На 20 април 2018 да почерпят

Лекар, обвинен за смъртта на поп певеца Принс, ще плати 30 000 долара глоба

Изявление на президента Румен Радев след заседание на КСНС на тема „Актуални рискове и заплахи за националната сигурност на Република България. Състояние на Въоръжените сили. Необходими мерки“

Корнелия Нинова: Предложих в модернизацията на армията да се включат Българската отбранителна индустрия и бизнеса

Прессекретариатът на президента срещу Цветан Цветанов: Прокарвал ли е Радев становище срещу НАТО на КСНС

Министър Красимир Каракачанов: Очакваме над 130 млн. лева за отбрана до 2019 г.

Пентагонът: Сирийското правителство запазва ограничена възможност за химическо нападение в бъдеще

Пази ни армия без хора и техника Войникът получава по-ниска заплата от шофьор в градския транспорт

Иракчанка опита да влезе в Румъния с чужд британски паспорт, закупен в България

Пишат как се започва бизнес Въвеждат електронни обществени поръчки

Министър Ангелкова: Това лято очакваме значителен растеж на чуждестранните туристи

ЦСКА в кубчето на Рубик

Мутри изнудили баба да пренася кокаин Банда от 7 врачани вече е зад решетките, един от тях бил беглец от правосъдието

„Трансформации“-те на Благой Иванов

Вижте акцентите от броя на “Труд” в петък, 20 април 2018

Исторически компромис? Махнете „исторически” и съкратете „компромис”

Сделката за конституцията е “обърнат фючърс” – договаряш какво ще подкрепиш примерно след 3 месеца, ако дотогава получиш определени постове

Предстои избор на хора в КФН, КРС, КЗК, СЕМ, НОИ, КС. Тематичните коалиции ще са повече от персеидите

Ако даваха Нобелова награда за оригинални политически сделки, родните партии щяха да я получат за „историческия компромис” около конституционните промени въпреки конкуренцията на съседна Гърция с историческия компромис по спасителния пакет. Трябва да си магьосник, за да преговаряш по такъв начин, че накрая всички (или почти всички) да спечелят по нещо, без да договорят нищо.

Трудно може да се нарече „постигане на исторически компромис” едно по същество „писмо за намерения”, каквото всъщност представляват внесените в деловодството на парламента текстове за промени в конституцията. Иронията тук е, че последният от символичните 180 подписа беше едва-едва осигурен от човек на Реформаторския блок.

Всъщност за какво се постигна исторически компромис, при положение че:

– Съдебната реформа е много по-мащабна и всеобхватна

– Коноституционните промени са само малка, макар и съществена, част от нея

– Самите промени са орязани до ръба на неприемливото (за някои и отвъд)

– Няма становище на Конституционния съд по спорните въпроси за промените

– Няма яснота дали ще бъдат подкрепени със 180 гласа и срещу още колко компромиса.

Да ме прощават незнаещите, но тук се получи нещо като „обърнат фючърс”. Или сделка „под условие”. При фючърсите в момента фиксираш една цена, на която ще купиш стоката примерно след 3 месеца, независимо колко ще струва тази стока тогава. В случая с „историческия компромис” се договаряш какво ще подкрепиш примерно след 3 месеца, но ако междувременно през този период получиш едни фиксирани позиции, за които си се договорил…

Почти не остана коментатор, който да не отбележи, че всъщност трудното тепърва предстои – когато започнат дебатите между първо и второ четене. За пример – АБВ още отсега заяви, че въпреки подписите на няколко от нейните депутати са против така предложените промени. И тъй като това беше ясно на всички, анализите логично се насочиха към онова, срещу което беше постигнат компромисът, определено от социолога Първан Симеонов като „тежка и закономерна пакетна сделка”.

Кой какво спечели и какво загуби?

Във фокуса на коментарите логично попаднаха реформаторите като „движеща сила” и „домакин” на съдебната реформа. Първоначалните оценки бяха, че нещата при тях са „фифти-фифти” и недоволството от размера на отстъпките се компенсира от запазване на принципните конституционни промени. Ако говорим в електорален план, загубата от поведението на РБ не е голяма. Характерно за „хардлайнерите” е, че те са най-остри в критиките, но като верни поддръжници накрая прощават, макар и през зъби. По-диалогичните обаче приеха това компромисно поведение, аргументирайки го с поговорката „По-добре врабче в ръката, отколкото орел в небето”.

Не беше отчетен друг ефект от компромиса. Ако на законодателния терен най-важна за РБ бе съдебната реформа, в политически план лозунгът е „Без ДПС във властта”. Случи се точно обратното – след тези преговори движението отново се легитимира като един от основните играчи и това е консенсусен извод. Сега вече имаме окастрени конституционни промени и активни позиции на партията на Местан. А това вече наклонява везните към загуба.

Правейки тези изводи, политическите анализатори, близки до т.нар. автентично дясно (което аз предпочитам да наричам за по-точно „биографично дясно”), побързаха да внушат две неща – че при 180 гласа няма как да се мине без ДПС и че последващите решения на парламента показали отново топлата връзка ГЕРБ – ДПС.

Напротив, имаше и това беше да се спечели БСП, но това беше поредният ключов неуспех. Със същата сила може да се каже, че на практика Миков и компания дадоха инициативата на бившия си коалиционен партньор.

Така при един по-внимателен анализ ще се види, че ролята на БСП в процеса на дебата по конституционните промени се оказва важна, но поведението й – трудно обяснимо. Няма никаква логика доброволно да връщаш ДПС като балансьор, при положение че вече сте остри политически опоненти, и да оставаш самотна опозиция на нивото на „Атака”. Особено при масовите обществени настроения в подкрепа на съдебната реформа.

Единственото обяснение е на принципа „Бръсначът на Окам” – когато всички останали възможности отпаднат и най-нелогичната се оказва вярна. Хипотезата, която никой не обсъжда, е договорка БСП – ДПС. Целта е левицата да се откаже от подкрепа на съдебната реформа, за да даде фронт за действие на движението. Така БСП се изявява като единствена и непримирима опозиция, ДПС – като сговорчив либерален субект и подкрепя Мая Манолова за омбудсман, а като цяло и двете партии са против референдума. В очите на избирателя БСП остава като „твърда и последователна в принципните си позиции” срещу узурпирането на цялата власт от десните, а движението – като прагматичен и гъвкав, но незаобиколим фактор в преговорите.

Никакво съмнение няма дори в най-големите критици на ГЕРБ, че Борисов „помирителят” игра перфектно. Застана зад реформата, сръчка РБ да тръгнат на преговори, взе инициативата, обиколи партийните лидери и накрая каза – избирайте. И реформаторите избраха компромиса пред тежката отговорност да провалят реформите и изправени пред риска да загубят всякаква легитимност. И още нещо – ако се твърди, че чужди дипломати са убедили ДПС да отстъпи и да защити евролибералното си членство, какво би се случило, ако реформаторите бяха отказали да отстъпят?

Другият безспорно спечелил е ДПС. Те показаха не само че продължават да са основен парламентарен фактор, но дадоха ясен знак, че винаги са готови да заместят в някое плаващо мнозинство най-големия си враг – РБ и в частност ДСБ. Между другото, да бъдат изместени е кошмарът на самите реформатори и тъкмо затова основните медийни защитници издигат в култ и непрекъснато поддържат преекспонираната теза за коалиция „Бостан”.

Не споменавам „Атака” и БДЦ – едната не е българска, другата – просто я няма.

Затова – нищо историческо няма в решението да се внесат 180 подписа за промени в конституцията. И стратегията за съдебната реформа беше приета в парламента с подобаващо мнозинство, а след това я разнищиха.

Що се отнася до компромиса, тепърва предстои да го видим – предстои избор на председател или членове на КФН, КРС, КЗК, СЕМ, НОИ, попълване на Конституционния съд. Прогнозата ми е, че тук тематичните коалиции ще бъдат повече от персеидите.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.