В действителност писателят Джордж Оруел (“1984”, “Фермата на животните”) не съществува. Това е псевдонимът на Ерик Артър Блеър.

Няма и Марк Твен. В живота си авторът на “Приключенията на Том Сойер” и десетки други книги и разкази се казва Самюъл Клемънс. Дори американският учен и изобретател Бенджамин Франклин цял живот е публикувал произведенията си анонимно или под псевдоним.

Ран Босилек, когото и първолаците знаят като човека, написал “Патиланци”, всъщност се казва Генчо Негенцов. Поетът Христо Смирненски, който е бил и вестникар, е бил с фамилията Измирлиев. Навремето писателят Ангел Каралийчев се подписвал във вестник “Наши дни” с псевдонима Жандарм №2.

Популярното Георги (Касабов) е превърнато в неповторимото Гео Милев. А малцина вероятно знаят, че сатирикът Радой Ралин всъщност се е казвал по съвсем прозаичен начин - Димитър Стоянов. Карикатуристите и журналистите във френския сатиричен вестник “Шарли ебдо”, които станаха жертви на терористична атака през януари, също имаха артистични имена, различни от истинските. След взрива в редакцията на списанието пък много хора по цял свят си “присвоиха” името “Шарли ебдо” в знак на съпричастност.

Да се ползва псевдоним е световна практика, и то от години. На сайта writing-world.com в текст под заглавие “Трябва ли да използваме псевдоними”, са изброени някои хубави и други по-лоши причини, за да се прави това от различни автори. Сред лошите са желанията на писателите да звучат “по-екзотично” или техните близки и приятели да не разберат, че пишат за тях.

Като положителна причина да се ползва чуждо име е посочен случаят, в който се пише за конкуриращи се издания. В текста е цитирана авторката на свободна практика Кароли Бойлс, която пише от 30 години за различни списания на агротеми и отдиха на открито. Тя обяснява, че е добре позната в малка по мащаб индустрия, а списанията по тази тема са много конкурентни. Заради това тя пише за едно от тях под собственото си име, в друго е Марджъри Сизънс, а й предстои да бъде Макс Маккензи в трето издание. Редакторите на всяко от списанията знаят за това, а тя твърди, че не смесва темите, по които пише.

В своя статия под рубриката “Економист обяснява” бизнес изданието уточнява, че много хора пишат под други имена и дава пример с факта, че всички колумнисти за The Economist също пишат под псевдоними.

Ето и какво пише по темата в няколко документа:

Из журналистическия наръчник на „Дойче веле“

Използването на псевдоними е позволено „при особени случаи след обсъждане с главния редактор, например когато разкриването на идентичността на автора или негови роднини би заплашило сигурността им. В такива случаи се допуска само по един псевдоним на автор. Той следва да бъде депозиран пред редакционното ръководство, ръководството на отдел, главния редактор и програмния редактор“.

Из редакционните указания на Guardian News and Media (в. „Гардиън”, в. „Обзървър” и guardian.co.uk)

Статиите могат да бъдат публикувани анонимно или под псевдоним при изключителни обстоятелства, например когато сигурността на автора или прехраната му могат да бъдат застрашени, и само със съгласието на съответния редактор или управляващ редактор.

В тези случаи читателите трябва да са наясно с това.

Използването на псевдоними е позволено “при особени случаи след обсъждане с главния редактор, например когато разкриването на идентичността на автора или негови роднини би заплашило сигурността им. В такива случаи се допуска само по един псевдоним на автор. Той следва да бъде депозиран пред редакционното ръководство, ръководството на отдел, главния редактор и програмния редактор”.

Из етичната политика на в. “Денвър пост”

В някои случаи репортерът с одобрението на управляващия редактор може да използва фиктивно име или псевдоним, за да опише реален човек, когато публичната идентификация може да му донесе вреда. Читателите трябва да са ясно информирани в текста или в бележка на редактора, че се използва такава техника, за да се защити източникът.

Подборът направи Стою Калоянов