрация той се превръща в (неограничен) инструмент за пряка манипулация.

*Авторът е преподавател в НБУ, бивш член на ЦИК.